Обсъжда се възможността да бъдат застраховани големите инфраструктурни обекти след обявяването им за търпими

Възможността да бъдат застраховани големите инфраструктурни обекти след обявяването им за търпими обсъдиха на работна среща с ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) представители на Асоциацията на българските застрахователи и пътния бранш. Разговорите са част от поредицата интензивни обсъждания, инициирани от служебния министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков в търсене на решение за незаконно строителство на големи инфраструктурни обекти, възложени от държавата и общините.

В дискусията участваха зам.-министърът Николай Шушков, началникът на политическия кабинет в МРРБ Юлия Ивкова, председателят на УС на АПИ инж. Венцислав Ангелов, председателят на УС на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) Константин Велев, представители на Камара на строителите в България (КСБ), на Българска браншова камара "Пътища" (ББКП), на Камара на архитектите в България (КАБ), на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК).

В края на януари, след дебат, продължил три часа, ресорната парламентарна комисия не прие на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Министерския съвет, с който се урежда търпимостта за обекти на инженерната инфраструктура, които са незаконни.

В началото на март бе постигнато съгласие браншови организации от строителния сектор да дадат своите предложения за решаване на казуса с възложеното от държавата и общините незаконно строителство на обекти. "Има инфраструктурни обекти в държавата, които са незаконни. Не искам да политизирам. Този дебат не можем да го затворим, защото обектите стават все повече", каза тогава министър Шишков пред участващите в срещата. И предложи да бъде въведен принципът за търпимост, като бъде регламентирана обща процедура по узаконяване на обектите и въвеждането им в експлоатация.

В процеса на обсъждания беше постигнато съгласие ДНСК да издава актовете за търпимост на строежи от 1, 2 и 3 категория, а за категория 4, 5 и 6 – от органа, който трябва да издаде разрешението в общините за строеж и с техен акт да се въвеждат в експлоатация.

Министър Шишков запозна представителите на АБЗ с постигнатите до този момент съгласувани позиции на участниците в работните срещи да се работи в посока вариант "търпимост" на заварените случаи. "Предвидили сме пълно обследване на всеки обект поотделно и неслучайно търпимостта е приравнена като въвеждане в експлоатация. Даваме права на ДНСК да събере пълна документация за обектите, ще се правят конструктивни експертизи, геодезически заснемания, за да се уверим, че съответният обект отговаря на проекта, одобрени подробни устройствени планове и пр. Документи за търпимост ще има само след задълбочен анализ и след издаване на технически паспорт, което е вид гаранция за строителството", разясни регионалният министър.

По предложение на министър Шишков беше постигнато съгласие да има времеви срок за прилагане на тази процедура. Тя ще започне да действа от влизането на предложените промени в сила и в срок от две години инвеститорите трябва да инициират процедурата "търпимост", като декларират извършените строежи към момента на законовите промени. Според министъра проблемни строежи има и по места в общините, като кметовете също би трябвало да прегледат подробно документите по големите си инфраструктурни обекти, където местната власт е възложител.

Според Константин Велев от АБЗ, ако голям инфраструктурен обект получи статут "търпимост", то той ще бъде законен. Но посочи, че такива обекти са много скъпи и ще трябва да имат презастраховане. "За нас е важно в рамките на подобни процедура да можем да дадем достатъчно гаранции на презастрахователите дали са спазвани всички законови изисквания по тяхното изграждане", коментира той. От АБЗ поеха ангажимент още на ниво обществени обсъждания на текстовете по промените в ЗУТ да започнат консултации с презастрахователите, така че техните предложения също да бъдат отразени в нормативната уредба.

Целта на разговорите е след обсъждания с всички заинтересовани страни да бъдат предложени предварително съгласувани промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), а те след обществено обсъждане да бъдат внесени в Народното събрание за окончателно решаване на заварените от служебното правителство казуси с този тип строителство.