МС реши: Публично предприятие ще извършва дезинфекцията на ГКПП

Слушай новината

Служебният кабинет "Донев" проведе редовното си заседание днес. 

Ето какви решения прие Министерският съвет:

Правителството прие доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата и изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата

Министерският съвет прие Решение за приемане на Доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата и изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата 2021-2030 в Република България за 2020-2021 г. и приложения към него.

Докладът представя състоянието на безопасността на движението по пътищата и свързания напредък за изминалите 2020-2021 г., като включва основни аспекти от направленията за въздействие, статистически данни, тенденции, изводи и препоръки. Документът акцентира на глобалния, европейския и националния контекст на оперативната среда, тенденциите в пътнотранспортната обстановка, силните и слабите страни, възможностите и ограниченията, които обуславят и определят специфичните проявления на тази сравнително нова за страната приоритетна политика.

През изминалото десетилетие България постигна целта, поставена от ЕК, за намаляване броя на тежко ранените с 20% в сравнение с базовата 2010 г., като в страната се установи трайна тенденция на спад. За десетгодишния период техният брой намаля с 36% и достигна 1 556. Въпреки пандемията, целта за намаляване броя на загиналите на пътя към 2020 г. наполовина спрямо 2010 г. не беше постигната. За десетгодишния период броят на загиналите в България е намалял с малко над 40%.

Докладът съдържа Пътна карта за спешни действия, които следва да залегнат при планирането и провеждането на дейности, свързани с изпълнението на държавната политика на Република България в областта.

Одобрен е Годишен доклад за младежта за 2020 г.

Правителството одобри Годишен доклад за младежта за 2020 г. Годишният доклад за младежта представя обобщена информация за политиките, мерките и дейностите, насочени към младите хора в страната, които са реализирани от отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта през 2020 г. По инициатива на Министерството на младежта и спорта за целите на доклада е реализирано и национално представително проучване сред младите в България.

Целта на Доклада е да се проследят специфичните за младите хора предизвикателства, социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения по отношение на младежките политики. Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2010-2020 г. - повишаване на гражданската активност, повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността, насърчаване на здравословния начин на живот, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, развитие на младежкото доброволчество, развитие на междукултурния и международния диалог, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, превенция на социалното изключване на младите хора в неравностойно положение.

Стратегическата визия на правителството е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход и сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво. 

Донев към именика Пеканов: Без значение дали си вицепремиер или премиер, пази се от коментатори

Правителството одобри искане до КС за даване на задължително тълкуване на чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, изречение първо от Конституцията

Министерският съвет прие Решение за одобряване на искане до Конституционния съд за даване на задължително тълкуване на чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, изречение първо от Конституцията на Република България.

Тълкувателният въпрос до Конституционния съд е следният: „Допуска ли чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, изречение първо от Конституцията на Република България въвеждане на законова възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способностите им за изпълнение на задълженията им във военните формирования?“

Настоящата правна уредба предвижда доброволност при провеждането на подготовката на българските граждани за защита на отечеството. Видно от дебатите в Народното събрание по приемането на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията обаче, от становище на Министерството на правосъдието, от дебатите във връзка с изготвянето на промени в Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, съществуват различни разбирания относно принципите при въвеждането подготовката на българските граждани. Поради това е нужно тълкуване за изясняване на границите на конституционната норма. Предвид гореизложеното, Министерският съвет счита, че от съществена важност е дали конституционната норма допуска регламентиране в специален закон на такава подготовка на българските граждани за защита на отечеството, каквато е необходима според конкретните реалности на средата за сигурност, в т. ч. въвеждане на задължителна подготовка в мирно време на българските граждани със статус на запасни, без обаче това да води до възстановяване на задължителната военна повинност за българските граждани във вида на съществувалата до 01.01.2008 г. наборна военна служба.

Кабинетът прие решение за предоставяне на дерогация от чл. 5к, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/214 относно ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

Министерският съвет прие решение за одобряване на проект за предоставяне на дерогация от чл. 5к, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) №833/214 относно ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

С Регламент (ЕС) 576 от 2022 г. на Съвета от 8 април 2022 година се въвеждат допълнителни мерки за санкциониране на Руската федерация, предвид войната в Украйна. След влизането в сила на чл. 5к от Регламента важи забрана за възлагане или продължаване на изпълнението на договори, след 10.10.2022 г., за обществени поръчки от изпълнители, за които са налице обстоятелствата по посочената разпоредба.

