Японци лекуват депресията със сълзи

05 март 2014 14:09
2216
0

Забравете за смехотерапията, защото в Страната на изгряващото слънце установиха, че стресът най-добре се лекува с плач. В Япония се появяват все повече групи за взаимопомощ, в които се леят сълзи като из ведро.

Гуру на тези семинари по плач е Такеши Сага, който се е самопровъзгласил за „сомелиер на сълзите”. Според него да избираш вина, които подхождат на определен тип храна е същото, като да съчетаваш тъжни книги, филми и клипове с човешките емоции, пише "Новинар".

„Плачът не се приема добре в Япония. Хората вярват, че риданията пред хора са признак на слабост”, разсъждава повелителят на рева. Два пъти месечно той организира „руикацу” или семинарите по хленчене. Сага е убеден, че когато хората станат емоционални и проронят сълзи, житейският товар, напрежението и чувството на безсилие и безизходица се свличат от раменете им.

„Смехът може само да успокои стреса, но научни изследвания доказват, че с плач ефектът се удължава с цяла една седмица”, рекламира услугите си гуруто. Той е убеден, че скръбта и воплите се отразяват много по-добре на физическото и душевно здраве на хората.

Научни експерименти разкриват, че когато хората плачат заради емоции, в сълзите им има от хормоните, които отпускат тялото при физически стрес. Главният хормон на плача е пролактин. Неговото ниво се покачва преди и по време на разплакването.

Специалистите смятат, че антибактериалните белтъчни вещества и хормоните, съдържащи се в сълзите, понижават вероятността от заразяване с инфекции, усилвайки устойчивостта на организма, като междувременно влияят успокояващо на психиката.

Дори на по-твърдите натури, попаднали на семинарите по рев, Такеши Сага знае как да извади душата с памук. Властелинът на емоциите умее да разплаче и най-коравите типове. В началото на срещата той започва с много тъжна история или приказка.

След това той атакува публиката с клипове с крайно емоционално съдържание на фона на песента „Винаги ще те обичам” на Уитни Хюстън.

В края на сбирките сополивите търсачи на щастие обаче винаги си тръгвали с широка усмивка, хвали се организаторът на семинарите.