Община Бургас кани съветника Бачийски на рибена чорба в „Ченгене скеле“ за избистряне на мисълта

Общинският съветник Константин Бачийски упорито разпространява „шокираща“ информация за това, че „1100 дка общински терени в „Росенец“ са уж „изчезнали“. Явно се надява, че с многократно повтаряното ще заблуди обществеността със съшитото от различни части негово съчинение. За да избистри мисълта му, потъмняла от ровенето в стари документи от времето на цар Борис III, пергаменти от управлението на кан Омуртаг и папируси от Древността и докато не е приключил сезона Община Бургас отново кани съветника и съветниците му в Културно-исторически комплекс „Ченгене скеле“ да опитат рибена чорба.

Правят я много вкусна и искрено се надяваме да помогне! А чорбата ще го предпази от мисловното му потъване във въображаем Бермудски триъгълник. Скоро очакваме в Бургаския залив да пристигнат и първите пасажи чернокоп и паламуд! А дотогава Община Бургас оставя в ръцете на излагащите се, излагането им. Защото не е престъпление имоти да отидат в ръцете на българската държава и държавата не е престъпник! И пак съобщаваме още веднъж на общинския съветник и съветниците на неговите съветници, че за този казус вече се е произнесъл Върховният касационен съд (и то два пъти) като последна инстанция. И че терените, които той визира, са присъдени на Държавата, въпреки че Община Бургас е претендирала за собственост и е отстоявала претенциите си в съда, посочват от Община Бургас в право на отговор.

Бургаски общинар: В "Росенец" има симбиоза между местна власт, държавни институции и икономически субекти

Независимо от решението на съда, Община Бургас поиска част от тези „уж изчезнали“ територии от Държавата в този район. И ги получи. И сега там има изграден един чудесен нов етнографски комплекс, посветен на рибарския бит, както и нов пристан.

Ето и юридическите факти:

През 2010 година с Решение по гр. дело 508/2010 г. Бургаският окръжен съд отхвърля предявен от Община Бургас иск за признаване за установено по отношение на Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представлявана от областния управител на област Бургас, че Община Бургас е собственик на поземлен имот №2, целият с площ от 9892 кв. метра, находящ се в лесопарк „Росенец“ с граници, подробно описани в съдебното решение. Със същото решение е отхвърлен иск на общината и срещу конкретен търговец ЕТ Перчемлиев, комуто областният управител през 2005 г. е продал имот, находящ се в лесопарк „Росенец“. Тази дългогодишна съдебна сага започва по повод издадена Заповед № РД-09-79/07.03.2005 г. на Областният управител, с която той отменя съставен акт за общинска собственост №2589/03.07.2000 г. за имота на лесопарк „Росенец“.

Паралелно започват да се водят 2 съдебни производства – административно, с което общината оспорва заповедта на областния управител за отмяна на акта и гражданско, с което твърди, че имотът на лесопарк Росенец е собственост на общината по силата на закона и държавата, респективно областният управител не могат да се разпореждат с тази собственост. Административното дело приключва преди гражданското и в него съдът констатира, че процедурата по съставяне на акт за общинска собтвеност е спазена. В това производство, за съжаление не се изследват правопораждащите факти относно собствеността. Решенията на административния съд – окончателните са представени в производството пред гражданския съд, но независимо от това, решението не е в полза на общината. Следва да се отбележи, че делото два пъти е разглеждано от Върховния касационен съд. В мотивите Бургаския съд, чието решение е окончателно потвърдено от ВКС подробно се разглежда историята на лесопарк Росенец. Съдът приема, че е безспорно установено, че Наредба-закон от 1935 г. за отстъпване на Бургаската община държавната гора в местността “Манастирската мера”, държавни ниви, “Сазлъка” и изключените от обекта на горското стопанство площи в същата местност /ДВ, бр.7/11.01.1935 г./, в собственост на община Бургас са безвъзмездно отстъпени държавна гора „Манастирската мера“ в землицето на с. Свети Никола, Бургаска околия с пространство от около 4600 дка, като в цитираната Наредба – закон създаденият парк е обявен за обществен имот на Общината, служат изключително за парк. Впоследствие с Конституциите на България от 1947 и 1971 общинската собственост не е предмет на уреждане и същата е третирана като държавна собственост.

