Потомците на бежанците от РСМ с писмо до НС заради "месеца на македонско-американското наследство"

Сдружение на потомците на бежанци и преселници от територията на РС Македония изпрати днес писмо до председателя на Народното събрание Росен Желязков, председателите на парламентарните групи, Комисията по външна политика, Комисията по политиките за българите извън страната и Групата за приятелство България – САЩ, относно „Предложение за подготвяне и изпращане до Конгреса на САЩ на аргументирано изложение по повод втори поред внесен проект на резолюция, съдържаща фалшифициране на исторически факти, свързани с географската област Македония…“.

В писмото се казва:

„На 26.07.2023 г. от сенатор Майк Браун за пореден път е внесен в Конгреса на САЩ проект на резолюция S.Res.311, предлагаща септември 2023 г. да бъде обявен за „месец на македонско-американското наследство“ и честване на езика, историята и културата на македонските американци и техния невероятен принос към Съединените щати.
Отново зад тази инициатива стои т.нар. Обединена македонска диаспора – казионна организация със седалище във Вашингтон, създадена със съдействието на властите в Скопие и финансирана от там. […]
Този път внесеният проект е много по-кратък от предишния и е изчистен от някои глуповати твърдения. Въпреки това и в този си вариант продължава да съдържа напълно доказуеми лъжи и е пример за поредната кражба от българското социокултурно наследство.“

Ето и цялото писмо: 

СДРУЖЕНИЕ ПОТОМЦИ НА БЕЖАНЦИ И ПРЕСЕЛНИЦИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА РС МАКЕДОНИЯ И ПРИЯТЕЛИ

ДО Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И КОМИСИЯТА ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ ИЗВЪН СТРАНАТА

ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ГРУПАТА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО БЪЛГАРИЯ – САЩ

Относно: Предложение за подготвяне и изпращане до Конгреса на САЩ на аргументирано изложение по повод втори поред внесен проект на резолюция, съдържаща фалшифициране на исторически факти, свързани с географската област Македония, и по този начин да бъде защитен българският национален интерес и добрите партньорски отношения между САЩ и България

УВАЖАЕМИ Г-Н ЖЕЛЯЗКОВ,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСЕДАТЕЛИ И ЧЛЕНОВЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ И КОМИСИИ,

На 26.07.2023 г. от сенатор Майк Браун за пореден път е внесен в Конгреса на САЩ проект на резолюция S.Res.311, предлагаща септември 2023 г. да бъде обявен за „месец на македонско-американското наследство“ и честване на езика, историята и културата на македонските американци и техния невероятен принос към Съединените щати.

Потомци на македонските бежанци с писмо до специален германски пратеник, за да му напомни, че в РСМ няма "българско малцинство"

Отново зад тази инициатива стои т.нар. Обединена македонска диаспора – казионна организация със седалище във Вашингтон, създадена със съдействието на властите в Скопие и финансирана от там. Според различни източници, годишният й бюджет е 4 млн. долара и има 16 души на щат. Тя дълго време работи с американски лобистки фирми, изградени са доверени връзки и по този начин прокарва идеите си.

Този път внесеният проект е много по-кратък от предишния и е изчистен от някои глуповати твърдения. Въпреки това и в този си вариант продължава да съдържа напълно доказуеми лъжи и е пример за поредната кражба от българското социокултурно наследство. В него се твърди, че „от 80-те години на XIX в. десетки хиляди македонци имигрират в Съединените щати в търсене на граждански свободи, човешки права, религиозна свобода, икономически възможности и сигурност в отговор на Илинденското въстание от 1903 г. срещу Османската империя, Балканските войни от 1912-1913 г., Първата и Втората световна война, Гражданската война в Гърция от 1946 до 1949 г. и комунистическата политика на Югославия“. Този текст е взет от идентични предишни проекти на резолюции H. RES. 741, внесен на 22.10.2021 г. и S. RES. 758, внесен на 13 септември 2022 г., но отхвърлени съответно от Камарата на представителите и Сената на САЩ именно заради съдържащите се в тях фалшификации и манипулации. По този начин отново властите в Скопие чрез тяхната лобистка дейност в САЩ посягат не само към социо-културното наследство на България, но и на Гърция. В същото време, привидно критикувайки „комунистическа Югославия“, се подкрепят именно разработените от нея и Москва македонистки тези.

През посочения период не е било възможно в САЩ да има етнически македонци, тъй като такива не са съществували в самата географската област Македония. Съгласно данните от последното преброяване в Османската империя през 1906 г., което е официално, тъй като тази държава над 500 години владее Македония, общият брой на българите в нея е 762 754 души. По същото време българите са представлявали мнозинството от населението в по-голямата част от територията, която днес влиза в състава на Северна Македония. До 1912 г., до когато Османската империя владее географската област Македония, в нея има над 1300 български черкви с 73 български манастира, 7 български владици и 1310 български свещеници, а също така 1370 български училища с 2266 учители. В същото време не е регистриран нито един етнически македонец.