С днешното решение се предоставя възможността за дерогация, с оглед продължаване изпълнението на два договора, сключени между „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД (ЕСО ЕАД) и „Електроимпекс Ентърпрайз” ЕООД. Договорите са за доставки на елегазови прекъсвачи ВН за 110 kV и на разединители за напрежение 110 kV.

С продължаване действието на договорите, „ЕСО” ЕАД ще продължи успешното изпълнение на реконструкцията на елементите на електропреносната система. В изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост, се очаква до средата на 2026 г. да бъдат изцяло преоборудвани и модернизирани откритите разпределителни уредби на 80 подстанции на територията на цялата страна. С осигуряването на активите на електроенергийния системен оператор, се гарантира непрекъснатото, ефективното и надеждното електроснабдяване на всички потребители и на обектите със стратегическо значение за националната сигурност.

С приемането на предложения проект не са необходими допълнителни разходи по бюджета на Министерството на енергетиката и не води до отражение върху държавния бюджет.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ управлението на 63 броя имоти - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на с. Маноле, с. Манолско Конаре и с. Рогош, община Марица, област Пловдив. Това ще позволи реализацията на национален обект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас, Фаза 2“, Позиция 2: „Премахване на прелезите и изграждане на надлези/подлези за жп участък Пловдив - Бургас“.

Кабинетът предостави безвъзмездно на НКЖИ и управлението на 143 имота - публична държавна собственост. Те са разположени на териториите на град Ихтиман, село Стамболово и село Мирово, община Ихтиман, Софийска област. Това ще позволи реализацията на национален обект „Модернизация на железопътната линия София - Пловдив на жп участъци София - Елин Пелин и Елин Пелин - Септември“.

По решение на правителството се отчуждава част от имот - частна собственост за държавна нужда за изграждане на технологична площадка на приемно-пускова станция „Нови Искър“ и кранов възел 1 от Обект „Междусистемна газова връзка България - Сърбия“, на територията на Столичната община. Имотът е в землището на гр. Нови Искър, Столична община. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Министерският съвет взе решение да възложи на Висшия съдебен съвет да сключи договор в полза на държавата за покупка на три имота, намиращи се в град Девня, област Варна, в кв. „Повеляново“, ул. „Боровец“, бл. 7, ет. 2. С решението имотите се обявяват за имоти - публична държавна собственост и се предоставят безвъзмездно за управление на Висшия съдебен съвет за нуждите на Териториално отделение - Девня към Районна прокуратура - Варна чрез Окръжна прокуратура - Варна. Зданията към момента се ползват под наем от органа на съдебната власт. Същите отговарят на всички изисквания за съдебни сгради и осигуряват комфортно функциониране на териториалното отделение в Девня.

Съгласно друго правителствено решение, на Агенцията за социално подпомагане се предоставя безвъзмездно за управление част от имот - публична държавна собственост, за нуждите на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Търговище. Имотът, с площ 9,79 кв. м, се намира в гр. Търговище, ул. „Стефан Караджа“ № 1 Помещението ще се използва за обособяване на архив.

Правителството обяви имот - публична държавна собственост за частна държавна собственост и го предостави безвъзмездно на община Луковит. Имотът се намира в с. Бежаново, Луковитска община, на ул. „Вит“ № 22 А и представлява помещение от 474 кв.м, намиращо се на първия етаж в сграда. До сега имотът се е стопанисвал от Министерството на правосъдието, но е с отпаднала необходимост за ведомството. В помещението община Луковит ще обособи склад и архив за документи на общинската администрация.

Правителството предлага за ратифициране Протокол за изменение на Споразумението за създаване на Международната организация по лозата и виното

Правителството прие решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за създаване на Международната организация по лозата и виното (МОЛВ), поради промяна на седалището на организацията.

През 2022 г. по инициатива на Франция, предвид дългогодишните традиции на региона в лозаро-винарския сектор, бяха предприети стъпки по преместване на седалището на МОЛВ от Париж в Дижон.

