Интересни факти от историята на Ватикана

  • 11 февруари 2013 21:23

  • 10281
  • 1
Интересни факти от историята на Ватикана
©

В историята на Ватикана на папския престол са седели 265 папи и около 41 антипапи. Продължителността на техния понтификат (времето, през което управлява римския папа) е различна.

Най-младият папа - Бенедикт Девети, седнал на престола 12-годишен през 1012 г., а най-старият - Целестин Пети бил на 85 години, когато поел папския жезъл на 5 юли 1294 г. Изненадваща е смъртта на Йоан Павел Първи на 28 септември 1978 г. след 33 дни на престола, която предизвиква шок сред вярващите. Но има и папи, управлявали само 12 дни - това е Урбан Седми, управлявал от 15 до 27 септември 1590 г. Абсолютен рекорд поставя Стефан Втори, който умира три дни след като бива избран през март 752 г. Повече от една трета от папите не са умрели от естествена смърт: борбата за власт в Църквата неведнъж е била ожесточена. Независимо от това папа Пий Девети успява да се задържи на престола цели 32 години - от 16 юни 1848 г. до 7 февруари 1878 г.

От 1241 г. изборът на папа става чрез т.нар. конклав - събрание на представителите кардинали. Тогава след смъртта на Григорий Девети на 22 август 1241 г. кардиналите дълго не могат да вземат решение кой да бъде поредният папа. Изнервен от това положение, сенаторът на Рим Матео Орсини ги затваря в двореца Септима севера и не ги пуска оттам 60 дни. През това време много от тях се разболяват, един дори умира. В тази напрегната ситуация кардиналите избират на 25 октомври 1241 г. Целестин Четвърти - той е първият папа, издигнат на престола от конклава.

Новоизбраният папа не издържа на напрежението и 13 дни, след като сяда на престола, умира на 10 ноември 1241 г. С известни модификации правилата за избор на папа съществуват и до днес. След избора следва тържествена интронизация - върху главата на папата се поставя тиара - тържествената папска крона на три "етажа", символ на папската власт на три континента: Европа, Азия и Африка. След това го отнасят на специален трон - лектика, до параклиса, в който отслужва първата литургия. Единственият в папската история, отказал се от този тържествен ритуал, е папа Йоан Павел Втори.

По отношение на законовата страна възможността за оттегляне на главата на Римокатолическата църква е предвидена в Кодекса на каноническото право. Там се казва следното: "Ако Римският първосвещеник се откаже от поста си, оставката му, за да бъде законна, трябва да е израз на свободна воля и да е в писмена форма, без да е небходимо да е приета от някого."

Католическата църква папата е представител на върховната власт и следователно не съществува висшестоящ орган, пред който да се
представи оставката. Достатъчно е двете условия, които кодексът определя - свободно изразената воля и писмената форма - да са
изпълнени. В своето апостолическо послание от 1996 г. "Към Божието паство по света" папа Йоан Павел Втори отново поставя въпроса за възможността папите да се оттеглят от поста си: "Постановявам, че разпоредбите, отнасящи се до всичко онова, което предхожда избора на Римския първосвещеник и е свързано със самата процедура по избирането му, трябва да се спазват изцяло, дори и когато освобождаването на апостолическия престол е станало в следствие на на отказ от страна на Светия отец. . ." Римският епископ (папата) е единственият католически епископ, който не е задължен да се оттегли след навършване на 75 години и единственият църковен служител, който не губи управленските си правомощия след 80 години. Независимо от това, каноническото право му дава възможност да се откаже от службата си, без да дава обяснения на никого. Папата може да вземе решение да се оттегли, както и когато намери за добре, без да се съобразява с никакви мнения. Единствено трябва да посочи къде ще се оттегли до края на живота си. Новият папа има право да реши дали да покани предшественика си на службата по встъпването си в длъжност или да се отдели от неговата власт и да бъде  независим. Съществува и правилник, според който, епископите, навършили 75 години, трябва да се оттеглят. Кардиналите, навършили 80 години, губят правото си на глас при избора на папа.

В исторически план, най-известната, макар и не единствена оставка, е тази на папа Целестин Пети на 13 декември 1294 г. Той бил избран на този пост на 5 юли 1294 г., когато бил на повече от 80 години, и приел поста след като папският престол останал вакантен за повече от две години. Много скоро обаче той подал оставка, тъй като се чувствал неспособен да се справи с управлението на църковните дела. Освен това ролята му на папа според него противоречала на отшелническата му мисия. След оттеглянето му обаче, не му било позволено да се върне към отшелничеството и той останал докрая на живота си в един замък, където бил пазен под стража. В своята "Божествена комедия" Данте го поставя в предверието на ада. Други не чак толкова "поучителни" оставки са тези на Силвестър Трети (1045) и Бенедикт Девети (1032-1044; 1045; 1047-1048). И двамата били свалени от длъжност от политическите си противници.

Папите, които църквата е имала през 20-и век - от папа Пий Десети до Йоан Павел Втори - са били примери за подражание, независимо от различията в убежденията и в стила на управление  на църквата. Един от тях - папа Пий Десети, е канонизиран. Друг
глава на църквата - Йоан Двадесет и трети, е обявен за блажен.  Пий Дванайсети е обявен за почитаем на 19 декември 2009 г., а  Павел Шест на 20 декември 2012 г. - това е първа стъпка в процеса на канонизацията. Папа Йоан Павел Втори е обявен за  блажен на 1 май 2011 г.

Последвайте канала на

БТА
10281 1

Свързани новини

Коментари 1

Добави коментар
тайни

2018.08.30 | 07:39

1
сатанинските тайни на ватикана https://bit.ly/2OP8gRe

Добави коментар

Водещи новини