ЕАЦС с позиция по проекта на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.

13 януари 2021 14:17

ЕАЦС с позиция по проекта на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.
© ЕАЦС
338 2

Евро-атлантическият център за сигурност публикува позиция по проекта на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.

В нея експертите на центъра изразяват своите препоръки и заключения относно документа, в чието онлайн обществено обсъждане ще участват на 14 януари.

Ето пълният текст на позицията, който публикуваме без редакторска намеса:

 

П О З И Ц И Я

на Евро-атлантическия център за сигурност (ЕАЦС) по проекта на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.

Представеният за публично обсъждане проект на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г. (Проект 2032) е сериозен опит за дългосрочно планиране развитието на въоръжените сили на страната. Този факт сам по себе си заслужава висока оценка, тъй като несъмнено демонстрира добра стратегическа култура на Министерство на отбраната и стремеж за стратегическо планиране в условията на бързо променяща се среда за сигурност и рязко сменени геополитически условия на съперничеството на глобалната политическа сцена. Разработеният документ е важен и необходим, тъй като евентуалното му приемане от Народното събрание би послужило като основа за разработка на новите планове за развитие на въоръжените сили и техните способности.

Евро-атлантическият център за сигурност се фокусира върху сигурността на 5G

I. Положителни страни на проекта за Програма 2032

Програма 2032 е разработена по модела на Програма 2020, налице е приемственост и определено надграждане в нейната структура и съдържание. Същевременно хоризонтът на планиране на военните способности е 12 -годишен, което прави програмата много важна за развитието на българската армия.

Проектът Програма 2032 си поставя амбициозна цел да „осигури изграждането и поддържането на адекватни на рисковете и заплахите отбранителни способности на Въоръжените сили до 2032 г., а в някои направления и отвъд този хоризонт“. Направена е оценка на средата за сигурност и нейните високи изисквания към способностите на въоръжените сили. Откроен е нарастващия потенциал на хибридните заплахи, както и по-широкото агресивно използване на киберпространството. Обективно е посочена негативната роля на Русия за регионалната сигурност, нарушения от нея баланс на силите в Черно море и запазването на конфликтния потенциал на региона.

Правилно са идентифицирани тенденциите в развитието на отбранителните способности за времевата рамка от 12 години, както и по-високите изисквания към способностите на въоръжените сили. Основателно като приоритет е изведена защитата на силите, с особен акцент върху киберзащитата и защитата от средствата за електронна война. Адекватно е откроена ролята на новите оръжейни технологии, особено високоточните системи, хиперзвуковите оръжия, автономните системи, енергийните оръжия и други, които в третото десетилетие на 21-век ще започнат да променят характера на военния конфликт.

Добре са дефинирани стратегическата цел и приоритетите на отбранителната политика. Потвърдена е валидността на трите мисии на въоръжените сили и е определено нивото на политическа амбиция за използване на силите в тях. В приноса на България към колективната отбрана на НАТО са определени три основни направления, които могат да затвърдят и разширят националното ни участие в съюзното отбранително планиране, изграждането на модерни отбранителни способности и участие в операции. Налице е и амбиция за укрепване на приноса на страната към Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, както и разширяване на двустранното и регионално отбранително сътрудничество. Като особено важно направление е посочено двустранното стратегическото сътрудничество със САЩ, като „в рамките на Споразумението се разглеждат възможностите за разширено американско присъствие с ротация на войските и усилени съвместни учения и тренировки“.

Много важно е дефинираното крайно състояние което следва да постигнат отбранителните ни способности към 2032 г., като същевременно  са определени пътища за неговото постигане. Функционалното подразделяне на въоръжените сили на Сили за възпиране и Сили за отбрана е адекватно и в съответствие с постановките на НАТО. Предвидена е малко по-висока численост на въоръжените сили, за изпълнение на всички техни мисии и задачи.

Разработеният проект акцентира върху развитието на Министерството на отбраната като интегрирана структура, включваща щаба на отбраната. Важен е и заявеният акцент на пълно сътрудничество между цивилната и военна експертиза, реализирането на който ни доближава до модела на министерствата на отбраната във водещите армии на НАТО.

