Имотните „скандали“ като част от хибридните войни

Последните дни дневният ред на обществото е окупиран от „имотни“ скандали. Казвам окупиран, защото не става въпрос за дискусия по реален проблем, а откровена манипулация, „завъдена“ в неизвестно коя „лаборатория“ за фалшиви новини, пише адвокат Станислав Станев в личния си блог - advokat.bz.

Какво имам предвид? Според една от няколкото медии с истеричен ореол за справедливост, един от българските партийни лидери бил си купил имот на нереално ниска цена и по-точно четири пъти по-евтино от пазарните реалности. И за доказателство се сочи, че квадратният метър струвал 2600 евро на квадратен метър, а господин Цветанов бил дал само 627. Откъде ги взеха тези 627??? Ами извадиха данъчните оценки, сложиха 100 000 лева доплатени и … калкулацията готова. И тъй като явно сме в епицентъра на особено мощна хибридна атака, се появиха услужливи юристи, които поясниха, че има „измама в нотариалния акт“, защото е „вписана данъчна оценка, а платената цена е по-голяма“. Нарочно съм подчертал платената. Дайте да вдигнем глава над повърхността на измамата и да видим каква е ситуацията. Ако се зачетете в документите (те са широко разпространени навред из нета) ще видите, че:

1. Цветан ЦветановЦветан Генчев Цветанов е роден на 8 април 1965 г. в София. През 1987 година Цветанов постъпва на работа има два апартамента – довършени, единият обзаведен и два гаража.

2. Той дава тези два апартамента и двата гаража и насреща получава един (по-голям и в атрактивна сграда), но недовършен (т.е. срещу завършените имоти, получава един, дето тепърва трябва да почва да го ремонтира) и един гараж.

3. Отделно от тези два апартамента, дето ги дава, за да вземе онзи, за който го чака ремонт, той дава горница 100 000  лева. Или в резюме апартамент+апартамент+гараж+гараж = апартамент+гараж+100 000 лева

Дали сделката е „честна“, можем да разберем, ако вземем предвид няколко момента, които „медиите“ ги пропуснаха.

1. Пазарната оценка

„Кафявите“ медии се скъсаха да говорят за пазарна стойност и някак услужливо – за целите на опозиционното говорене и манипулация – я смесиха с данъчната оценка. Пазарната стойност е цената, която струва това, което продаваш, в момента на продажбата. Само че в рамките на истеричната манипулация никой не се насили да изчисли колко струват (колко е пазарната оценка) на двата апартамента, дето вече не са на Цветанов. Т.е. „изтриха“ едната част от уравнението и вместо нея ни говориха за

2. Данъчната оценка

Това е стойност, която се изчислява от общината. Като цяло тази оценка е по-ниска от пазарната цена. Данъчната оценка често се използва за отвъдзаконовни схеми (както ще поясня и по-долу). Само че … За някои сделки се използва именно данъчната оценка.

Например: Дарението. Таксите, които трябва да платите, когато ви подаряват нещо, се изчисляват именно на база на данъчната оценка. Тук никой и никога не изследва каква е пазарната цена.

Замяната (акцентирал съм, защото в случая говорим именно за замяна). Когато има замяна. т.е., когато даваш нещо, за да получиш друго, като база се ползва данъчната оценка на по-скъпото нещо. И това не е заради Цветан ЦветановЦветан Генчев Цветанов е роден на 8 април 1965 г. в София. През 1987 година Цветанов постъпва на работа, ами така се прави от десетилетия.

Тук стигаме до първата безобразна измама. Ама измама от страна на медиите към техните читатели/слушатели и зрители, които се явяват и електорат и точно затова биват лъгани. Цветанов е придобил апартамента си чрез замяна, а не чрез покупка. Затова и в нотариалния акт е посочена въпросната данъчна оценка. Сега ще разкажа нещо от зората на моята професионална дейност, което колкото няма отношение към сделката, толкова и има. Като „млад“ адвокат попаднах в „бумът“ на недвижими имоти и интензивният британски интерес към Банско. Тогава, строителите на един от комплексите направиха един интересен маркетингов подход. Започвайки да продават луксозната си сграда, те дадоха един апартамент на Стоичков и естество популяризираха този „подарък“. Познайте какво стана с цените на комплекс, в който всеки купувач на практика стана съсед на Стоичков.

