Розетата от Плиска пази кодовете на човешката цивилизация

Розетата от Плиска пази кодовете на човешката цивилизация. А близо половин век след археологическите разкопки артефактът продължава да е обект на задълбочени изследвания. Тя е открита през 1961 година. Датирана е в периода VII-IX век. Розетата е с диаметър 38 см и представлява седемлъчева звезда с изсечени на всеки лъч по два прабългарски рунически знака и халкичка за окачване. На гърба на медальона е изсечен прабългарският знак IYI, пише "Стандарт".

Според покойния наш археолог Рашо Рашев знакът се открива най-често в християнски контекст, а значението му е все още неизяснено напълно.

Според други български изследователи, знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността седем планети, към които тогава са включвали Слънцето и Луната. Техните изследвания стигат до извода, че най-горният лъч представя Слънцето. Освен това знакът IYI на обратната страна сочи именно към този лъч.

По часовникова стрелка планетите са подредени, както следва: Марс (вторник), Юпитер (четвъртък), Сатурн (събота), Месец (понеделник), Меркурий (сряда), Венера (петък), Слънце (неделя). Така или иначе, това е най-древният писмен надпис по нашите земи. А писмеността е била израз на равнището на цивилизацията на всеки народ - от египетските йероглифи през клиновидното писмо на шумерите и до първите фонетични азбуки на индийци и финикийци.

Всеки знак от старобългарския артефакт има еквивалент сред Линеарен А и Линеарен Б. Във фигура 1 е представено изображение на розетката и сравнение на нейните знаци с Линеарен А и Линеарен Б.

Пл. - знаци на розетката от Плиска

Л. А - Линеарен А

Л. Б - Линеарен Б


Върху обратната страна на розетката е гравиран старобългарския символ IYI. Той е изключително древен, среща се в Европа още през бронзовата епоха и присъства и на крепостните стени на Плиска.

Доказателство, че руните от Плиска имат общ произход с древните егейски писмености, е фактът, че ако въз основа на приликите с линеарните писмености се въведат звукови стойности на руните от Плиска, ще бъдат прочетени български думи.

ЛЕПИ - лепъ - хубав, подходящ;

САА - сая, сянка [1]

ЛОНО- лоно, основа;

ПЕКЕ - пек, жега;

БУРА- буря;

ЕТИ, ЯТИ - хващам, вярвам, започвам;

ВОПИ - вопъл, въпити - викам;

Комбинацията на сянка (сая), буря, пек навява на мисълта, че розетката е използвана за предсказване на времето или за календар. Седемте лъча не са проблем. Днес имаме четири сезона, но в древността разделението на годишните времена било съвсем различно.

Разбира се, думите от розетката може да имат преносно значение и да се окаже, че функцията на старобългарския артефакт не е част от календар, а нещо съвсем друго. Но важното е, че на комбинацията от старобългарски руни, разположени по всеки лъч, може да се даде смисъл, като се приложат звукови стойности въз основа на приликите с линеарните писмености.

Не само руните гравирани на розетката от Плиска имат успоредици в древните Линеар А и Линеар Б. Върху старобългарска керамика, скали, стени на крепости и т.н. са изобразени доста старобългарски руни. Сравним ли ги със знаците, използвани от древните критяни, виждаме, че съществуват значителен брой паралели.

БР- български руни

ЛП -линеарна писменост

Могат ли четиридесет и две ясни успоредици да се нарекат съвпадение? Прекалено много са, за да бъде случайност. Единственото логично обяснение за приликата на старобългарските руни с най-старите писмености на егейския регион и Тракия е това, че нашите деди са местно население, обитаващо земите ни от дълбока древност, т.е. старите българи принадлежат на тракийската общност. А и археологическите находки и етнографските изселвания потвърждават, че по отношение на погребални ритуали, въоръжение, народна носия, земеделски сечива, лични имена и обичаи ние, българите, сме несъмнено потомци на тракийския народ. На тези, които бяха възпети от Омир в "Илиадата", и които станаха пълководци и императори на Рим.
 

Последвайте канала на