Кока-Коледа (Историята на Коледа IV)

~ Продължение на празничната ни история, чийто първа, втора и трета част можете да прочетете тук, тук и тук. 

Глава 4.

Кока-Коледа*

Преди да се хвърлим към най-най-съвременния образ на Дядо Коледа, да си припомним, че той все пак е базиран на илюстрациите на Томас Наст, като най-известната от тях е за списанието Harper's Weekly (1 януари 1881 г.), публикувана 18 години след най-първата му илюстрация на Добрия Старец. 

Тази от 1881 г. описва Дядо Коледа почти като този образ, когото познаваме и днес. Началото на всичко това можете да видите в Част I на нашата „История на Коледа“, която се намира тук. 

Наст е рисувал Santa Claus в продължение на 20 години, като през това време използва различни основни цветове за образа му: червен, зелен, син и кафяв. През годините, преди Наст да се намеси в създаването на този Дядо Коледа, Добрият Старец е бил изобразяван в много различни варианти и червеното е фигурирало, като основен цвят, в много от тях. То е било цветът на епископската му роба (Свети Николай, чийто образ е основен за този на Дядо Коледа, е бил епископ). Така че легендата, че Кока-Кола създава червената мантия просто не е вярна и самата компания не крие това. Просто историята, през десетилетията, се е превърнала в красива градска легенда и много семейства и приятели си я предават, без да търсят информация. 

Но ето именно къде идва голямата роля на Кока-Кола в създаването и затвърждаването на най-най-съвременния образ на Santa Claus. 

През десетилетията допреди, а и малко след Наст, Дядо Коледа е бил обрисуван по много различни начини: епископ; Северногермански ловец, облечен в кожи; висок и слаб човек; зловещо изглеждащ елф. След това идва ролята на Наст, а след това идва и ролята на рекламния художник Хадън Сънблом . 

През 1931 г. Кока-Кола започва да пуска свои реклами в известни списания. Дошло време и за Коледната кампания. Компанията тогава работела с рекламната агенция D'Arcy Advertising Agency, чийто изпълнителен директор Арчи Лий, е решил, че иска нещо по-специално за Коледата на 1931-ва. 

Така от Кока-Кола натоварват със задачата родения в Мичиган рекламен художник Хадън Сънблом. Трябва да отбележим един любопитен факт за него: преди да се захване с Дядо Коледа, Сънблом се е занимавал с рисуването на Pin-up момичета. Това са силно разголени млади жени – нещо като много ранна версия на първите еротични модели. По-късно започват да се появяват и Pin-up снимки. Името означава „закачен“ – картинките са били закачвани в гаражи и сервизи, в шофьорски кабини, студентски стаи и т.н. (както по-късно снимките на Playboy). 

Pixabay

През 1931 г. Сънблом получава задачата на живота си и взема за прототип приятеля си Лу Прентис – пенсиониран търговец. След като Лу почива, Сънблом започва да използва себе си за прототип – рисувайки, гледайки се в огледалото. Така че може да се каже, че съвременният Дядо Коледа доста прилича на „баща си“. 

Докато е рисувал, Сънблом е използвал за вдъхновение поемата Twas the Night Before Christmas, за която говорихме в ето тази част на историята ни. За самият графичен образ Сънблом се е вдъхновил от илюстрацията на Наст от 1881 г., заменяйки лулата с бутилка Кока-Кола. 

Wikipedia & Coca Cola Company

И така кампаниите на Кока-Кола са били в ръцете на художника чак до 1964 г., превръщайки неговия Дядо Коледа в поп-културна икона, заживяла след това свой собствен живот. През десетилетията Сънблом успял да създаде картини на Santa Claus, спечелили толкова верни фенове, че те усещали и най-малката промяна в детайлите. Така, например, една година художникът не поставил сватбената халка на пръста на Дядо Коледа и в Кока-Кола били заринати от писма на разтревожени клиенти, чудещи се дали не се е случило нещо с Госпожа Коледа. 

Някои от картините на Сънблом, илюстриращи Santa Claus, днес се намират в различни музеи по света, включително и в Лувъра. 

През 2001 г. носителят на Оскар аниматорът Александър Петров за пръв път превръща творението на Сънблом в движеща се анимация. 

Друга важна година е 1995-а, когато Кока-Кола представя на света рекламата си Coca-Cola Caravan. Тя е направена от агенцията W.B. Doner. В нея се вижда как безкраен конвой от огромни камиони на Кока-Кола минава през хълмове, долини и градчета. Самите камиони не са били истински, а са използвани специални ефекти при заснемането. Но все пак всеки макет е тежал по 2 тона, покрит с по 30 000 светещи крушки. 

