Проф. Божидар Попов: В горещите дни избирайте млечни продукти, плодове и зелечуци

За лятото предпочитаните храни трябва да са млякото, млечните продукти, плодовете и зеленчуците. Това каза в интервю за БТА председателят на Българското дружество по хранене и диететика проф. Божидар Попов, който участва в проведената наскоро край Варна Осма национална конференция по хранене.

Той е категоричен, че през летните месеци трябва да се ограничат зимните храни, като тлъстите меса. Според него панираните и пържените храни, по принцип не са подходящи за лятото. Организмът през топлото време не изпитва голямо желание за такива силно омазнени храни и приготвени по такава технология, обясни специалистът и препоръча като най-подходяща за лятото леката храна в определен баланс. Тя помага на организма да не се натоварва излишно през летния сезон, поясни специалистът.

Проф. Попов каза, че са правени проучвания, които показват, че през летния сезон процентът на хората с наднормено тегло намалява. Една от причините за това е, че хората се движат доста повече през топлите месеци. Движението е важен факт и нито една диета не може да бъде ефикасна и да помогне на един човек да редуцира теглото си, ако не се съпровожда с повишена двигателна активност, обясни специалистът. При спазване на дори най-строгата диета, но без движение, човек няма как да изгори дори минималното количество калории, които получава, и да отслабне, коментира той.

Основното количество храна за деня трябва да се приема на обяд

При българина все още битува максимата "имам ли пари аз знам как да се храня". Затова затлъстяването е повече при хората, които са по-заможни, защото си позволяват да консумират всичко, което им се яде, коментира проф. Попов. Добрият апетит говори за добро здраве, но прекалено изостреният апетит, когато човек непрекъснато иска да слага нещо в устата си - това действително натоварва организма, обясни той.

Изключително важно е човек да се храни минимум четири пъти на ден, а новата постановка е за пет пъти - по-начесто с по-малко храни. Закуската при четирикратното хранене трябва да е 20-25 процента от количеството храна за деня. Обядът трябва да е от 40 до 45 процента, една лека следобедна закуска - около 10 на сто и за вечерта да остане около 30 процента за вечеря. При петстепенното хранене има една подкрепителна закуска между закуската и обяда. Целта е организмът да не остане без храна повече от четири часа, уточни специалистът.

За радост през последните години семействата в страната взеха мерки за подобряване на храненето в здравословен аспект. Ако например преди десетина - петнадесет години битуваше - каквото му се яде на детето да му го дадем, сега вече се обръща внимание на това от какво детето има по-голяма нужда, коментира експертът.

Децата имат нужда от повече калории, защото част от калориите освен за метаболизма отиват и за растежа на децата. От друга страна преценяваме кои от продуктите са по-полезни за това. Имаме фактори на растежа, които ще ги има най-вече в млякото и млечните продукти, както и в яйцата. Например при възрастните хора яйцата трябва да са три-четири седмично, но децата трябва да ядат всеки ден поне по едно яйце, защото най-качественият белтък е в яйцето, обясни проф. Попов. По думите му пълноценният белтък изгражда освен структурите на клетките и на тялото също и хормоните, антителата, кръвните клетки и всички ензими. В това отношение българинът проявява малко повече загриженост, отбеляза той.

Сред критериите за мярката за храненето професорът открои първо, човек да се съобразява с възрастта си, с професията си, с бита си, като така сам може да си изгради критерии не само за здравословно хранене, но и за здравословен начин на живот.

Тенденцията е в бъдеще хората да ги групираме по генотипове, защото според генотипа си човек има различни потребности от храни, каза проф. Попов. Това е вече науката на бъдещето на храненето. Една диета не може да се прилага за всички хора, категоричен е специалистът.

Проф. Попов коментира за диетите, че е опасно да се дава едно примерно меню за всички хора. Според него това е погрешно, защото всеки един човек има изградени навици за някои предпочитани храни, има и собствен метаболизъм. Към всеки човек трябва да има индивидуален подход, посочи той.

Ол инклузивът води до качване на килограми

Българската кухня се счита за много примамлива за чужденците, защото храната е вкусна, но вкусната храна не винаги е здравословна, коментира още проф. Попов. Той обясни, че по принцип пържените храни са по-вкусни отколкото ако се задушат, варят или изпичат. При пържените храни се получават повече сокоотделящи съставки, които стимулират отделянето на стомашен и чревен сок и човек изпитва голямо удоволствие като яде така приготвени храни. Но тези храни внасят много калории, отбеляза експертът.

Специалистът коментира, че е противник на ол инклузива, който е въведен в много хотели. Човек се изкушава, иска да опита много неща, пълни чинията, не че му се яде толкова, но иска да опита, посочи проф. Попов. Той смята, че туристът не е отишъл на почивка да се наяжда и напива, а да отдъхва, да съчетава природните фактори - слънце, въздух и вода, ако трябва да свали килограми, но не да ги трупа.

Има изследване, което сочи, че ако човек изкара две седмици на почивка ол инклузив обикновено качва по някой килограм. При десетдневна почивка тип ол инклузив човек може да качи 2-3 килограма, което не е малко, смята проф. Попов. За десет дни много трудно можеш да свалиш два килограма, но много бързо може да качиш 2 килограма. Килограмите бързо се качват, но трудно се свалят, допълни той.

Алкохолът е с повече калории от въглехидратите

Алкохолът също е нормиран и неслучайно сме го сложили на върха на хранителната пирамида, разказа още проф. Попов. Официално през 1997 г. на Световен конгрес по хранене в Монреал алкохолът бе приет като храна, която внася калории. Той фигурира в пирамидата, в която храните са подредени по тяхната важност. Най-добрите храни са в основата на пирамидата, храните, които като количества трябва да намаляваме, отиват към върха, поясни той.
В основата на пирамидата сме сложили зеленчуците и плодовете. След тях са животинските продукти с превес на млякото и млечните продукти, месото, рибата, яйцата, които ни дават пълноценния белтък. На средата на пирамидата са зърнените храни, а на върха са мазнините, добавената захар и алкохолните напитки. Критериите за хранителната пирамида са много прости - трябва да е предпочитан продукт, който има колкото може повече полезни вещества и по-малко калории, разказа проф. Попов.

Алкохолът по принцип не се забранява за здравия човек, въпросът е какво означава умерена консумация на алкохол, какво означава злоупотреба, коментира специалистът. По думите му границата между умерената консумация и злоупотребата понякога е много тънка и хората не я преценяват. Проф. Попов допълни, че е настоявал при етикетирането на алкохола да се изписва не само колко градуса е напитката, но и колко са калориите на 100 грама алкохол, както се изписват за 100 грама друг продукт. "Това го няма на етикетите и аз настоявам това да стане, защото хората трябва да знаят, че алкохолът дава много повече калории, отколкото въглехидратите например", заяви проф. Попов. Според него малко хора знаят това.

За пример той посочи, че един грам въглехидрати дава 4 килокалории, а един грам алкохол почти двойно - 7 килокалории. Принципно алкохолът внася в организма допълнително калории, които, ако не ги отчетем, значи не правим нищо. По тази причина, когато се снема т. нар. статус на даден човек, който има някакви здравни проблеми, не става дума само за наднормено тегло и затлъстяване, винаги задължително трябва да разберем дали този човек консумира алкохол, какъв и в какво количество, за да изчислим калориите, които влизат от него, поясни проф. Попов.

Последвайте канала на