Съдиите избират свои представители за следващия състав на Висшия съдебен съвет

Слушай новината

Съдиите от цялата страна се събират на Общо събрание, за да изберат свои представители за следващия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). В две поредни съботи магистратите първо ще изслушат, а после ще гласуват за някои от кандидатите. Съдиите трябва да излъчат шестима свои представители във ВСС.

Според Закона за съдебната власт (ЗСВ) изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината съдии. Право на глас имат 2200 души. За да е легитимен вотът, трябва да са гласували 1101 от тях.

За избрани се смятат кандидатите, получили повече от 50 процента от действителните гласове. Ако няма такива, следва балотаж. Той ще е в неделя, 26 юни. Тогава онзи, който е получил най-много гласове, се счита за избран.

За шестте места се състезават 15 души. Документи са подали председателят на районния съд във Велико Търново Младен Димитров, съдията от районния съд във Варна Любомир Нинов, председателят на районния съд в Пловдив Иван Калибацев, заместник-председателят на окръжния съд във Варна Мария Терзийска, председателят на окръжния съд в Ямбол Васил Петков, председателят на административния съд в Пловдив Явор Колев, заместник-председателят на окръжния съд в Хасков Миглена Тянкова, съдията от софийския градски съд Атанас Атанасов, колегата му Владимир Вълков, заместник-председателят на районния съд в София Даниела Александрова, заместник-председателят на окръжния съд в София Дора Михайлова, съдията в административния съд в София Антоанета Аргирова, колегата й Татяна Жилова, съдията от районния съд в Пазарджик Красимир Лесенски и колегата му от окръжния съд в Русе Йордан Дамаскинов. Всички те ще се борят за шестте места от магистратската квота в съдийската колегия. В нея по право влизат председателите на двете върховни съдилища.  

Антоанета Аргирова посочва, че е приела предложението за изборен член от съдийската квота на ВСС, защото "усещането за несправедливост, нагласеност, зависимости, защита на прикрити интереси, липсата на воля за решаване на реалните и значими проблеми е повсеместно. Мълчанието и пасивността не го променят. Примиряването с него ни прави съучастници в една по-голяма несправедливост", пише в още съдията.

Бившият председател на Съюза на съдиите Атанас Атанасов пише, че промяната на структурата на ВСС все още е само заявено намерение. Според него предприемането на пасивна позиция в очакване на евентуалната реформа не се явява защитима позиция пред професионалната общност. Затова тя трябва да излъчи своите представители в съвета, посочва Атанасов.

Председателят на окръжния съд в Ямбол Васил Петков отбелязва, че добре познава психиката, начинът на мислене на съдиите и съдебните служители. Според него резултати в работата могат да се постигнат само с общите усилия на всички.

В концепцията си съдия Владимир Вълков обещава всеки споделен проблем да бъде чут, обстойно изследван и разрешен. По думите му това ще става без значение от кой съд идва този проблем и дали лично познава колегата си, който има оплакване.

Заместник-председателят на районния съд в София Даниела Александрова пише в концепцията си, че в професионалния й път до момента се е сблъсквала с редица организационни проблеми. Освен това е констатирала случаи, при които се налага промяна с цел постигането на по-добра организация, по-добро правораздаване и по-справедливо отношение към работещите в системата.

Заместник-председателят на окръжния съд в София Дора Михайлова набляга в концепцията си на дълбоко осъзнатата необходимост от активни действия в усилията за постигане на достъпно, ефективно и предвидимо правосъдие. Тя набляга и на отстояването на независимостта на съда и на отделния съдия.  

Председателят на районния съд в Пловдив Иван Калибацев мотивира желанието си да стане част от ВСС с дейността на съда, който оглавява. Той посочва като свой приоритет иновациите, свързани с достъпа до електронните дела, организацията на работата и добрата колегиална среда. 

Съдията от окръжния съд в Русе Йордан Дамаскинов изразява загриженост за явната загуба на респект и доверие към ВСС. Той посочва, че е длъжен да направи необходимото според силите си, за да остави след себе си съда в по-добро състояние, отколкото го е заварил през 1992 г. 

Колегата му от районния съд в Пазарджик Красимир Лесенски посочва, че проблеми от различно естество заливат съдебната система. "Няма как да сме спокойни в нашия общ дом, ако в една от стаите гори чергата, па макар и да не е в тази, в която се намираме, да бездействаме и да смятаме, че този пожар няма да ни засегне рано или късно", пише магистратът в концепцията си.

Варненският районен съдия Любомир Нинов отбелязва, че с натрупания стаж и опит, и със своите качества ще бъде полезен на системата като член на ВСС. Един от акцентите в концепцията му е отстояването на независимостта на съдебната власт. 

Заместник-председателят на окръжния съд във Варна Мария Терзийска пише, че и трите модела за формиране на заплатите на магистратите не са безапелационни. Според нея те не отчитат важни аспекти от съдийската работа като например тежест на разглеждани дела и окончателност на постановените съдебни актове от върховните съдилища.

Председателят на окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова смята, че при евентуална промяна на структурата на ВСС, в съдийската колегия трябва да преобладават съдии, избрани от съдии. Тя е на мнение, че е добре да има възможност и за отзоваване на изборен член на ВСС, когато не е оправдал гласуваното му доверие.  

Според председателя на районния съд във Велико Търново Младен Димитров посочва, че дейността на ВСС за изключително трудна и отговорна. Той пише, че не приема позицията на вечно недоволните, които стоят отстрани и само критикуват.

Избирателната активност за член на ВСС от следователската квота мина 60 процента

Председателят на Съюза на съдиите и съдия в административния съд в София Татяна Жилова смята, че отиващият си ВСС не е предложил нито едно полезно решение за ключовите проблеми на съдебната власт, свързани с независимостта. Според нея действията на кадровия орган са показали дълбоката криза на компетентно и почтено управление. 

Ръководителят на административния съд в Пловдив Явор Колев е на мнение, че политическата система в страната ясно осъзна необходимостта от постигане на задоволителен контрол над случващото се в съдебната система, използвайки различни лостове и механизми за постигане на такъв контрол: институционален, йерархичен, личен, корпоративен. Той набляга на способността на магистратите да се борят сами за бъдещето си. 

Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Всички те трябва да са юристи с най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. Единадесет от членовете се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители и единадесет - от органите на съдебната власт. Мандатът на изборните членове е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. 

Последвайте канала на