Сещам се и за един друг случай. Когато преди 10-ина години тръгнах да си търся жилище, попаднах на една брутална „гробница“ на безобразна цена. И на смаяния ми поглед, продавачът отговори „срещу апартамента живее….“ (един голям човек), а над него е … (също толкова голям човек). Иначе казано, продавачът беше „напомпал“ цената заради локацията и заради съседите.

Хайде сега си представете колко ще струва имот, ако съсед е публична личност? Бас хващам, че не един строител с готовност не просто ще замени, ами направо ще подари апартамент на  някой известен човек, защото пазарната цена на квадратен метър ще скочат толкова, че подаръка ще си го избие двойно… Всички тези неща, обаче останах извън медийното внимание, защото не е изгодна на собствениците на медиите.

Дискутирайки въпроса за имоти, цени, пазарни, цени и данъчна оценка, имам да споделя и още нещо. В епицентъра на имотния „бум“, когато премиер беше днешният лидер на ПЕС, строителите изискваха от купувачите в нотариалния акт да не се пише пазарната цена, а данъчната оценка. Защо ли? Ами защото ДДС-то се плаща на база на „писаната“ пазарна цена. Т.е. ако купуваш имот за 120 00, трябва да дадеш на държавата 20 000 лева. Но ако вместо 120-те хиляди, дето си ги взел, „пишеш“ 60 000, тогава даваш на хазната само 10 000, а другото си го прибираш в джоба. Какво правиш тогава, ако си в слабата позиция на купувача? Ако си принуден или съблазнен да впишеш в нотариалния акт по-ниска цена, за да си гарантираш парите, дето си ги платил (особено тези „под масата“), ти вписваш неустойка, която „изравнява“ до реалната цена. Какво имам предвид? Дал си 120 000 за апартамент. В документите си писал 60 000. Ако обаче изникне проблем със сделката и ти вземат апартамента, ти имаш право да си искаш 60-те хиляди. За останалите или пиеш „студена вода“, или си ги подсигуряваш с неустойката. Иначе казано, в документите пишеш „ако ми вземат апартамента, продавачът трябва да ми даде парите (60 000) и да ми плати неустойка (още 60 бона).

Какво значи това? Че ако в един нотариален акт за покупка на имот има ненормално огромна неустойка, значи с прилична степен на вероятност  са укрити едни данъци, а размерът на неустойката е не само „застраховка“, но и „лакмус“ – за размера на укрити данъци.

Чух, че актуалната съпруга на една личност, която обикновена медийна група е обявила за социален светец, е придобила имот на цена почти пет пъти по-евтино от пазарната цена.  Не знам каква е причината за тази озадачаваща цена; не знам дали има предвидена неустойка (т.е. дали е налице „лакмусът“ за криене на истинската цена/криене на данъци). Знам, че същите медии, които мащабно манипулираха за Цветанов, услужливо и мълчаливо пропускат тази сделка. Защо го правят ли? Или защото не са разбрали за тази сделка; или защото са наясно, че тази сделка не просто „ухае“,  а смърди на укрити данъци и/или други незаконни или абсурдни практики…

Твърди се, че свободата в българските медии е близка до абсолютната нула. Какво значи това? Значи, че в българските медии истината е изнасилена и изхвърлена на бунището. А на нейно място са „посадени“ манипулация и измама. Интересно е да се види и коя точно е отправната точка на тези, които са в сърцето на измамата и манипулацията… Бегъл поглед на най-масовите (най-интензивно споделяните в социалните мрежи) послания показва, че фундаментът на посланията е антиправителствената реторика (и манипулация).

Т.е. българските медии са обсебени от желанието да срутят репутацията на правителството и на знаковите фигури, които са близки до него.
Преведено на по-достъпен език, това означава, че този, който е завладял българските медии и ги е докарал до нивото на четвърторазрядни глашатаи в дълбока диктатура, не е властта, а врагът на властта.

Знам, че горното звучи смущаващо, но виждам, че мнозинството мислещи хора в България са наясно с тези тъжни факти. За да се стигне дотук са впрегнати мащабни, професионални манипулатори и схеми. Част от тези схеми се явяват именно фалшивите скандали и фалшивите „социални светци“.
Става въпрос за група хора, които успяват да „изсмучат“ финансиране отнякъде, лепват си гръмко име, да речем „Антикорупционен фонд“ или нещо такова и започват да вилнеят на полето на пропагандата и популизма. Подобни хора, които не е сигурно, че имат капацитет да се занимават с това, за което са взели пари стават удобна подлога на всеки, който е готов да им се „усмихне“ допълнително. Разбира се, предвид стойността на усмивките, истината и морала нямат стойност. А това, че обществото, част от което са и те самите, ще бъде заблудено, се приема като collateral damage.

