Вината разбива сърцето

Живеем в свят, който непрекъснато ни вменява вина – не си се справил с поставената задача, закъснял си и си взел последен детето от детска ясла. Не си завършил работата в срок, не си напазарувал, забравил си да минеш на преглед с колата, изпуснал си срок.

Стотици са ситуациите, с които човек се сблъсква всеки ден и излиза от тях силно ощетен. Получава лоша оценка, а още по-травмиращото е, че след анализ и сам си пише двойка. И така ден след ден изтрива усмивката от лицето си.

Един ще компенсира – ще се отърси от неуспеха и ще тръгне нагоре, друг ще се примири и ще продължи по хоризонтала, където няма особени предизвикателства и препятствия. И сам ще се спаси от сблъсъци. Трети ще се затвори в себе си. Ще „складира” негативите ден след ден, без да може да се освободи от прангите. Те ще му тежат и ще го влачат надолу.

Така чувството за вина, което акумулира още емоции с негативен знак като страх, срам, отговорност, перфекционизъм, ни „бележи” по особен начин. То успява да сложи пагубен отпечатък на сърдечносъдовата система и се смята за ключ към фаталните инциденти, пише "Монитор".

„Съвременната медицина призна връзката психика – сърце. Има много изследвания, които доказаха как емоциите променят вътрешната биохимия на тялото – стресовите хормони, нивото на холестерол и така водят до болест. Изследвания на медицинския център на университета „Емори” в Атланта сочат, че поддържането на негативни чувства, като това на вината, повишават риска от коронарна болест на сърцето и от инсулт. Американските учени доказаха, че негативните емоции са причина за повишаване на така наречения е-реактивен протеин, свързан с възпалителните процеси, обясни д-р Дора Пачова, председател на Българското дружество по хомеопатия.

„Оказва се обаче, че вината влияе и върху други органи и системи, не само на сърдечносъдовата. Тя може да доведе до автоимунен процес и дори и раково заболяване. Това зависи от начина, по който е устроено нашето тяло и от слабите му страни,” обясни д-р Пачова.

Ако една жена се чувства виновна, че не е отгледала добре децата си, че те са заминали за чужбина и не е успяла да ги обгрижи, тя може да развие и рак на гърдата, защото е засегнат майчинският й инстинкт. Докато друг, който прекарва негативните емоции през сърцето си, ще увреди този орган. При трети вината върви ръка за ръка с критика, насочена към себе си. Съвременната медицина е доказала, че тези хора, които непрекъснато се самообвиняват, имат високи нива на провъзпалителни цитокини . От гледна точка на психосоматиката в тази ситуация е много вероятно е да се задвижи автоимунен процес, процес срещу самия себе си. Мисълта, че аз не направих това, аз тук сгреших, аз не се справям със задачите, отключва автоагресия, а тя от своя страна поражда определени заболявания”, разказва д-р Пачова.

Ако потънем в обвинения или анализ, който ни носи негативи, не е задължително да се разболеем. Много хора имат начин да се освободят и да се „почистят” от стреса. Просто сменят „канала” и се включват на друга , по-жизнерадостна вълна. Намират в себе сили и си слагат розови очила. В други случаи куп нерадостни събития се стоварват върху нас с огромна сила - торнадото от негативи ни засмуква.

„Има хора с т. нар. готовност за вина. Те са възпитани така. Научени са първо да търсят вината в себе си и да я поемат. Това не е беда. Като обаче си зададат въпрос и си отговорят дали наистина те носят вина и доколко, трябва да минат през анализ и през прошка. И с това събитието да приключи. Много хора обаче не преминават през този процес и остават в състояние на готовност на вина. И непрекъснато я поемат и трупат едно след друго неща, за които се чувстват виновни. А когато околните видят пред пред себе си човек, който е с такава готовност, без да съзнават, започват лесно да ги обвиняват и да ги манипулират”, обяснява механизма на трупане на вина д-р Пачова.

Така вината като октопод пуска пипала, оплита различни органи и системи в тялото и работи деструктивно.

Последвайте канала на