Генерал Джеймс Джоунс: Европа и САЩ трябва да намерят общ глас и подход по отношение на 5G технологиите

Адекватно е предложението за създаване на две нови командвания в командната структура на оперативно ниво - Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана, и Командване за логистична поддръжка, което ще подобри пряката комуникация с аналогични структури в Стратегическото командване на НАТО за операциите и Южното регионално командване на силите на НАТО в Неапол.

В проекта на Програма 2032  ясно са определени необходимите способности на структурите на въоръжените сили и нивата на амбиции в тяхното развитие. Програмата набелязва и нови подходи в изграждането и подготовката на резерва на въоръжените сили. Предвидено е определено развитие на командната структура и системата за командване и управление на въоръжените сили. Възприемането на „мисийното командване“ в приоритет при реформирането на  командването и управлението във въоръжените сили е също добро постижение за Програма 2032. То осигурява децентрализация на решенията и повишава значително правата и отговорностите на командирите и началниците по цялата командна верига. Програма 2032 поставя акцент на подготовката на войските и силите, като определя и приоритетите за следващия програмен период.

В проекта на Програма 2032 са заложени нови механизми при реализирането на политиката по въоръженията и развитието и използването на Българската отбранително-технологична индустриална база. Положителна оценка заслужава намерението за "премахването на зависимостта на отбранителните ни способности от страни, извън НАТО и ЕС”.

Оценката за ключовата роля на хората в отбраната също е положителна черта на разработката, като е поставен акцент върху съвременната подготовка, правилното кариерно развитие и социални стимули за продължителното задържане на специалистите във въоръжените сили.

Обективно е посочен недостигът на финансов ресурс за изграждане на всички минимално необходими способности на въоръжените сили в следващите 12 години, както и необходимостта от използване на финансов ресурс от държавния бюджет.

Предложеният проект на Програма 2032 има още една важна особеност, той очевидно е резултат от труда на голяма група военни и цивилни експерти, работили в добра координация и с висок професионализъм.

II. Недостатъци и слаби страни на проекта за Програма 2032

Всеки проект остава проект, докато не бъдат дискутирани открито чрез публичното му обсъждане определени негови недостатъчно убедителни страни или слабости. Проектът се превръща в Програма, след като премине една такава обективна оценка на по-широкото експертно и обществено мнение и разбира се, бъде утвърден от съответните оторизирани за тази цел органи на страната. Оценката трябва да бъде такава, че да е в състояние да подпомогне работния колектив да коригира определени слабости или недостатъци, каквито всяка концептуална разработка има.

В Програма 2032 има редица терминологични неясноти. Препоръчително е за страната да се използва понятието „отбранителни способности на страната“, а за Въоръжените сили и техните компоненти - „оперативни способности на Въоръжените сили“, съответно и на съставните им компоненти.

В документа има преписи на текстове от Програма 2020.

Задължително е в документа да бъдат посочени критериите за ефективност, които са използвани при разработване на Програма 2032, по които следва да се оценява постигнато ниво на ефективност в планирането и изграждането на способностите на въоръжените сили.

Цветан Цветанов участва в онлайн събитие за предизвикателствата пред сигурността, свързани с 5G технологиите от Китай

При анализа на тенденциите в развитието на глобалната среда за сигурност не е отразен извода на групата експерти по доклада „НАТО 2030“ че „основната характеристика на настоящата среда за сигурност е повторното появяване на геополитическата конкуренция“. Цитираната оценка съвпада напълно с оценката на средата за сигурност, публикувана преди една година в Годишния доклад на ЕАЦС „България и светът 2019“, където е записано: ”Средата за сигурност и нейната динамика днес и през следващите години се отличава с една много важна характеристика: на световната геополитическа сцена се очертава дългосрочно стратегическо съперничество между САЩ, Китай и Русия. Светът се намира в неговата начална фаза ... Еволюцията на глобалната среда за сигурност ще бъде свързана с нарастващите амбиции на двата регионални центъра Китай и Русия да разширят своето влияние...“ (Годишен анализ на ЕАЦС, 2019; с. 45-46 ). Тази основна характеристика следва да намери своето отражение при оценката на средата за сигурност, като се очертаят произтичащите от това рискове за сигурността в регионален и национален мащаб.