По социалистическо време имаше един виц:

Киното  в един град в Народната република обявило, че ще дават шведския сексуален филм „Баба дава на войника“. На хората им било втръснало от съветски филми за войната и затова целият град си взел билети. Само че … оказало се, че се налагат няколко дребни уточнения:

Филмът не бил шведски, а съветски.

Не бил сексуален, а социален.

Не се казвал „Баба дава на войника“, а „Балада за войника“.

В общи линии, посланията покрай „апартамент гейт“ са със същия коефициент на истина, но …. на кого ли от клакьорите му пука за истината.

А защо Цветанов? Защо не Корнелия НиноваКорнелия Нинова е български политик от БСП, член на Парламентарната група на Коалиция за, Елена Йончева и т.н.?

Поради няколко причини:

1. Последните трима имат достатъчно причини да бъдат приятели. И също толкова причини да не харесват Цветанов и партията, от която е част.

2. Цветанов се е доказал като принципен човек, който не прави компромиси. Ако си спомняте именно по такъв повод „гръмна“ първия скандал. Малко преди да стане министър на вътрешните работи, в България живеехме с ежедневните новини за отвличания и а откуп и т.н. Не знам дали и доколко предходният министър на вътрешните работи е имал сили да се прави с проблема, но помня, че съвсем малко, след като Цветанов стана министър, бяха проведени няколко акции, след които отвличанията не просто престанаха, ами и тези, които ги организираха, бяха заловени и изправени на подсъдимата скамейка.

3. Защото е организиран и инициативен човек.

През живота си съм се занимавал с много организации – на футболни отбори, на екскурзии, на патриотични мероприятия. И знам колко изморително е да организираш нещата така, че да се случат. Да си организатор е дарба – както да си художник или музикант. Цветанов е перфектен организатор и ударът върху него, всъщност цели не само смазване наличността му, но и дезорганизиране на партията му.

Т.е. има много причини за тези атаки. И нито една от причините не е морална. Защото ако беше така, същите медии отдавна щяха да са напомпали общественото недоволство срещу личността на другарката Йончева и особено срещу номинирането ѝ за водач на листа.

Ще завърша с малко анализи за нашите „медии“.  В кавички, защото медията е структура, която би следвало да осведомява, а в у нас се инвестира основно в пропаганда.
Българските медии са на незавидното 111-то място по свобода на словото съгласно класацията на една световна неправителствена организация (самата тя – лесно податлива на манипулации). При изследването на свободата на словото, организацията взема предвид мнението на отделните журналисти, на тези, дето са на заплата. Е, като имате предвид какви работи са принуждавани да пишат нашите журналисти, учудвате ли се, че се чувстват толкова смачкани?!? И тук идва въпросът кой точно ги мачка?

По принцип най-големият противник на свободата на словото би следвало да бъде властта. Т.е. управляващите да „мачкат“ медиите, за да си осигуряват комфорт. Е, да, ама се оказва, че родните медии (конкретно тези, чиито послания се чуват най-много) не просто не осигуряват комфорт на управляващите, те всъщност съсипват управляващите, при това не са истина, а с манипулации. Кой има изгода от ступора,в  който се намира истината? Отговорът ще получите, като си зададете въпроса Qui bono?

Именно липсващата свобода на словото стана причина за „възкръсването“ на „Свободна Европа“. Това трябваше да е ледоразбивачът,който да проправи път в огромното поле от скована от леда на лъжата медийна среда. Само че … редакционната политика на сегашната „Свободна Европа“ е определя в моето (и не само) съзнание по-скоро като опозиционна медия, отколкото като такава, която търси истината и свободата.

Сигурно някой ден този, който следи как се харчат парите и на американските данъкоплатци, ще потърси сметка за рогът на изобилието, излял се в „Свободна Европа“ и тогава на много надменни хора ще им угаснат усмивките. Междувременно обаче сме орисани да минем през поредния блудкав и гнусен етап на информационна агресия…

Последвайте канала на