Дали Нинова ще се сети, че си отглежда конкуренция?

Не казвам, че Елена Йончева ще е новият лидер на БСП, само казвам, че не виждам друг толкова „чист“ и любим образ в редиците на червените. 

А, както знаем, когато идва ред за смяна на ръководството на „Позитано“, се вадят именно неопетнени, сравнително млади, обичани лица, за да заменят вече изтърканото и пропито с гафове, натрупало негативи, старо ръководство, вече няколко пъти „изловено в крачка“ (как всички успяват да лъснат с ръце в кацата, просто не мога да разбера – а уж социалисти – за благото на отрудения народ работят). Ясно ви е, че в очите на електората Йончева е чиста и дори героизирана вече, нали? 

Любопитно ми е дали/кога Корнелия НиноваКорнелия Нинова е български политик от БСП, член на Парламентарната група на Коалиция за ще се усети, че с тези филмови сценарии, които пише около историята на Йончева, всъщност лъска имиджа именно на потенциалния си заместник.

Сегашното ръководство натвори достатъчно гафове, които, съпоставени с историята на гафовете на предишните ръководства, говорят за достатъчно количество негативи, за да замирише на промяна. 

Въпросът е дали ще има еволюция или революция на „Позитано“ – тоест дали Нинова ще си отиде по естествен път и ще отстъпи мястото на заместника си; или ще я свалят и сменят.  
Всички знаем за любовта на червените по цял свят към революциите. Нищо не се опитвам да предвиждам… Само казвам. 

*

Трябва да си призная, че преди години изпитвах много симпатии към Йончева и това, което се случва с нея, ми е по-трудно за възприемане, отколкото за един обикновен страничен наблюдател.

Отдавна, отдавна, когато журналистиката си „наместваше“ тектонските плочи, масата, с която се примирявахме да приемаме, беше изградена от млади „пробивни“ некадърници, които пълнеха страници и ефирно време с липсата си на мисъл; и „стари кадри“ от времената на „Работническо дело“ – дискредитирани от биографиите си на дългогодишни лъжци и отклонители на истината.

Имаше обаче една златна среда от професионалисти, на които се възхищавахме – било то в социалната сфера, разследващата журналистика, политическите анализатори, че дори прохождащия лайфстайл сегмент. Е, от повечето се разочаровахме впоследствие, но тогава бяха на пиедестал. Йончева беше една от тях. 

Представете си какво разочарование изживяхме, когато видяхме, че Йончева и Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e председател на Националния съвет на БСП, министър-председател на са двойка. Нямате право да се бъркате в личния живот и избор на хората, ще каже някой. Разбира се, така е. Просто казвам, че беше удар и не го приемахме добре. Журналист да се забърка с политик е като да видиш играч на Левски да отива в ЦСКА; или да видиш как полицай взема подкуп; или да видиш как твой роднина изневерява на жена си. Да, знаеш, че се случват такива неща, но не искаш да ги виждаш, чувстваш се гадно. 

А още по-гадно е да видиш журналист ДА СТАВА политик. Това е все едно леля ти да ти каже, че ще си сменя пола и вече ще ти е чичо. Видяхме последните 10 години и други такива примери, които сега са патриотични депутати – кой в България, кой в ЕП. Но те така или иначе не са били кой знае какви журналисти преди това, че да се чувстваме предадени заради избора им, който си е просто една кариерна каскада. 

Йончева от друга страна… това вече си беше неприятно. 

Но пък веднага се замислям за това, че и Хънтър С. Томпсън се е кандидатирал за шериф в Аспен през 1970 г., за да се бори с полицейската бруталност и за да промени системата отвътре. Само че…

Само че Хънтър С. Томпсън не печели изборите и не влиза в спиралата на политиката (за което всички сме благодарни, освен може би хипитата в Аспен), защото си е нямал гръб – да, колкото и популярен да е бил. 

Елена Йончева, от друга страна, влезе в спиралата на политиката, а тя беше половинката на Станишев. Дали тук говорим за „гръб“? Не знам, но със сигурност знам, че това оставя лош вкус в устата. Нали? 