При анализа на средата за сигурност не е взета под внимание една нова, но много важна тенденция в стратегическото планиране на способностите на НАТО в зоната на Източна и Централна Европа. Става дума за специфичен акцент върху рязко  нарастващата роля на конвенционалното възпиране в зоната на Балтика, което по принцип важи и за региона на Черно море. Както е известно и в двата региона РФ е изградила сериозен военен дисбаланс в своя полза, като е разработила за целта нов тип стратегическа операция, включваща като ключов компонент заплахата за нестратегически ядрен удар. с минимална мощност още на първите нива на ескалационния цикъл с цел последваща бърза деескалация на кризата в полза на РФ. В разработения документ не е взето отношение по този въпрос, който не само усилено се дискутира в стратегическите центрове на нашите съюзници, но има директно отношение към отбранителните способности, които България трябва да изгради в периода 2032 г.

Не е ясно защо времевият срок на действие на Програмата е 12 години. Никъде не е дадена обосновка на този срок. Кое налага срокът да е 12 години: динамиката на средата за сигурност; структурата и заложените темпове на развитие на въоръжените сили; планираният темп на превъоръжаване; регионалният контекст и пр.? Той би могъл да бъде и 10 годишен (примерно два цикъла от по пет години).

Стратегическите документи са много важни в управлението на отбраната. Главното методологическо и теоретично изискване при подготовката им е да съществува йерархична обвързаност между тях, така че те взаимно да се допълват и надграждат. Най-важният от тях, документът формиращ най-високото стратегическо ниво в системата за национална сигурност е Стратегията за национална сигурност. Времевият хоризонт на сега действащата „Актуализирана стратегия за национална сигурност на Р България“ е 2025 г. Стратегията за национална сигурност е най-висшия стратегически документ. Всички останали стратегически документи, „Доктрина на Въоръжените сили на Р България“, доктрини на видовете въоръжени сили, планове за модернизация и превъоръжаване се готвят след това, като се придържат към стратегическите оценки и политическите приоритети изложени в Стратегията за национална сигурност. Не случайно Стратегията за национална сигурност е едновременно най-високото политическо ниво в сферата на националната сигурност (това ниво дефинира политическите приоритети на стратегията) и най-високото стратегическо ниво (защото дефинира стратегическите цели и задачи, посредством които следва да бъдат изпълнени тези политическите приоритети). В проекта на Програма 2032 нещата са обърнати. „Актуализирана стратегия за национална сигурност“ е с хоризонт 2025, Програма 2032 е с хоризонт 2032 г. Възниква важен теоретичен и методологически въпрос: кой ще бъде определящият стратегически документ при изработването на следващите стратегии за национална сигурност в периода до 2032? Как те ще бъдат синхронизирани тези документи, ще остават ли, като специфичен ориентир, параметрите вече заложени в Програма 2032 или последната ще бъде коригирана?  Респективно, ако „Доктрина на ВС на Р България“ бъде разработена като се съобрази с параметрите, заложени в Програма 2032 и респективно доктрините на видовете въоръжени сили следват същата логика, тогава не предопределя ли Програма 2032 по същество цитираните стратегически документи. В определен смисъл Програма 2032 редуцира  политическата роля и стратегическото значение на документа “Стратегия за национална сигурност”, несъмнено най-важния текст в областта на отбранителната политика и политиката за национална сигурност.

Разделът „Основи на отбранителната политика“ ненужно разяснява основни понятия, свързани с темата. Този раздел е целесъобразно да започне с дефинирането на стратегическата цел и приоритетите на отбранителната политика и органите в системата на отбраната, които отговарят за нейното осъществяване.

