Депутатите приеха без дебати на второ четене промените във Валутния закон

Народното събрание прие без дебати на второ четене промените във Валутния закон, с които се изменя и Законът за БНБ. "За" промените гласуваха 91 народни представители, 36 бяха "против", нямаше въздържали се. Измененията са свързани с изискванията за влизане в т. нар. чакалня на еврозоната.

Във въпросната разпоредба, направена като предложение между първо и второ четене на промените във Валутния закон от Менда Стоянова /ГЕРБ/ се посочва, че "считано от датата на участие на България в Механизма на обменните курсове /Exchange Rate Mechanism II/ официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам и членове 1.1 и 17.1 от Споразумението между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма за обменните курсове".

В свое становище БНБ посочва, че с въпросната промяна се осигурява съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската, което е задължително изискване за присъединяване към валутно-обменния механизъм. Миналата седмица парламентът прие решение, с което даде мандат за влизане в еврозоната само при курс на българския лев към еврото в размер на 1,95583 лв.

Има ли смисъл в обръщането на левове в евро?

С промените във Валутния закон се прецизира разпоредбата, свързана с осъществяването на законосъобразен и ефективен валутен контрол. В тази връзка се предвижда изрично да бъде закрепено в закона правомощието на митническите органи да не допускат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна при получена от митническите органи по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето.

Въвежда се дефиниция за "укрит" предмет на нарушението и се отменя чл. 20, с което българското законодателство се привежда в съответствие с практиката на Съда на ЕС по отношение на отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума. Предвижда се адекватно определяне на размера на глобата - част от размера на стойността на предмета на нарушението, пише в съобщението.

Последвайте канала на