Промяната съответства на позицията на Франция в контекста на мултилатерализма, като основната цел е постигане на децентрализация на институциите. В Дижон Организацията ще се възползва от благоприятна научна екосистема, за да изпълнява своите мисии, по-специално благодарение на Института по лозата и виното и единствената международна катедра на ЮНЕСКО „Култура и традиция на виното“. В Дижон е построен и Международен град на гастрономията и виното, с който МОЛВ ще взаимодейства пряко.

МС одобри проект на Споразумение за встъпване на ЕИБ като страна по Прякото споразумение, част от концесионния договор за летище София

Министерският съвет одобри проект на Споразумение за встъпване на Европейската инвестиционна банка като страна по Прякото споразумение, част от концесионния договор за летище София. С встъпване в споразумението Европейската инвестиционна банка ще поеме всички права и задължения като заемодател и ще предостави на концесионера предвиденото финансиране. Средствата, които Европейската инвестиционна банка ще предостави на Концесионера, са в размер на 40 милиона евро и са предвидени за финансиране на инвестиционната му програма.

Прякото споразумение бе сключено на 9 април 2021 г. между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, „СОФ Кънект“ АД, акционерите и финансовите институции - заемодатели на „СОФ Кънект“ АД, в изпълнение на т. 3 от Решение № 311 от 9 април 2021 г. на Министерския съвет и на основание клауза 14.3 от Концесионния договор за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ - публична държавна собственост, сключен на 22 юли 2020 г., изменен с Допълнително споразумение per. № ДС-11 от 9 април 2021 г.

Правителството одобри проект на Споразумение за взаимно насърчаване и защита на инвестициите

Кабинетът одобри типов проект на Споразумение за взаимно насърчаване и защита на инвестициите като основа за водене на преговори на българското правителство със страни извън Европейския съюз.

Съгласно европейското законодателство държавите членки могат да пристъпват към договаряне на нови двустранни инвестиционни споразумения с приоритетни страни партньори, с които не предстои скорошно договаряне на инвестиционно споразумение на ниво ЕС. За тази цел Комисията следва да издаде разрешение за започване на преговори и да одобри инвестиционния договор преди неговото сключване.

С този тип договори се установява рамката и условията, при които държавите членки на ЕС да договарят двустранни инвестиционни споразумения с трети страни. Последният такъв документ е одобрен от правителството през 2018 г. и не отразява дефинираните през 2021 г. от Европейската комисия базови разпоредби, за които има препоръка да бъдат включени в двустранните инвестиционни договори на държавите.

В актуализирания проект на споразумение са въведени нови текстове, свързани с дефиниране на някои определения; срок на действие и прекратяване; компенсации; трансфери; консултации. Включени са също текстове, свързани с данъчно облагане, временни защитни мерки, както и изцяло нов раздел, свързан с устойчивото развитие.

С тях се цели по-висока степен на съответствие с нормите на ЕС и последователност при подписване на двустранни инвестиционни договори. С въвеждането на единни условия се улеснява значително процесът по оценяване на текстовете от Комисията и се подобрява последващото взаимодействие между страните.

Правителството одобри Програма за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата между България и Йордания

Министерският съвет одобри днес Програма за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата между Правителството на Република България и Правителството на Хашемитско кралство Йордания за период от 3 (три) години.

Новата програмна рамка включва възможности за реализиране на конкретни инициативи, провеждане на културни събития, по-тясно взаимодействие в областта на висшето образование, предоставяне на стипендии за изучаване на арабски и български език, стипендии за обучение в държавни висши училища, установяване на пряко сътрудничество между научните и изследователските институции на двете страни, както и насърчаване на сътрудничеството в областта на образованието, науката и културата с цел обмяна на информация и реализиране на общи програми за действие.

В програмата са взети предвид реалните възможности на двете държави и съществуващият взаимен интерес за укрепване на двустранните отношения. Очаква се Програмата за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата между Правителството на Република България и Правителството на Хашемитско кралство Йордания да бъде официално подписана до края на първото тримесечие на 2023 г.

Одобрени са резултатите от българското участие в Съвет „Външни работи/Търговия” на ЕС

Правителството одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвет „Външни работи/Търговия” на Европейския съюз, проведено на 25 ноември 2022 г. в Брюксел.