Екип на Евро-атлантическия център за сигурност направи внимателен сравнителен анализ на  Програма 2020 и проекта на новата програма като констатира, че в проекта на Програма 2032 няма надграждане на нивото на политическата амбиция, за следващите 12 години, по същество, тя остава същата като в Програма 2020. Това е в дисхармония със стратегическата цел и приоритетите на отбранителната политика и не съответства на динамиката на стратегическата среда. Нужна е по-висока политическа амбиция, в контекста на усложняващата се среда за сигурност.

Сериозна слабост на проекта е, че той не дефинира какви сили ще бъдат включени в Силите за възпиране и какви в Силите за отбрана и на кои ще бъде даден приоритет, при ограничения финансов ресурс на държавата, необходим за тяхното изграждане.

В желаното крайно състояние на отбранителните способности на Въоръжените сили липсва структурата на видовете въоръжени сили и новите командвания, което е отстъпление от Програма 2020. Това е нужно, за да бъде ясно какви структурни изменения са необходими във въоръжените сили и техните основни компоненти в следващия 12-годишен период. Предложената обща структура на въоръжените сили на страната е нужна, но недостатъчна.

В проекта на Програма 2032 е заложено само пожелание за създаване на съюзни формирования на територията на страната. Необходимо е категорично и ясно да бъде заложено формирането на една многонационална съюзна бригада под българско командване, по примера на Румъния.

Предлаганата повишена численост на въоръжените сили към 2032 г. не е обоснована с необходимостта от допълнителни структури на въоръжените сили и човешкия ресурс необходим за тях. Вероятно работната група не е обсъдила възможността за повишаване числения състав на Въоръжените сили с цел формирането на междусъюзна бригада на територията на България в контекста на новото разбиране на американските стратези за стратегията на конвенционално възпиране в Източна Европа.

В комплекта сили, предназначени за колективната отбрана на НАТО не е посочен типа механизирана бригада, която предоставя страната ни.

В проекта Програма 2032, в развитието на способностите на видовете въоръжени сили не се откроява надграждането над същите, заложени в Програма 2020. Напротив, те остават изцяло същите, което е необяснимо за един следващ период от 12 години. Същите не съответстват на заявеното общо крайно състояние на способностите на въоръжените сили към 2032 г.

Заявените в Програма 2032 нива на амбиция в развитието на сухопътните, военновъздушните и военноморските сили са твърде скромни и предвиждат изграждане на способности за планиране и провеждане на операции с ограничен мащаб. Това би могло да се отнася само до участие в съюзни операции извън територията на страната. За съюзни операции по отбраната на страната, България ще е нужно да участва с цялата мощ на въоръжените си сили, включително в операции от голям мащаб. Тези нива на амбиции в развитието на видовете въоръжени сили не съответстват на усложняващата се среда за сигурност и необходимостта от повишен принос на страната в съюзната отбрана.

По Програма 2032 участието на въоръжените сили в мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ остава същото като в Програма 2020. За последващи 12 години развитие на способностите на въоръжените сили това е необяснимо.

Не са определени основните проекти за превъоръжаване (модернизация) на видовете въоръжени сили в средносрочен план.

В документа не са поставени ясни времеви рамки за освобождаването от стари оръжейни системи, поддържани основно от Русия.

Не е добре обмислено изравняването на йерархичните нива на СКС и командванията на видове въоръжени сили и подчиняването на всички командвания от оперативното ниво на началника отбраната. Последният не следва да се натоварва с ръководство на операции. За целта бе създадено СКС, което е оперативното ниво на планиране и провеждане на операции.

Изграждането на оперативно ниво, в което командванията са подчинени на началника на отбраната е връщане към минал модел и ще дистанцира страната ни от утвърдената практика в повечето съюзни държави. Освен това не е дефинирана  йерархията на командванията.

За подготовката на войските и силите е необходимо да се установи ниво на амбиция с измерими показатели, за нейното максимално доближаване до установените съюзни стандарти.

За набирането, подготовката и задържането на хората в отбраната следва да бъде разработен комплексен модел, с използване на най-добрите практики в съюзните държави, с повишени финансови и социални стимули.

За военната подготовка на гражданите на страната, за изпълнението при необходимост на конституционните им задължения е необходимо да се предложи изпитана форма от най-добрите практики в съюзни държави, а не да се търси неработещ национален модел.

