Парламентът прие окончателно промени в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. С тях се изменят още пет закона. 

Към сферата на организациите от публичния сектор, за които се прилагат разпоредбите на закона, се включват търговските дружества, включително лечебните заведения с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала, както и търговските дружества, чиито капитал е изцяло тяхна собственост. 

Измененията имат за цел да повишат контрола, както и да създадат предпоставки за оптимизиране на дейността на вътрешните одити и на състоянието, управлението и контрола в целия публичен сектор, коментира председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова /ГЕРБ/.

С промените се изменя и Законът за вътрешния одит в публичния сектор. Предвиждат се санкции за ръководителите на организации, неизпълнили задължението за изграждане на звено за вътрешен одит или на одитен комитет. Съгласно промените "одитен комитет" е независим консултативен орган към ръководителя на организацията, осъществяващ наблюдение върху дейността на организацията, включително върху дейността на вътрешния одит, като не участва пряко в управлението и контрола на организацията и не носи управленска отговорност. 

В случай че сертификатът "вътрешен одитор в публичния сектор", издаден от министъра на финансите, е придобит повече от три години преди назначаването на длъжност вътрешен одитор или ръководител на вътрешния одит и лицата не са извършвали дейност в тази област повече от три години, същите трябва през последните две години преди назначаването да са преминали професионални обучения и/или да са били лектори в областта на вътрешния одит, с обща продължителност не по-малко от 20 часа. Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори трябва да участват в поне едно професионално обучение годишно, записаха депутатите.

С измененията отпадат и текстове от Закона за Националната агенция по приходите /НАП/, регламентиращи задължението агенцията да представя информация за очакваните приходи. 

Ако министърът на финансите няма от НАП тази информация, как ще бъде изготвен бюджетът за съответната година, попита Георги Търновалийски /"БСП за България"/. Какво казваме тук - министърът на финансите ще си вземе информацията, но обществото и НС не бива да знаят, коментира той. Виждаме в последните години, че планирането се разминава с реалността и се прави опит това да се представи от управляващите като по-добро изпълнение, посочи депутатът.

Менда Стоянова /ГЕРБ/ обясни, че това са стари текстове от 2002 г., а оттогава досега има сериозно развитие в НАП. Тя отбеляза, че в Министерството на финансите междувременно е било създадено звено за прогнозиране, планиране и анализ на приходите. По думите ѝ част от административната реформа е изчистването на дублиращи звена в различни структури.

С измененията се прави промяна и в Закона за частната охранителна дейност, с която се дава възможност Българската народна банка и дружествата, в които има участие, да осъществяват дейност по самоотбарана.

Георги Търновалийски възрази, че не вижда каква е връзката между частната охранителна дейност и закона за финансовото управление. Според него трябва да се направи отделен ЗИД /закон за изменение и допълнение.

Последвайте канала на