В рамките на съвета бяха обсъдени теми в областта на рибарството и селското стопанство, както и въпроси, свързани с реформата на Световната търговска организация. Министрите дискутираха още търговско-икономическите отношения между Европейския съюз и САЩ, с фокус върху устойчивата търговия и осигуряването на устойчиви вериги на доставки.

Участниците в заседанието се запознаха с пакета от мерки в търговската политика за подкрепа на Украйна. Те дискутираха предприеманите мерки за улесняване на търговията и удължаването на митата при внос от Украйна. Част от министрите поискаха удължаването на автономните мерки по отношение на някои стоки да се основава на анализ и оценка на тенденциите на вноса.

Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси” през декември 2022 г.

Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси” (СОВ), което се проведе на 13 декември 2022 г. в Брюксел. България бе представена от заместник-министъра на външните работи Велислава Петрова.

Съветът подготви заседанието на Европейския съвет на 15 декември 2022г., включващ темите Украйна, енергийна сигурност и икономическо развитие, сигурност и отбрана и външни отношения.

Министрите постигнаха съгласие по проекта на заключения на Съвета по разширяване и процеса на стабилизиране и асоцииране.

Съвет „Общи въпроси” обсъди и проведе дискусии за Полша, Португалия, Румъния, Словения и Швеция в контекста на Годишния диалог по върховенството на закона в ЕС.

Други теми от дневния ред на Съвета включваха последващите действия след Конференцията за бъдещето на Европа, проектът на Регламент относно прозрачността и насочването на политическата реклама, както и законодателните приоритети на ЕС за 2023-2024 г.

Министерският съвет одобри резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по околна среда

Правителството одобри доклада за резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, проведено на 20 декември 2022 г. в Брюксел.

На заседанието министрите обсъдиха предложението за Регламент относно възстановяването на природата, което допълва и надгражда съществуващата законодателна рамка в областта на опазването и възстановяването на екосистемите и биологичното разнообразие. Акцент в дискусията бяха въпросите, свързани с нивото на амбиция и принципа за недопускане на влошаване на състоянието на природната среда.

България подкрепи въвеждането на правно обвързващи цели на Европейския съюз за възстановяване на природата и подчерта, че за тяхното постигане е необходимо предложението да позволява гъвкавост при планирането. Страната ни посочи, че е важно да бъдат отчетени значителните административни и финансови усилия, които ще трябва да положат държавите с богато биологично разнообразие и с висок процент от територията в „Натура 2000“, каквато е България.

Българската страна намира за уместно приносът на отделните държави членки да бъде индивидуално определен, което ще осигури възможност адекватно да се вземат под внимание националните, регионалните и местните особености, както и социално-икономическото развитие.

България обърна внимание, че възстановяването на екосистемите в южните и югоизточните райони на Европа ще изисква повече време и повече средства поради географските и климатичните особености, както и предвид тревожните тенденции на засилване на екстремалните явления в резултат от измененията в регионалния климат. Изтъкнато е, че тези фактори е необходимо да се вземат предвид и съответно бъдат отразени в предложението за регламент.

С 15 години се удължава концесионният договор за находище „Коневец” в област Ямбол

С 15 години ще бъде удължен концесионният договор за находище „Коневец”, разположено на територията на община Тунджа, област Ямбол. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки исканата от концесионера - „Технострой - Инженеринг 99” АД, гр. Ямбол, промяна. От дружеството мотивират искането си с наличието на още запаси в находището, които биха останали неиззети.

Концесионният договор за находище „Коневец” е сключен през 2011 г. и влиза в сила от 25 ноември 1999 г. Находището е разположено на територията на община Тунджа, област Ямбол, и от него се добиват строителни материали доломити.

С днешното решение на МС се предвижда и отправяне на предложение до концесионера за промяна на някои от клаузите на концесионния договор. Става въпрос за отношенията, свързани с предоставянето на банкова гаранция за всяка година от срока на концесията. До момента исканата банкова гаранция покриваше 50% от паричните задължения на концесионера. След измененията тя ще се отнася 100% за всички (не само за паричните) задължения, свързани с изпълнението на концесионния договор. След въвеждането на по-широк обхват на банковата гаранция вноските за рекултивация също ще бъдат финансово обезпечени с нея.

Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в едномесечен срок да сключи със страните допълнително споразумение за удължаване срока на предоставената концесия за добив на подземни богатства.

