Михаил Миков: В предложените конституционни промени има абсурди

31 юли 2023 13:53
926
0

Предложените промени в Конституцията са тежко посегателство срещу националния суверенитет. Предлага се по отношение на депутатите и на министрите да няма онова изискване още от Търновската конституция да са само български граждани. Това е грубо обиждащо националното самочувствие, каза пред БНР Михаил Миков Михаил Райков Миков е съвременен български политик, депутат и председател на 42-то Народно, бивш депутат, министър на вътрешните работи и председател на парламента.

И допълни, че атаките срещу президента и оправданието с политическата невъзможност да се изгради стабилно мнозинство, прехвърлянето на цялата отговорност върху държавния глава, че служебните правителства управляват дълго време, се превръщат в решение за конституционна промяна, в която също има абсурд: "За служебен премиер са посочени три фигури, от които президентът да избира. Едната е политическа - председателя на Народното събрание. Другата е фигурата на председателя на Конституционния съд. Третата опция е шефът на БНБ. Това е трудно разбираемо... Но целта е да бъде ограничен президентът при формирането на служебен кабинет".

Миков посочи, че има и друг текст, който буди недоумение, защото според внесения проект в един момент може да има едновременно два парламента.

Радев: Проектът за промени в Конституцията е настъпление срещу демокрацията

Според него се цели и овладяване на прокуратурата от политическата власт: "Страхуват се главният прокурор да бъде избиран от Народното събрание, защото тогава ще е ясна отговорността. Затова се прави индиректен подход - въвежда се прокурорска колегия, в която мнозинството е избор от Народното събрание, тя избира главния прокурор и се занимава с кадруването на прокурорите. Така прокуратурата ще стане политическа функция. Всичко това се прави тихо и кротко, без обяснение. Прави впечатление, че същите хора през 2015 година обещаваха цветя и рози след такава промяна".

По отношение на регулаторните органи той посочи, че се предвижда мнозинство от 2/3, но колкото по-голяма е фрагментацията на политическото представителство в парламента, толкова повече се заменят обикновените мнозинства с квалифицирани.