Заснемането е било поверено в ръцете на компанията Industrial Light and Magic, която е работила по специалните ефекти във филмите от сагата „Междузвездни войни“, както и „Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот“ и „Форест Гъмп“. 

Coca Cola Company

Говорейки за влиянието на различни компании върху начина на празнуване на Коледа, трябва да погледнем към Япония и тяхната традиция. И нека не забравяме, че Япония е предимно будистка страна, християните са изключително малко и Коледа реално не е никакъв празник. Но японците са били така впечатлени от изяществото и блясъка на празника, че са го прегърнали – в онази му „нерелигиозна“, а чисто светска част. 

През седемдесетте години на 20 век една рекламна кампания на KFC в страната постига такъв невероятен успех, че се превръща в част от празничната традиция. Буквално се „закотвя“ в съзнанието на хората и става част от празненството дотолкова, че честването на Коледа вече се свързва именно с веригата за бързо хранене. Японците са така запалени, че днес по празника трябва да направиш предварителна резервация в KFC, че да успееш да се добереш до някой от ресторантите. 

Трябва да отбележим все пак и че първата Коледната Меса (Christmas) е била проведена в Япония през 1552 г. През 1612 г. е била забранена, но все пак следващите 250 години се е практикувала нелегално от малцината християни и мисионери. 

Споменавайки забраната на Коледа, нагазихме в тъмната част от историята. 

Дори и в момента Коледа е забранена на много места по света. Не просто „непопулярна“, не – забранена. 

В Северна Корея, например. Докато в Южна Корея се отбелязва като светски празник, но заради съседите си от север, корейците от Юга са решили да забранят и на своите жители от демилитаризираната зона да поставят коледна украса на открито – за да не дразнят Северна Корея. 

От 22 декември 2015 г. Коледа е напълно забранена в Бруней. Преди 2014 г., когато законите на шериата са въведени в страната, християнското малцинство е било свободно да отбелязва празника. 

Назад в миналото: в САЩ, след Американската революция, популярността на Коледа намалява, защото е считана за английско влияние. Но в цели региони е била забранена (но по други причини). Там, където мнозинството е било от Пуритани, празникът е бил забраняван, защото считали, че е твърде езически по характер и не-библейски. В следващата част на историята ни ще видим защо. 

Свидетелите на Йехова и до днес не празнуват Коледа. 

Но през годините и в други християнски общества Коледа е била забранявана. Например, след Френската революция, в страната се забраняват религиозните чествания на празника, заради де-християнизацията на Франция. 

В СССР Коледа е била забранена, а през 1935 г. Коледните традиции са били прехвърлени или по-скоро пришити към честванията на Нова година. 

В Нацистка Германия Коледа е била силно изопачена. Например религиозната част на празника е била сведена до минимум, в песните основните елементи и герои са били заменени с расистките идеологии на режима, а вместо Дядо Коледа са били наложени най-вече образите на мрачните му спътници Knecht Ruprecht и (още по-зловещият) Крампус, за които писахме в ето тази част на историята ни. 

В Англия популярността на Коледа е намалявала постепенно, по различни причини, докато през 19 век вече е била просто още един обикновен рутинен празник. И тогава се намесва Чарлз Дикенс със своята „Коледна песен“. В нея Скрудж се среща с трите призрака на Коледа и от зъл скъперник, мразещ всички (а и самата Коледа) се превръща в добър човек, който обича Коледа. 

„Коледна песен“ излиза през 1843 г. и става невероятен хит в Англия. Именно тя връща духа на Коледа и любовта на хората към празника. В творбата се набляга на семейния характер на честванията, доброжелателството и състраданието. 

Пожеланието Merry Christmas идва именно от „Коледна песен“ на Дикенс. Е, всъщност не идва оттам. И преди е съществувало, просто Дикенс го популяризира до невиждана степен. 
Още същата (1843) година е произведена и първата коледна картичка в света – от изобретателя Сър Хенри Коул. 

Трябва да отбележим, че в САЩ първата коледна картичка е направена от издателя Луис Пранг през 1875 г. 

~ В следващата част на историята ни ще видим откъде идва Коледната елха и как се разпространява по света; някои интересни традиции от света, като защо се раздават подаръци; откъде се появяват декорациите за Коледа; и кои езически празници съвпадат с нея. 

----------------------------
*В текста има продуктово позициониране 
 

Последвайте канала на