С 15 години се удължава концесионният договор за находище „Братя Кунчеви” в област Стара Загора

С 15 години ще бъде удължен концесионният договор за находище „Братя Кунчеви”, разположено на територията на област Стара Загора. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки исканата от концесионера - „Инермат” АД, гр. Стара Загора, промяна. От дружеството мотивират искането си с наличието на оставащи запаси в находището, които биха останали неиззети.

Министерският съвет измени и обхвата и размера на дължимата от концесионера банкова гаранция, която вече ще обезпечава изпълнението на всички договорни задължения и условия за осъществяване на концесията. До момента концесионерът е предоставял необходимата банкова гаранция в съответствие със старите правила, валидни към датата на подписване на договора.

Актуализират се и договорните клаузи, регламентиращи контролните правомощия на министъра на енергетиката, както и отговорността на концесионера при неизпълнение на договорни задължения.

Концесионният договор за находище „Братя Кунчеви” е сключен през 2006 г. за срок от 25 г. Договорът е в сила от 22 ноември 1999г.

От находището се добиват строителни материали - андезитови туфи.

„Еко-хидро-90” ООД ще добива мраморизирани варовици от находище „Конаговски чал”

„Еко-хидро-90” ООД, гр. Пазарджик, ще добива строителни материали - мраморизирани варовици, от находище „Конаговски чал”, разположено в землищата на селата Алеко Константиново и Дебръщица, област Пазарджик.

Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание, с което дружеството е определено за концесионер на находището. Концесията се предоставя за срок от 25 години, като през този период „Еко-хидро-90” ООД ще вложи над 474 хил. лв. за добива. Очакваните концесионни плащания за целия период на договора надхвърлят 1.760 млн. лв. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства приходите от тях постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ - в случая това е община Пазарджик.

С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в шестмесечен срок да проведе преговори и да сключи договор за концесия с „Еко-хидро-90” ООД.

„КАТЕРИНА-Г И М“ ЕООД ще добива пясъци и чакъли от два участъка на находище „Вела“

„КАТЕРИНА-Г И М“ ЕООД, гр. Вълчедръм, ще добива строителни материали - пясъци и чакъли, от находище „Вела“, участък „Север“ и участък „Юг“. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание, с което дружеството е определено за концесионер.

Находище „Вела“ е разположено в землището на гр. Вълчедръм, област Монтана. Концесията за него се предоставя за срок от 35 години, като през този период „КАТЕРИНА-Г И М“ ЕООД ще вложи над 273 000 лева за добива. Очакваните концесионни плащания за целия период на договора надхвърлят 474 670 лева. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства приходите от тях постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ - в случая това е община Вълчедръм.

С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в шестмесечен срок да проведе преговори и да сключи договор за концесия с „КАТЕРИНА-Г И М“ ЕООД.

„ЕСКАНА“ АД ще добива скалнооблицовъчни материали от находище „Градец – 2“

„ЕСКАНА“ АД, гр. Варна, ще добива скалнооблицовъчни материали - аркозни пясъчници, от находище „Градец – 2“. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето днес, с което дружеството е определено за концесионер.

Находище „Градец – 2“ е разположено в землището на едноименното село, област Сливен. Концесията за него се предоставя за срок от 35 години, като през този период дружеството ще инвестира около 175 хил. лв. за добива. Очакваните концесионни плащания за целия период ще надхвърлят 4. 665 млн. лв. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства тези приходи постъпват в държавния бюджет и по бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ - в случая това е община Котел.

С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в шестмесечен срок да проведе преговори и да сключи договор за концесия с „ЕСКАНА“ АД, гр. Варна.

„Минерални технологии – 2006“ ЕООД ще проучва индустриални минерали в площ „Стояновото“

„Минерални технологии – 2006“ ЕООД ще търси и проучва неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали, в площ „Стояновото“, разположена в землищата на селата Свобода и Малко Тръново, община Чирпан, област Стара Загора. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за шест месеца. За този срок титулярят ще вложи минимум 71.1 хил. лв. без ДДС в търсещо-проучвателните дейности.

До 15 дни от одобряването на разрешението за проучване от Министерския съвет, министърът на енергетиката трябва да издаде разрешението, да го публикува на интернет страницата на МЕ и да го обнародва в „Държавен вестник“. В 30-дневен срок от обнародването министърът трябва да сключи договор с титуляря.

