Иван Костов: Консолидираната във властта мафия разрушава доверието

Слушай новината

Иван Костов През 1967 година завършва средно образование в 18-о СПУ "Кирил и Методий" (СОУ "Уилям Гладстон") - - министър-председател на България в периода 1997-2001 г., идва в Пловдив по покана на читатели за разговор, посветен на новата му книга - “Политиката отвътре”. Премиерата в София бе в края на септември, а на 3 ноември (четвъртък) пловдивчани ще имат възможност да се срещнат с автора. Срещата на Иван Костов През 1967 година завършва средно образование в 18-о СПУ "Кирил и Методий" (СОУ "Уилям Гладстон") - с читатели и представянето на "Политиката отвътре" в Пловдив е на 3 ноември от 18 часа в зала “Съединение” на Регионалния исторически музей в Пловдив.  

Той даде интервю пред "Марица", Публикуваме го без редакторска намеса.

Костов прогнозира всички политици да се изпокрият и никой да не смее да управлява

- Г-н Костов, казвате, че комунистическият експеримент отклони до степен на трагичност България от нейното естествено развитие, а преходът трябваше да ни върне на верния път. Днес, три десетилетия по-късно, много българи са неудовлетворени от живота си и не оценяват положително промените. Къде сбъркахме и какво е това, което трябва да направим, за да видим светлината в тунела?

- Едни са неудовлетворени, защото не живеят добре, други ​- защото съседите им са по-добре от тях, трети - защото нямат всичко това, което искат. Реформите не са виновни за това недоволство. Тези три групи неудовлетворени ги има навсякъде в развитите страни и в тях е моторът за развитие на пазарната икономика.

Малко са тези, които са неудовлетворени, защото няма върховенство на закона у нас. За тях обаче е съвършено ясно защо не сме на верния път. Това е и частичен отговор на въпроса - не сме сбъркали, просто се движим по-бавно от другите източноевропейски общества.

Това в никакъв случай не трябва да ни пречи да видим точката на пречупване на българския преход, и това бяха изборите през 2009 година. Тогава голямата Тройна коалиция, представляваща огромната част от политическата система, бе пометена от консолидиращата се по това време мафия, която убеди избирателите, че ще пребори корупцията на политиците.

- След броени дни българският преход навършва своята Христова възраст. Защо, в крайна сметка, той остава все така недовършен. Кои са най-големите грешки и какво е най-значимото добро, което се случи в България през тези 33 години?

- Преходът остана недовършен, защото българската посткомунистическа общност представлява мнозинство в нашето общество, а демократичната общност се оказа неспособна след 2001 година да излъчи авангардна политическа сила, която да го завърши. Най-голямата грешка  на всички български политици е, че не спряха упадъка на българските институции - дали защото много от тях имаха примитивни мотиви и лесно бяха наети от други да им служат, дали по други причини, всъщност няма значение. Най-значимото добро е подобряването на жизнения стандарт на българите. Икономиката на България през 1997 година е създавала на човек от населението $5750, претеглени с паритета на покупателната способност, а през 2021 г. ​- $26 705. Никога в историята на България не се е живяло по-добре от сега.

- Все повече българи обаче имат усещането, че нашите представители отдавна не ни представляват. Партиите и коалициите, които формират последните правителства, на практика, представляват едва 15-20% от хората с право на глас. Надигат се гласове за промяна на конституционния модел. В риск ли е парламентарната република и представителната демокрация?

- От двете „големи“ партии едната има 10%, а втората - 8% от вота на българските избиратели. С това доверие е много рисково да се управлява и да се предприемат трудни, но крайно нужни на България политически действия. Всяко такова действие може да свали партията на следващите или по-следващите избори под прага за влизане в НС - случаите с НДСВ и „Има такъв народ“ го показаха. Партиите в парламента имат заедно около 36% от доверието на обществото. Това прави много слаба политическата ни система и много ниско доверието в ключовите институции на страната. Според мен консолидираната във властта мафия разрушава това доверие и вече е заплаха за многопартийната парламентарна демокрация в страната.

- Днес много се спекулира с понятия като "национален интерес" и "национална цел". Кое е това, което наистина може да ни обедини като общество и нация днес и да ни накара да платим цената на необходимите реформи, за да живеят по-добре българите от следващите поколения?

- Единствено високата политическа амбиция е в състояние да предложи обединителни за нацията политически цели и да ни увлече да тръгнем отново напред.

- В книгата си предупреждавате, че трябва да оценяваме случващото се с нас и около нас и с хладен ум да правим разлика между рискове и кризи. В политическа криза ли е България и какви са най-големите рискове от ситуацията, в която партиите втора година не могат да излъчат работещ парламент и редовно правителство с дълга писта?

- Със своя добър икономически растеж, със своята изключително добра експортна позиция в износа на много скъпата електроенергия, с относително най-евтините си национални цени на природния газ заради доставките от Азербайджан; със земеделие, което е един от значителните износители на почти двойно поскъпналото зърнопроизводство; с ниския си процент на публичен дълг, с все още неразбитата си бюджетна позиция, със силно ликвидните си банки и бързо растящо индустриално производство и IT сектор, е нелепо да се твърди, че ситуацията в страната е кризисна. В тежка криза е българската политическа система. И от претендиращите за властта политици следва да искаме да я разрешат, а не да ни плашат с несъществуващи други кризи.

- Докога ще ходим на избори не с идеята, че гласуваме за общото благо и по-добър живот, а просто за да "изберем най-малкото зло”?

- Докато разпознаем по-добрата политика, въпреки че може да се окаже по-трудната.

- До всеки ​ад има и ​чистилище. Така би трябвало да е и в политиката. Кои са пътищата към българското политическо чистилище и кой държи ключа към него?

- Не бих сравнил самата политика с ​ад или с рай. Тя не е нито едното, нито другото. Най-кратко тя е целеполагане, програмиране, прилагане на средства и комуникация, и в същото време вдъхновяване и убеждаване на хората да постигнат повече. Чистилището е за страхливците в политиката, за тези, които, когато е трябвало да действат, са се крили.

- Днес всички говорят, че са необходими реформи. Колко висока е цената, която плаща политикът, решен наистина да прави реформи?

- Съдейки от моя опит - много висока. Но си струва!

- Какво бихте отговорили на онези, които все още винят вас за всички беди на прехода и най-вече - за „мафиотската приватизация”?

- Да прочетат от стр. 381 до стр. 422 моята книга "Свидетелства за прехода 1989-1999". Там са всички отговори.

- Издадохте своята втора книга. Как се чувствате като писател и анализатор на случващото се? Ласкаете ли се от факта, че почти всички актуални лидери и партийни остриета днес или говорят с фрази и тези от „Политиката отвътре”, или косвено спорят с вас в своите програмни изказвания и речи?

- Не се лаская. Политическите идеи са за това - да се заимстват и разпространяват; да се спори и да се привеждат аргументи за и срещу тях. Ако съм постигнал това, което казвате, значи съм си свършил работата.

- Най-важното послание към българите, което отправяте с „Политиката отвътре”?

- Книгата е насочена към интересуващите се от политиката. Всеки от тях може да намери за себе си най-важното послание на „Политиката отвътре“. Достатъчно е само да го потърси.

Последвайте канала на