С влизане в сила на Димитровската конституция от 1947 г. посочената Наредба-закон от 1935 г. с която на общината се предават горите от парк „Отманлий“ следва да се счита отменена, посочва съдът. Впоследствие едва с Конституцията от 1990 г отново е признато правота на общината да притежава собственост. В съдебното производство, по указание на Върховния касационен съд е назначена и извършена подробна съдебна експертиза, която установява безспорни факти – територията на лесопарк „Росенец“ е застроена д почивни станции на бивши държавни предприятия и ведомства, като земята е устроена като прилежащи терени към построените сгради. Към 1988 г. са заснети общо 39 почивни станции на различни предприятия, като застрояването е започнало още преди 1971 г. за нуждите на стопанския туризъм. Изграждането на сградите е станало преди 1989 г., когато е съществувала единна държавна собственост. Осъщественото комплексно застрояване на обекти, като част от мероприятието по изграждане на зона за отдих действително обслужва стопанския туризъм, но не може да се приеме, че това касае туризма само с местно значение.

Установи се че построените обекти и почивни станции са собственост на трети лица, поради което имотите нямат характер на „социална инфраструктура“, законова предпоставка да преминат в собственост на общината. От друга страна съдът е констатирал, че парк „Росенец“ може да бъде ползван безпрепятствено от гражданите на гр. Бургас, само като алейна мрежа. Почивните бази /собственост на предприятия/ са оградени с огради, портали, бариери притежават собствена охрана. По този начин достъпът до сградите не е еднакъв за всички посетители и не може да бъде ползван свободно от гражданите на гр. Бургас, поради което и тези имоти не могат да бъдат общинска собственост. Не са открити доказателства, че към влизане в сила на ЗМСМА 17.09.1991 г. на територията на парка са осъществявани здравни, образователни, културни, търговски, битови, спортни или комунални дейности, които да са били за нуждите на населението. Затова и при влизане в сила на този закон, имотът на лесопарк Росенец не е преминал в собственост на община Бургас.

Водени от мотивите на съда, Община Бургас започна да провежда посочените в закона мероприятия – изработени са ПУП –ове, с които се предвижда алейна мрежа и пътища и на това именно основание те са поискани от държавата. Със свое решение по т.15 от проведеното на 24.03.2015 г. заседание Общински съвет дава съгласие да бъде поискано от Министерски съвет на Република България чрез Областния управител да бъдат предоставени безвъзмездно в собственост на Община Бургас, поземлени имоти, отреден за инфраструктура, представляващи УПИ за алеи, канално помпени станции, пречиствателни станции и улици по влезлия в сила ПУП- ПУП, подробно изброени в таблица. и към 2018 г. са предоставени на общината.

Липса на кворум провали последното заседание на комисията "Росенец"

По отношение на повдигнатия въпрос свързан с отписването на имота по акт за общинска собственост № 2589 от 03.07.2000г. и с оглед юридическа прецизност следва да се отбележи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3 от ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква с факта на тяхното съставяне. Дейността на общината по актуване, респективно деактуване е дейност по отчитане и управление на имотите- общинска собственост. В този смисъл актът за общинска собственост не притежава белези на индивидуален административен акт, а е свидетелстващ документ с характер на вътрешнослужебен акт. Волеизявлението, с което се разпорежда актуване или деактуване на имот –ч астна или публична общинска собственост, не е насочено към гражданите или организациите т.е. те не са негов адресат. С акта не се засягат права или законни интереси на заинтересованите лица и правни субекти и не се рефлектира пряко в правната сфера на лицето, предявяващо претенция за собственост върху имота, за който е съставен акт за общинска собственост.

Лицата, чийто права и законни интереси биха били засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред предвид разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗОС, съгласно която споровете за материално право, включително относно правото на собственост върху актувания имот, се решават по пътя на общото исково производство пред гражданския съд. Точно поради тези причини и независимо от проведената защита по посочените по-горе дела с влязъл в сила съдебен акт е установено, че правото на собственост принадлежи на Българската държава и не са налице материалните основания за съставяне на акт за общинска собственост, тъй като Община Бургас не е собственик на имота предмет на акта, поради което закона (чл. 64, ал. (1) от ЗОС) разпорежда „Имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика.“ Освен горното следва да се има предвид, че независимо от това че е налице решение на административен съд (както беше посочено по-горе представено в гражданското дело по спора за собствеността) за спазена процедура по съставяне на акта, то не притежава сила на присъдено нещо по отношение на собствеността.

Въпросът за принадлежността на правото на собственост е от компетентността на гражданския съд, а той както е посочено по-горе се е произнесъл с влязъл в сила акт. Именно поради факта, че дейността на общината по актуване, респективно деактуване е дейност по отчитане и управление на имотите- общинска собственост и има вътрешнослужебен характер и при наличие на разрешен спор за принадлежността на правото на собственост е без всякакво значение под какъв номер е заведена заповедта за отписване на имота, тъй като тези действия нито създават, нито погасяват права.

Последвайте канала на