Одобрена е позицията на страната ни по дело на Съда на ЕС

Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни по дело С-314/22 „Консорциум Реми груп” АД на Съда на Европейския съюз. То е образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд.

От Съда на ЕС се иска да отговори най-общо на въпроса за допустимост при осъществена дерогация по § 2 на чл. 90 от Директивата за ДДС, принципа на неутралитет и чл. 90 от Директивата на прилагане на разпоредба от националното право. Визира се съдържащата се в член 129, ал. 1, изречение второ разпоредба от ДОПК, която установява преклузивен срок за подаване на искането за прихващане или възстановяване на данъка, начислен от данъчно задълженото лице при доставка на стоки или услуги при пълно или частично неплащане от страна на получателя по доставката. Съдът трябва да се произнесе и за това от кой момент започва да тече давността за намаляването на данъчната основа и на данъка върху добавената стойност при несъбираемост на вземане по доставка.

Със своето решение правителството дава и съгласие за встъпване в производството.

Конституирането на Република България като страна в производството по това дело ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от Съда на Европейския съюз, с оглед на еднаквото и точно прилагане на общностното право.

Приети са Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023-2026 г.) и План за нейното изпълнение за периода 2023-2024 г.

Правителството прие Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023-2026 г.) и План за действие за нейното изпълнение за периода 2023-2024 г. Националната програма представлява рамка за координация на действията на ангажираните страни в работата по превенция на насилието и злоупотребата с деца.

Чрез изпълнението на програмата и плана за действие се цели намаляване на случаите на насилие и експлоатация над деца, както и събиране на унифицирани данни за тези случаи. Целта на заложените в двата документа мерки и дейности е да се подобри координацията и системата на докладване между институциите и да се повиши капацитетът на професионалистите, работещи с деца и други.

Предвиждат се и мерки за повишаване информираността и чувствителността на обществото по проблемите на децата и провеждане на политика на нулева толерантност към всички форми на насилие.

Промени в Закона за фуражите предвиждат повишаване на сигурността на хранителната верига

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите. С промените се въвеждат правила за производството, състава, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи. Също така се създава ред за одобрението и регистрацията на обектите, в които се произвеждат и търгуват те. Въвеждат се изисквания за издаване на ветеринарна рецепта, издадена само от ветеринарен лекар след извършен преглед на здравословното състояние на животните. Измененията включват и забрана за реклама на медикаментозни фуражи и за превантивна им употреба.

Освен това се регламентира събирането и обезвреждането на медикаментозни фуражи и/или на междинни продукти за производството им, които не са използвани. Като се въвежда система за това, тя ще се организира от производителя/търговеца на медикаментозния фураж. Върху опаковката на медикаментозния фураж е предвидено да има посочен безплатен телефонен номер и място, където се събират неизползваните медикаментозни фуражи и/или междинни продукти за производството им. Информация с безплатните телефони и мястото, където ще се събират неизползваните медикаментозни фуражи и/или междинни продукти за производството им ще бъде публикувана и на официалната електронна страница на Българска агенция по безопасност на храните.

В измененията и допълненията на Закона за фуражите е обхваната и регистрацията на обектите, в които се извършва търговия на дребно с храни за домашни любимци, която към момента е в обхвата на Закона за ветеринарномедицинската дейност. По този начин се уреждат обществените отношения в цялата фуражна верига.

Ръководствата на публичните предприятия, назначени без конкурс, не могат да заемат длъжността повече от 6 месеца

Правителството одобри изменения в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. С промените се въвежда изискването ръководните органи, които са назначени без проведен конкурс, да заемат длъжността за срок до 6 месеца. Аргументите за това са, че този период е достатъчен за обявяване и провеждане на конкурсна процедура, съгласно закона. До този момент членове на ръководства са били назначавани без определен срок до провеждане на конкурсна процедура.

Предложените изменения регламентират и условията за предсрочно прекратяване на договорите за управление и контрол, и дефинират по-детайлно понятието за системно неизпълнение на служебните задължения. До момента ръководителите на дружества можеха да бъдат освобождавани с този аргумент, без да се прилагат конкретни и обективни мотиви.