В проекта на Програма 2032 липсва ясна финансова обосновка за необходимите отбранителни способности на въоръжените сили. Разчита се, че бюджета за отбрана плавно ще нараства, като за 2024 г. ще достигне 2% от БВП на страната. Очевидна е необходимостта от достигане на този таван на отбранителните разходи преди 2024 г., но програмата не го предлага. За периода след 2024 г. се предвижда поддържането им на ниво от 2% от БВП и при благоприятно икономическо развитие и над 2 %. Това е пожелателно и е необходимо, на основата на конкретни разчети да се заложи и настоява за по-висок процент, за да бъдат осигурени необходимите средства за изграждане на планираните способности.

III. Препоръки

1. Предложеният проект на Програма 2032 е необходимо да бъде допълнен/коригиран за отстраняване на неговите слабости и недостатъци.

2. Необходимо е да се доразвие текста за Силите за възпиране и Силите за отбрана, с тяхната роля и необходимите оперативни способности.

3. Целесъобразно е да се представят структурите на видовете въоръжени сили до 2032 г. и трите командвания.

4. В развитието на видовете въоръжени сили е желателно да се посочат приоритетните проекти за превъоръжаване/модернизация, които да послужат за основа на разработката на Инвестиционния план 2032.

5. За периода на изпълнение на Програма 2032 е наложително формирането на една многонационална съюзна бригада под българско командване, по примера на Румъния.

6. Нивата на политическа и военни амбиции за участие национални сили в операции е наложително да се прегледат и повишат видимо спрямо същите от Програма 2020. Неубедително е след 12 години развитие да останат същите, което обезсмисля Програма 2032.

7. Да се преосмисли изравняването на йерархичните нива на СКС и командванията на видове въоръжени сили и подчиняването на всички командвания от оперативното ниво на началника отбраната. Основната дейност на командирите на видовете въоръжени сили е да рекрутират и подготвят подчинените им сили. Операциите следва да се планират и ръководят от СКС, като в кризисна обстановка същите ще бъдат, като правило съвместни. 

8. Подготовката на силите е необходимо да се заложи с измерими показатели за постигане на съюзните стандарти, а не само повишен брой учения.

9. Необходимо е Програма 2032 да бъде съобразена с изграждането на способности за конвенционално възпиране в духа на най-новите изводи по този въпрос във водещите съюзни армии.

10. Авторите на проекта Програма 2032 следва да помислят сериозно върху синхронизирането й със сега действащите базови стратегически документи: Актуализирана стратегия за национална сигурност и Доктрина на въоръжените сили на Р България. Необходимо е да дефинират ясно нейното място и роля в контекста на концептуалното пространство формирано от тези документи. Следва така също да дефинират (като определят граници) хоризонта на нейното методологическо значение по отношение на следващите стратегически документи (тези, които ще бъдат написани до 2032г.) и които, по дефиниция, са документи от по-високо политическо, стратегическо и концептуално ниво.

Заключение 

Без да подценяваме посочените по-горе положителни качества на основата на цялостната ни оценка считаме, че в този си вид проектът на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република Бължария до 2032 г не е в състояние да изпълни своето предназначение като основа за изработването на конкретни Планове за развитието на ВС до 2026 г. и съответно до 2032 г.".

Novini.bg
338 2

Свързани новини

Коментари 2

Добави коментар
а

2021.01.13 | 15:17

2
Никой не обича предателите. Цветанов ще получи завидния 1% на изборите. Гледам по долу писалите повтарят мантрата ГЕРБ и Дпс. Е няма такова животно. Днес КарадаЙЪ, нарече ГЕРБ Вирус и винаги са гласували за вот на недоверие с Бсп, Толкоз. 50 дена до изборите. ГЕРБ печелят за сетен път и Борисов ще управлява още четири години. Да живее България !!! Мисля че, избирателите и този път пак ще се консолидират около подкрепата за Герб, защото узрелия демократ-народът прави разлика между думи и свършена работа!
SONI

2021.01.13 | 14:38

1
BOKLUK

Добави коментар

Водещи новини