"Науката доказа, че помирисването на храната, дъвченето и храненето за дълго време стимулират определени хормони в нашия стомашно-чревен тракт, които казват на мозъка, че храната е тук. ... 30 минути са необходими за едно хранене".
"Социалното и икономическото развитие много бързо изпревари това, което може да навакса променянето на човешката физиология. Те изпреварват с хилядолетия способността на нашия организъм да се адаптира".
Храната не е средство за забавление, изтъкна тя и препоръча храната да се приема на малки порции и бавно:
Храни се по-малко и се движи повече - така тя формулира добрия баланс, като даде пример с традицията в Австрия да създават навици у подрастващите на по-умерено хранене и по-високо ниво на движение.
Добрите хранителни навици трябва да се създават от детството. Това препоръча в интервю за БНР специалистът диетолог доц. д-р Мария Николова.
По думите на доц. Мария Николова организмът не обича резките завои, т.е. "глад, хранене, глад, хранене, защото се изгражда една т. нар. метаболитна адаптация":
Тя подчерта, че 100-те години еволюция и развитие на икономиката и хранителната индустрия не могат да променят толкова бързо това, което е заложено у нас като геном, нутригеном и циркадни ритми:
"С изгрева трябва да се храним, а със залеза - да приключим, това е според циркадните ритми на нашия организъм. С изчезването на слънчевата светлина започват едни непроменими от нашия начин на работа хормонални промени в организма ни, циркадни ритми се наричат", обясни доц. Николова.
"Когато се храним повече, ние увеличаваме нашия енергоразход - организмът влиза в режим на повишаване на цялостния си базален метаболизъм в определен период от време и съответно трупане и на запаси, защото той няма какво да ги прави тези излишни калории. ... Един килограм мастна тъкан съдържа около 7 хиляди калории. ... Едно продължително прехранване на фона на намален енергоразход ще доведе натрупване на излишни килограми. Но не е толкова просто, защото е много важно с какво се прехранваш, какъв е хормоналния ти статус, спиш ли, движиш ли се, има ли високи нива на стрес, има ли наследственост. Две до три седмици е периодът, в който тръгваме нагоре, стигаме плато - изравнява се енергоразходът и енергоприемът. След което, когато искаме да тръгнем в посока надолу, не е толкова лесно. Отново са необходими външни въздействия с режим на хранене и увеличаване на физическата активност, за да може да сработи механизмът и да преодолее този променен базален метаболизъм в посока редукция на тегло".
)