Посоченото като македонско „Илинденско въстание от 1903 г.“ не обхваща само територията на Македония, но и територията на Одринска Тракия, където никога не е живял нито един „македонец“. Въпросното въстание е вдигнато от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и има за цел въвеждането на обща териториална автономия в Македония и Одринска Тракия. На сегашната територия на Република България въстанието обхваща днешните Благоевградска, Смолянска, Кърджалийска области и части от Пазарджишка, Пловдивска, Хасковска и Бургаска области. Тяхната обща площ е приблизително колкото територията на днешната Северна Македония и България има всички основания да бъде основен наследник на делото на някогашната ВМОРО, тъй като единствено тук нейните идеи останаха неизопачени.

Концепцията за наличие на етнически македонци е разработена в Сърбия в края на XIX в. и има за основна цел да послужи като преходен етап към денационализацията на македонските българи и тяхното постепенно доближаване към Белград. Тази идея обаче започва да набират популярност едва през 30-те години на ХХ в., когато през 1934 г. в Москва е приета специална резолюция на Коминтерна, с която за първи път в историята се говори за съществуването на отделна македонска нация и македонски език.

Наличните документи показват, че до 1944 г. в имиграционните регистри и при провежданите преброявания на населението на САЩ, мнозинството от родените в Македония са записвани като българи, с майчин език български. Най-старата македонска организация в света, която съществува и днес, е Македонската патриотична организация (МПО), основана във Форт Уейн, САЩ през 1922 година от емигранти, деклариращи се като българи. Техният вестник „Македонска трибуна“ са списва на книжовен български език и отстоява равни права за всички етнически общности в Македония, като най-многобройна е българската. Организацията създава множество македоно-български църкви, към които функционират и училища с изучаване на книжовен български език.

До 1944 г. носителите на идеята на македонизма са нищожно малцинство главно сред комунистическите среди. Именно от такъв характер са първите македонистки прояви в САЩ. Тъй като по това време македонски език не съществува, техните документи също са написани на книжовен български език. Тяхната дейност е финансирана от съветските, българските и югославските комунисти, поради което на 5 декември 1947 г. министерството на правосъдието на САЩ обявява списък с имената на 90 организации, които американското правителство смята за противодържавни и нелоялни към идеите на свободата и демокрацията. В този списък попада и Македоно-американският народен съюз и издаваният от него в. „Народна воля“. На 28 май 1948 г. списъкът с противодържавните организации, действащи на територията на САЩ, е допълнен с още 32 имена. Това става след специално разследване на ФБР, което установява, че въпросните 122 организации са подпомагали комунистическата диктатура в Източна Европа. По този начин от САЩ са изгонени малцината македонисти, които никога не са писали на „македонски“, а на книжовен български език, поради което не са имали никакъв „невероятен принос към Съединените щати“.

Към 1960 г. броят на канадците и американците с произход от географската област Македония е между 50 000 и 75 000 души, като над 90% от този брой се състои от българи. В издадената през 1980 г. „Харвардска енциклопедия на етническите групи в Америка“ четем, че „до Втората световна война почти всички от тях (имигрантите от Македония в Америка, б.н.) се смятат за българи и се идентифицират като българи или македонски българи. Напоследък, обаче, всичко това започна да се променя. Въпреки това все още около 50 хиляди македонци се идентифицират като българи и македонски българи“.

Първата македонистка организация на американския континент е основана със съдействието на комунистическа Югославия едва през 1959 г. в Торонто, като по-късно приема името Обединени македонци. Тя е продукт на българския държавен нихилизъм, налаган чрез натиск от Москва, и югославската пропаганда. По това време от българското дружество „Христо Ботев“ се отцепва малка група, която се обединява с Македонския народен съюз. Връзката с българщината още не е скъсана и затова формално е поставена целта да обединява македоно-българската емиграция в Канада, но на „прогресивно-демократична основа“ и я включва в борбата на левите сили. Много скоро тази нова организация попада под югославско влияние, а ръководството е подменено от новопристигнали емигранти от Югославия и Гърция. През 1962 г. установява официални връзки с новопровъзгласената и неканонична по онова време Македонска православна църква и с югославски средства се построява първият македонистки храм „Свети Климент Охридски“ в Торонто. По това време членовете на „Обединени македонци“ са малобройни, а дори и през 70-те години броят им не надхвърля 500 души, но след като започват активно да бъдат подкрепяни от Матицата на изселниците от Македония в Скопие, се пристъпва към развиване на широка пропагандна дейност.

Като се отчитат тези факти, няма как да не се констатира, че проектът за резолюция S.Res.311 напълно игнорира приноса на македонските българи, имигрирали в Америка преди Втората световна война. През този период названието „македонци“ не е етнографско, а географско понятие, както например тексасците. Огромното мнозинство от македонците преди 1945 г. се самоопределят като македонски българи. Те също попадат в групата на македоно-американците, но техният принос и този на родените в Америка потомци, не само не се взима предвид, а се ограбва.

В създалата се ситуация смятаме, че е най-подходящо към Конгреса на САЩ да се обърне българската институция, съответстваща на неговия ранг, а именно Народното събрание на Република България. Апелираме към всички български народни представители спешно да се подготви и изпрати до Конгреса на САЩ аргументирано изложение срещу проект на резолюция S.Res.311 и по този начин да бъде защитен българския национален интерес и добрите партньорски отношения между САЩ и България.

Последвайте канала на