3000 гена пазят пчелите

26 август 2014 08:07
1944
1

За разлика от повечето опитомени от човека животински видове пчелите се отличават с изключително голямо генетично разнообразие, съобщи АФП. Според проучване, публикувано в британското сп. Nature Genetics, точно това генетично разнообразие е помогнало на пчелите да се приспособят към множеството промени, последвали появата им преди около 300 000 години.

Пчелата (Apis mellifera) играе ключова роля в човешките общества, тъй като една трета от снабдяването им с храна зависи от опрашването на растенията от тези насекоми. Измирането на пчелните колонии, наблюдавано през последните години, отдавано на болестите и климатичните промени, следователно е причина за сериозно безпокойство, пише в. "Монитор'.

За да вникнат по-добре в този проблем, учените се опитват да разберат силата и слабостта на различните видове пчели, съдържащи се в техния геном. За тази цел те анализирали и сравнили ДНК на 14 вида пчели от Европа, Африка, Близкия изток, САЩ и Бразилия.

Установено било, че близо 3000 гена, произтичащи от адаптирането на пчелите към различна околна среда в хода на времето, са свързани по-конкретно с имунната им система и способността им да хибернират.

Според авторите на изследването за разлика от други питомни видове отглеждането на пчелите изглежда е подпомогнало генетичните вариации, получени в резултат на кръстосването на пчели от различни части на света. Резултатите сочат също, че това интензивно кръстосване не е най-важната причина за наблюдаваното измиране на пчелните колонии.

Генетичният анализ на домашната пчела изненадващо подсказва, че тя не произхожда от Африка, както се смяташе досега. По всяка вероятност тя е произлязла от древен вид пещерна пчела, дошла от Азия преди около 300 000 години и която бързо се разпространила в Европа и Африка. ДНК анализът разкрива и голямото влияние на климатичните промени върху размера и популациите на пчелите през различни епохи. Изследването слага основа, която ще позволи да се търсят биологичните механизми, играещи роля за устойчивостта на болести и за адаптирането към климата - познания, които биха се оказали жизненоважни за опазването на пчелите.