Политолог: Борисов овладява собствената си партия

Борис Попиванов е роден на 20.07.1981 в София. Завършва Първа английска езикова гимназия в родния си град (2000). Има бакалавър по политология в СУ "Св. Климент Охридски" (2004), профил "Политическа теория и политически процес". Автор на изследването "Новият избирател" (2007), както и на статии в областта на политологията - сп. "Наука", "Ново време", "Списание на БАН". Носител на Първа награда от Третия национален конкурс за есе "Цветан Стоянов" (2005). Рецензент на нови книги за в. "Култура".

Г-н Попиванов, защо у нас политическите сили не умеят да признават провала си, за сметка на това всички се обявиха за победители на местните избори? Кой обаче е истинският печеливш?

Защото у нас всичко е лично. Да признаеш провала си, това не е шанс да си извадиш поуки и да продължиш напред. Това значи да ти вземат главата, политически, имам предвид. И понеже никой не иска да му вземат главата, всеки упорито твърди, че печели, а другите губят. В партиен план на тези избори победи ГЕРБ, в институционален план - тоталната зависимост на общините от централната власт, в социален план - апатията, разочарованието и страховете. Всъщност голямата промяна, ако ще има такава, безусловно бе отложена.

Един от нюансите на изминалия вот беше как ще се справи ГЕРБ без Цветан ЦветановЦветан Генчев Цветанов е роден на 8 април 1965 г. в София. През 1987 година Цветанов постъпва на работа. Отрази ли се разривът между Борисов и Цветанов на самата ГЕРБ?

Изборната машина на Цветанов не е мит. Тя е съхранена. На местни избори, обаче, могат да я задвижват множество малки машинисти. Сблъсъкът между Борисов и Цветанов е очевиден. Най-големите предизборни скандали и неуредици и най-сериозните изборни отстъпления ГЕРБ регистрира там, където кандидатите и организациите бяха набедени за цветановски. Борисов е тръгнал да овладява собствената си партия, която доскоро слабо познаваше, а това минава през политическо прегазване на цветановските лоялисти. Вярно, Цветанов неспирно загатва, че има евроатлантически гръб зад себе си, но пък Борисов се срещна с президента Тръмп. Премиерът е по-силният в тази игра с бившия си заместник. Въпросът е дали Цветанов ще остане на нивото на тихата съпротива, или ще се ориентира към пряка конфронтация.

Политолог: Великото време на илюзиите свърши

Виждате ли устойчивост в проекта Демократична България и за идващите парламентарни избори?

Партиите от Демократична България са обзети от трудов ентусиазъм. Изминалата година те оценяват като трамплин за своя възход - подновиха присъствието си в Европейския парламент, избраха 8 от 24-те районни кметове в София. Постиженията всъщност са доста скромни, но тяхната политическа лупа ги кара да ги виждат огромни. Същевременно от доста време тече мощно настъпление на ГЕРБ, насочено към тяхното маргинализиране и разделение. Съюзът на ГЕРБ със СДС трябваше да подскаже, че мястото на автентичните демократи е при днешните управляващи. Показателна е столичната ситуация. Бивши кандидати за кмет от десницата като Прошко Прошков Прошко Прошков е български политик от ДСБ, кмет на столичния район Лозенец от 2007 г. Прошков е и Вили Лилков се наредиха зад ГЕРБ; а видни певци и изпълнители на демокрацията последваха примера им. Речта на Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г за номенклатурата и медийният тур на президента Плевнелиев за пореден път постигнаха вътрешен разлом в Демократична България. Те отново спорят опозиция ли са, или против комунистите. На практика за пореден път Борисов е препъникамъкът на политическото им присъствие. Докато не изяснят отношението си към действащия премиер, в Демократична България винаги - и с лекота - ще бъдат вкарвани в тежки морални и политически дилеми. От това избирателите им само ще страдат.

Какво бъдеще предвиждате за Мая МаноловаМая Божидарова Манолова е български политик, народен представител от парламентарната група на?

Едно е сигурно - тя ще търси активно някакво бъдеще. Нейният резултат от втория тур в София е достатъчен, за да предяви претенции за националната политика. Особено при положение, че вече не е омбудсман и няма държавна позиция, и особено при положение, че не е член на БСП и не може да заеме в скоро време партийна позиция. А не бива да забравяме, че мнозина заложиха на нейната карта, вижте само предизборния ѝ щаб, и тя не е сама във вземането на решение за собственото ѝ бъдеще. Още е рано да преценим как ще завърши при Манолова онзи характерен за нея сблъсък между амбиция и емоция, от една страна, и хладнокръвие и предпазливост, от друга. Да се отърси от БСП, е възможно, но може да има катастрофална електорална цена. Да остане под някаква форма с БСП, е реалистично, но може да ѝ върже ръцете. Не искам да съм на нейното място.

Последвайте канала на