Конституционният съд отхвърли Истанбулската конвенция

Осем от 12-те конституционни съдии са на мнение, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на българския основен закон. Това става ясно от съобщение на съда.

Решението на съдиите е подписано с четири особени мнения - на Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.

Истанбулската конвенция беше изтеглена от парламента и изпратена от 75 депутати на Конституционния съд.

Съдиите правят анализ на хронологията от събитията по проблемите с домашното насилие години назад. И казват в решението си, че има връзка между политиката на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени, като форма на дискриминация срещу жените, основана на пола и защитата на някои права на "трансджендър" лицата.

Конституционният съд намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така например, за да се определи обектът на защита от всички форми на насилие и на дискриминация, е използван терминът "жени", но от друга страна преводът на понятието "gender" като "социален пол" присъства в Конвенцията като самостоятелна категория, различна от пола като биологична същност.

Конвенцията разделя биологичното и социалното измерение на пола и излиза извън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия вид, анализират съдиите. И тъй като понятието "Gender" се употребява в изразите "gender equality, "gender-based violence" и други, то тези изрази, в зависимост от интерпретацията, могат да доведат до различни и противоречиви разбирания за философията на Конвенцията.

Въпреки, че не урежда конкретно правата на самите "трансджендър" хора , Конвенцията е и първият международен договор, подписан от България, който изрично включва признака "идентичност, основана на пола", смятат от КС.

Анализът на термините "gender" - преведен на български език веднъж като "пол" и втори път като "социален пол" и "gender identity" преведен на български език като "идентичност, основана на пола" сочи, че понятията са свързани и следва да бъдат разбирани едно чрез друго. А липсата на единно разбиране за понятието "gender" се илюстрира и от активната обществена и политическа дискусия по въпроса "за" или "против" джендър-идеологията.

Според КС вътрешното противоречие в Конвенцията е очевидно при съпоставяне на декларираните цели и нейното заглавие с така дадената дефиниция за "пол".

Правното равенство между половете е провъзгласено в Конституцията. То не означава еднакво третиране на двата пола, а изисква съобразяване с биологичните особености и различията между тях, пише КС и продължава, че
Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. А социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.

Понятието "gender" присъства в Конвенцията отделно и наред с понятието "sex", а това положение отдалечава приложното поле на Конвенцията от заявените в нея цели за защита на жените и открива пространство за противоречивото й прилагане.

Конвенцията проправя път към внедряване на понятията "пол", и "идентичност, основана на пола" и това би наложило да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент, пише в мотивите на КС.

Съдиите Румен Ненков и Георги Ангелов казват в своето особено мнение, че "решението на Конституционния съд представлява "услуга" за политиците от всички цветове - предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента".

По думите им обаче, времето ще е съдник дали взетото решение въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие.

Ненков и Ангелов коментират, че само може да се предполага какви са истинските причини за отказа да се наредим до мнозинството цивилизовани и демократични европейски държави в търсенето на лек срещу насилието.

Бившият Омбудсман и настоящ съдия в КС Константин Пенчев в своето особено мнение коментира, че съществуващата негативна емоционална нагласа в обществото към Конвенцията би следвало да бъде отчетена при вземане на политическото решение дали този международен договор да бъде ратифициран.

Пенчев посочва обаче, че общественото мнение не може да влияе върху правната преценка за съответствието на Конвенцията с Конституцията.

Според конституционния съдия Филип Димитров, не съществува никакво основание - поради страх от това, че някое правителство няма да си свърши работата или че някои родители се считат неспособни да възпитават децата си - да се обявява за противоконституционна международна конвенция, която не противоречи на никакъв текст или принцип на българската Конституция.

По думите му все пак "бурната социална реакция на българското общество, макар и подстрекавана от неверни тълкувания и внушаване на фалшиви страхове, очевидно отразява някои реални опасения, свързани с възможността ратификацията на Конвенцията да открие пътя за екстравагантни неправителствени организации към насаждане по "законен" начин сред децата на "свръхосвободени" идеи (като самоназоваващата се така "джендър идеология" - "gender ideology")".

Последвайте канала на