Иска ми се да вярвам, че всичките ѝ успехи са заради талант и можене. Но пък светът е пълен с таланти, успелите са малцина. И когато „копнеш“ малко и се окаже, че си намерил „връзка“ с някой силен на деня, ти се разваля настроението. 

И изведнъж една след друга започват да излизат и други черни мисли – например за всички условия да направи онези филми и репортажи, които през годините направи. Не всеки би имал условията да ги направи. Не всеки ИМАШЕ условията. Не всеки е имал гарантираното излъчване, за да знае, че има смисъл да ги прави. И започват черните мисли „далѝ, далѝ?“… 

*

Да се пренесем в по-скорошно време. С парите, които са отишли при Йончева от КТБ, се е разпореждала тя самата. Разпореждайки се с тях, си е дала заплата от 12 000 на месец. Чудесно, хубаво е човек да има висока самооценка. Тук въпросът ми е към феновете на партията ѝ, които от месеци и години всъщност повтарят едно и също по адрес на „журналята“ – че всичките сме платени продажници (без Йончева, разбира се, какво си въобразявате, тя си е тяхна!), че получаваме заплати месечно, колкото няколко годишни пенсии. Откъде тези гении имат тази информация си остава загадка за мен. Аз от първо лице знам какви са заплатите в гилдията и знам, че има много колеги от страната, които с месеци не са си получавали заплатите. Но ето сега – съвсем официално стана ясно, че тяхната си Елена Й. е вземала 12 бона. Реакция? Не. Тишина. Както казахме – тя си е тяхна. 

Как беше лафът…? „Намерила е начин, взимала ги е“. Въпросът ми беше към феновете ѝ, но знам, че няма да кажат нищо. 

Има нещо, което много ме дразни в манталитета на българина: едно от нещата, което пренася като негатив у другите, е заплатата, която получават. Ако е висока – са лоши, без значение дали са я заслужили. Ако „наш човек“ я получава, мълчи като пукал. И най-вече – ако на него му падне и той взема с кеф и си казва „паднало ми е, взимам!“ 

Комунистите едно време докараха един уродлив модел на поведение, който е актуален и до ден днешен: да прокламираш, че си беден, но да демонстрираш, че си богат – хем ти завиждат, че си имащ, хем си пролетарий – модерен си по всички линии…

Прекалено много внимание отделихме на тази тема – ясно ми е, че левите фенове ще плюят по журналистите, защото ги считат за естествен враг и ще си съчиняват, че всички вземаме огромни заплати, когато това не е вярно и ще си бранят „техния човек“, когато той НАИСТИНА взема огромна заплата. Тук мисъл няма – тук има само опорни точки и рефлекси от времето на соца, когато логиката, истината и доказателствата нямаха никаква стойност. 

Има неща в публичната защита на Йончева, които звучат странно, макар доказателствата да не са оповестени докрай. Довод, че не е знаела за произхода на парите е… как да се изразя – несъстоятелен. Всички в гилдията знаехме, че в ТВ7 се въртят „едни пари на едни хора“ и се използват за реклама на определени политици и платформи. Та, Елена Йончева ли не е знаела – един от най-добрите разследващи журналисти в България? Наистина? Сериозно? 

След това – така и не стана ясно дали е работила в ТВ7 или за ТВ7 – не е от съществено значение, нали? Само че, когато тези подробности започнат да се оплитат, започваш да се съмняваш и в другите подробности. 

Но пък от друга страна си казвам: „Е, и мениджърът на Led Zeppelin е бил свързан с мафията и е използвал мръсни пари, но пък какви велики резултати е дало това“. Ето, постоянно се опитвам да намеря някакво оправдание на Йончева в собствената си глава, защото не искам да приема това, което се случва. Наистина ми е неприятно. 

Но много ми станаха нещата, които трябва да пренебрегна. И задължителният елемент, който е като черешка на тортата – винаги трябва да има намесена и офшорка, за да ти е ясно, че невинните са невинни само защото това, което правят, все още не е незаконно, тоест е узаконен номер. Тоест някой е намерил вратичка. Като да обявиш една гора за не-гора и да я изсечеш. И всички да вдигат рамене и да казват, че е законно, кво да се прави. Може ли поне един номер да мине без офшорка… 
 

Последвайте канала на