Подобряването на правната рамка е свързано с изпълнение на ангажиментите на страната за присъединяването й към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и за изпълнение на Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на България след присъединяване към Валутния механизъм II и на други свързани политики.

Промените целят да се даде ясен хоризонт на управлението на публичните предприятия, да се прекратят възможностите за еднолични кадрови решения, които не стъпват на обективни критерии и да се гарантира експертното начало на органите им на управление.

Правителството прие изменения в Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат

Служителите в българските дипломатически мисии няма да получават командировъчни средства по време на отпуск за празничните и почивни дни и през 2023 г.

Ограничението на Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат на служителите в българските дипломатически мисии е в сила от 2010 г., като всяка следваща година, неговото действие се продължава заради ограниченията в бюджета на МВнР.

Без документи на хартия за услуги по Наредбата за специално ползване на пътищата

С промени в Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) отпада изискването за представяне на някои от официалните удостоверителни документи на хартиен носител.

Целта на промените е да бъде улеснено административното обслужване на гражданите и бизнеса.

От заявителите няма да бъде изисквана за предоставяне информация или документи, които са налични при административния орган или при друг орган. Те ще се осигуряват служебно от администрацията, която управлява пътя, и за тях ще се дължат такси от заинтересуваните лица в предвидените в закон и/или подзаконов нормативен акт случаи. Също така съгласуванията с органите на Министерството на вътрешните работи на комуникационно-транспортният план и техническият проект в частите „Пътна“ и “Организация и безопасност на движението“ ще бъдат извършвани по служебен път. Служебно ще се изисква и скица за имота, когато специалното ползване засяга обслужващите зони на пътя.

С промените се определя 14-дневен срок за извършване на оглед и съставяне на протокол от него. Досега в нормативна уредба не се предвиждаше краен срок за извършване на огледа, а той е едно от условията за издаване на разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него или за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение.

С измененията се дава възможност, по изключение и при спазване на допълнителни мерки за безопасност, да се изграждат нови пътни връзки към търговски крайпътни обекти в зоните за престрояване преди кръстовища и пътни възли, шлюзове, връзки на пътни възли и уширени пътни участъци, предназначени за кацане на самолети.

Въвежда се облекчена процедура за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект, чиито разрешения за ползване по смисъла на Закона за устройство на територията са издадени преди влизане в сила на настоящото постановление. Това са обекти, които на практика са съществуващи, но независимо от това и към момента следва да преминат през цялостната процедура по издаване на разрешение за експлоатация по смисъла на наредбата.

С промените в наредбата се стандартизират услугите на общините, свързани със специалното ползване на пътищата, прецизират се текстове и тя се привежда в съответствие с вече направени изменения в нормативната уредба.

С промени в Устройствени правилник се оптимизира структурата на МРРБ

С приети от правителството промени в Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се оптимизира структурата и числеността на административни звена на ведомството.

Функциите на административни звена са основно преразгледани, систематизирани и по-добре дефинирани. В резултат се променят щатни бройки на три от дирекциите в общата администрация. Целта е оптимизация на работните дейности в областта на правното обслужване, връзките с обществеността, протокола и международното сътрудничество и финансово-стопанското осигуряване.

Прецизират се и функциите на част от дирекциите от специализираната администрация. С цел оптимизация на работните дейности и подобряване координацията между отделните структури ще бъде направено обединение на следните дирекции: „Търговски дружества и концесии“ с дирекция „Държавна собственост“, както и на дирекция „Водоснабдяване и канализация“ с дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности“. Дирекциите ще функционират при по-тясно взаимодействие и координация съобразно взаимосвързаността на функциите им, ще се премахне съществуващото към момента дублиране на функциите им.

Чрез промените структурата на министерството ще обхваща дейностите по всички политики, осъществявани от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ясното дефиниране на функции и отговорности на отделните структурни звена ще допринесе за повишаване на ефективността на работа, като дублиращи функции ще бъдат преодолени. Общата численост на щатните бройки във ведомството се запазва.

Правителството уреди бюджетни отношения през 2023 година

Министерският съвет постанови до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. да бъде продължено действието на някои разпоредби от Постановление № 31 на Министерския съвет от 2022 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2022 г. и други актове на МС. По този начин няма да бъде възпрепятствано финансирането на бюджетните организации, включително и на делегираните от държавата дейности.

