Новият НК засекретява всичко в държавата със заплаха от затвор

Новият Наказателен кодекс (НК) ще засекрети цялата циркулираща в държавата информация под страх от наказателна отговорност и дори затвор. Той ще сложи намордници на всички държавни служители, които ще имат още по-големи основания да отказват да дават каквато и да е информация с аргумента, че може да им бъде образувано дело от прокуратурата. Това означава и че ще бъде сложен край на антикорупционните журналистически разследвания, а информирането на обществото от медиите дори за най-елементарни неща ще е поставено под съмнение, пише "Сега".

На практика под ударите на новия НК ще попада всеки, който разкрие дори по непредпазливост не само държавна и служебна тайна, но и всякаква, защитена от закона информация. Тук попадат дори данни, пазени като лична информация, лекарска или търговска тайна и др. В тази група може да бъде включено изваждането на бял свят на законопроект или друг нормативен акт, който още не е пуснат за обществено обсъждане.

Действащият НК предвижда наказателна отговорност само за издаване на държавна тайна. Практиката е, че тези секрети трябва да бъдат пазени от лицата, на които това е възложено по служба. И че ако има издаване на такава тайна, то отговорност носят само те. Проектът за нов НК обаче предвижда възможност в затвора да отиде и някой, който дори изобщо не знае, че публикува в медия или в интернет информация, която после се оказва държавна тайна. Проектът предвижда и до две години затвор за всеки, който съобщи на другиго или разгласи по какъвто и да е начин информация, представляваща служебна тайна. Тук заплахата е за всеки, на когото тази тайна му е била поверена или му е станала известна във връзка с неговата работа.

Още по-притеснителна е разпоредбата на чл. 416 от новия НК, озаглавен "Разкриване на защитена информация". Там е предвиден до 1 година затвор за всеки, "който във вреда на гражданин, на юридическо лице или на държавата съобщи на другиго или разгласи информация, чието разкриване е ограничено със закон и която му e поверена или станала известна във връзка с неговата работа или с неговото занятие". На практика тук влиза цялата информация, защитена от някакъв закон - търговска, лекарска тайна, лични данни, всичко, обясни вчера адвокат Александър Кашъмов, шеф на правния екип на "Програма Достъп до информация". По негови думи тези разпоредби са много опасни. "Те ще накарат държавните служители никога да не дават информация, защото ще се чувстват заплашени. Сега по Закона за достъп до обществената информация може да се предоставят например данни, защитени от търговска тайна, при надделяващ обществен интерес. Това и сега се прави много рядко - в 4 на сто от исканията, всеки може да си представи какво ще стане, ако бъдат приети тези текстове от новия НК", добави Кашъмов. Според него ще се сложи край и на антикорупционните разследвания и разкрития, като например за даренията на МВР, защото никой няма да предоставя информация, страхувайки се, че ще му бъде образувано после дело от прокуратурата.

Проектът за нов НК вече предизвика скандал, тъй като криминализира снимането без изрично съгласие на обекта му. Единствено оневиняващо обстоятелство може да е, ако деянието "е извършено при публични прояви на лицето". Зам.-председателят на парламента Мая МаноловаМая Божидарова Манолова е български политик, народен представител от парламентарната група на обяви вчера, че няма да подкрепи това предложение. "Смятам, че е неприемливо тази конституционна норма да бъде скрепявана с наказателноправна санкция", каза Манолова пред "Нова телевизия".

Вътрешният министър Цветлин Йовчев Цветлин Йовчев е роден на 7 май 1964 г. в Плевен. Завършва Висшето военноморско училище „Никола пък каза, че идеята за текста е дадена от неправителствена организация. "При всички положения искам да ви кажа, че не е идея, която е свързана с МВР", обясни той, но не разкри коя е неправителствената организация.

Шефът на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев, който е участвал в последната работна група по проекта, потвърди, че текстът не е нов, имало го и в първоначалния вариант на кодекса през 2011 г. "Предполага се, че тази разпоредба защитава нашето право на личен живот. Но ние решихме, че текстът трябва да се преформулира. Но за моя голяма изненада Министерството на правосъдието остави първоначалния вариант на текста", обясни Кънев пред "Сега". Според него законът трябва да създава презумпция, че на публично място трябва да може да се снима, за да не се стига до абсурди.

Кънев разказа, че работната група се събирала в министерството до септември. После от ведомството се разбързали извънредно и я разтурили. Затова не е ясно и защо текстът не е преработен. За това, че работата е претупана, говори и друг пример, даден от Кънев. По думите му много "по-мракобесен" е текстът за предателството, който предвижда до 15 години затвор за подпомагане на друга държава или чужда организация при враждебни действия против България. Работната група се съгласила изобщо да отпадне от проекта, но това не е станало.

За прекалено бързане пред "Сега" призна и експерт от първоначалната работна група, пожелал анонимност. Той разказа, че във всички глави на проекта е имало текстове, които трябвало да бъдат допълнително обсъдени и изгладени, но това не се случило. Колкото до текста за снимането, експертът бе категоричен, че той е добър и не застрашава свободата на словото.

От Министерството на правосъдието казаха, че в групата, последно работила по проекта, влизат представители на двете върховни съдилища, прокуратурата, следствието, Софийския и Варненския апелативен съд, окръжния в Сливен, МВР и академията му, СУ, Центъра за изследване на демокрацията, Външно министерство, Висшия съдебен съвет, Съюзът на юристите, БХК, фондация "Български адвокати за правата на човека", омбудсманът. Ръководител е професорът по наказателно право Александър Стойнов. Според Кънев той е поел ангажимент да преработи спорния текст за снимането.
 

Последвайте канала на