С приетото постановление се уреждат условията и редът за финансирането на социалните услуги, които ще функционират през тази година, по приключили проекти на оперативни програми. Продължава се и политиката за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини, поради липса на свободни места.

За изпълнение на постановлението не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания от държавния бюджет.

Одобрен е проект на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел за сътрудничество в областта на туризма

Министерският съвет одобри проект на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел за сътрудничество в областта на туризма.

Споразумението предвижда България и Израел да насърчават обмена на експертен опит и знания, свързани с организацията, управлението и функционирането на специални форми на туризъм, като например сезонен туризъм, СПА и уелнес, приключенски, културно-исторически, религиозен туризъм. Двете страни ще задълбочават сътрудничеството си в рамките на Световната организация по туризъм (UNWTO), както и с други международни организации. Те ще насърчават обмяната на опит в областта на образованието с практическо обучение и ще подкрепят сътрудничеството между заинтересованите страни от частния сектор.

Съгласно документа страните насърчават сътрудничеството и обмена на добри практики за привличане на инвестиции в туризма. 

Прекратяват договора с фирмата за "Златния гьол"

Публично предприятие ще извършва дезинфекцията на ГКПП

Със свое решение Министерският съвет възложи на министъра на земеделието да създаде междуведомствена работна група с представители на Министерство на земеделието, Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, Министерство на транспорта и съобщенията, Министерство на икономиката и индустрията, Агенция „Митници", Национална агенция за приходите и Българска агенция по безопасност на храните. Тя трябва да извърши анализ за необходимата материална база, финансови средства, персонал, информационни ресурси и други с оглед предприемане на необходимите действия за изпълнение на дейността по чл. 190, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност от публично предприятие.

Със същото решение се възлага на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните да предприеме необходимите действия за възлагането на дейността по дезинфекция на публично предприятие.

Министерският съвет одобри стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор в България

Министерският съвет одобри на днешното си заседание стратегическа визия за развитието на електроенергийния сектор в страната 2023-2053 г. Документът залага на няколко основни приоритета в развитието на сектора. На първо място България следва да остане лидер в производството и износа на електроенергия в региона. Защитата на националната и енергийната сигурност, както и устойчивото използване на местните енергийни ресурси също са сред основните приоритети в документа. Реализирането на предвидените в стратегията политики и проекти трябва да съдейства за постигане на европейските цели за декарбонизация и повишаване на енергийната ефективност. Сред заложените основни приоритети в документа е и осъществяването на справедлив преход към декарбонизация на засегнатите региони, както и защитата от енергийна бедност.

Стратегическият документ залага използването на местните ресурси от лигнитни въглища до 2030 година и постепенното им намаляване и спиране до 2038 г. Това ще съдейства за запазване на енергийната и националната сигурност, както и ролята на страната като регионален лидер в производството и износа на електроенергия.

Четири нови ядрени реактора трябва да бъдат изградени, за да заместят мощностите, подлежащи на извеждане от експлоатация. Два от тях се очаква да бъдат разположени на площадката на АЕЦ „Козлодуй", а още два - на тази в Белене. Новата енергийна стратегия се фокусира и върху развитието на ВЕИ проекти - както фотоволтаични и вятърни мощности, така и водни електроцентрали. По отношение на геотермалната енергия, основният извод е, че тя може да бъде пълноценно използвана главно за отопление.

Ключов елемент в бъдещото развитие на сектора е производството на водород, от което се очаква да намали и замени зависимостта на България от внос на природен газ. В този аспект държавата ще разчита на бързото възобновяване на работата на ПАВЕЦ Чаира, както и осигуряването на ресурс за изграждане на подземна ПАВЕЦ. Модернизацията на близо 2000 км електропреносна мрежа и съпътстващата я инфраструктура, която е заложена в стратегията, ще съдейства за осигуряването на достатъчен капацитет за присъединяване и пренос, така че България да запази лидерската си роля в региона.

Прогнозната стойност за реализация на всички проекти, включени в новата енергийна стратегия, възлиза на около 46 млрд. евро.

С днешното си решение Министерският съвет задължи министъра на енергетиката да представи приетата стратегическа визия в Народното събрание.

Последвайте канала на