Синята бездна

На 10 ноември 1989 г. прословутият идеологически призрак на Маркс и Енгелс – призракът на комунизма – спира да броди из България. Тоталитарната доктрина по съветски модел не само у нас, но и в цяла Източна Европа рухва под напора на обществата от социалистическия лагер, който вече недвусмислено вижда своето бъдеще не посредством марксистко-ленинската догматика, а посредством изграждането и утвърждаването на една европейска демократична и подчинена на върховенството на закона система.

Както е известно, с фактическото и символично рухване на Берлинската стена, в социалистическите общества започват да назряват и да се формират първите организирани антикомунистически движения, насочени срещу репресивния апарат на еднопартийните режими. В Румъния възниква Фронтът за национално спасение, в Полша е профсъюзът ,,Солидарност’’, който по онова време е с централна роля за прокарването и затвърждаването на новия демократичен ред в източноевропейските държави. В Естония, Латвия, Унгария също се зараждат първите граждански движения, които настояват за равни социални, политически и икономически права и най-вече отмяна на диктатурното статукво.

Като логична реакция на събитията в Източна Европа в България на 7 декември 1989 г. се ражда Съюзът на демократичните сили. В състава на новосформираното образувание влизат икономически сдружения, правни и екологични организации, студентски дружества, граждански инициативи, партии от миналото, както и организации, свързани със защита правата на човека. От този момент нататък в България ще бъде наложен двуполюсният модел на политическо съревнование между СДС и вече преименуваната БСП – период, който ще продължи до настъпването на новото хилядолетие.

Днес – почти трийсет години по-късно – от същото онова СДС, което взима активно участие по време на разговорите с БСП на т.нар. Кръгла маса и е с основен принос за демократизацията на политическия и обществен живот у нас, са останали само спомените за историческите им заслуги. Защото към днешна дата СДС е просто една изгубена в политическия и обществен миманс структура; структура, която буквално се е разпаднала на съставните си елементи и се лута с почти политическа безнадеждност някъде там в бездната на дясното политическо пространство.

Повече от очевидно е, че към момента десният политически спектър е доминиран изцяло от ГЕРБ и едва ли в близките години тенденцията ще се промени в някаква друга посока. С течение на годините от СДС допуснаха фаталната грешка собствените им интереси и властови апетити да вземат превес над общополитическия консенсус, което доведе до неизбежното раздробяване на някогашния обединен демократичен блок.
Така в един момент дясното пространсто се оказа заето едновременно от СДС, ОДС и ДСБ – три партии, споделящи на пръв поглед общите идеологически ценности на демокрацията, но въпреки това отделени една от друга заради разлика във визиите им, колкото и парадоксално да звучи.

До голяма степен именно това разцепление и тази колизия  в СДС отблъсна и разедини значителна част от твърдия син електорат в обществото. Това на практика доведе до разтварянето на непреодолима бездна между избирателите и – казано директно – фрагментите на СДС. С други думи, някогашният блок загуби политическия си авторитет, а оттам и своята партийна легитимация сред симпатизантите си.

След като 42-рото Народно събрание остава без народни представители от СДС, ДСБ или ОДС, то 43-тото е белязано от присъствието на Реформаторския блок – коалиция, в която освен вече добре познатото СДС влиза и новият десен проект на Меглена Кунева Меглена Кунева е български политик, първи европейски комисар от България. Кунева е родена на 22 – Движение ,,България на гражданите’’ (ДБГ). Проект, който към ден-днешен също е безвъзвратно загубен от политическата карта на България и също толкова убедително отсъстващ от десния спектър.

Независимо дали става дума за СДС, ДСБ или ДБГ, всяка една от тях трудно би съумяла оттук-нататък да влезе в играта на голямата политика – не само заради кризисно ниското им доверие сред не по-малко фрагментирания им електорат, но и чисто имиджово тези партии не могат да представят на обществото нов ,,син кинжал’’, т.е. такова лице, с което да бъде асоциирана някаква промяна или поне да бъде дадена заявка за такава. Ако навремето СДС биваше представлявано и олицетворявано от фигури като Желю Желев Д-р Желю Митев Желев (3 март 1935 г. - 30 януари 2015 г.) е роден в с. Веселиново, Шуменско. Завършва, Иван Костов През 1967 година завършва средно образование в 18-о СПУ "Кирил и Методий" (СОУ "Уилям Гладстон") -, Петър Стоянов или Надежда Михайлова, днес в редиците им просто липсва ярката визия на лидера, на авторитета – така, както например е Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г за ГЕРБ или както в близкото минало беше Ахмед Доган Ахмед Демир Доган  е роден на 29 март 1954 година в с. Пчеларово, Добрич, но изкарва голяма част от за ДПС.

Вместо това в съвременното СДС (което, трябва да признаем, няма абсолютно никакви допирни точки с първообраза си от зората на прехода) конфликтите не са само на вербална основа, но дори могат да стигнат и до ниво на физическа саморазправа. Предвид всичко случващо се (или по-точно неслучващо се) в дясното пространство би било наивно да смятаме, че хегемонията на ГЕРБ ще бъде поставена под заплаха в тази част на политическия спектър. За момента нито СДС, нитоДСБ, нито ДБГ, нито която и да било друга дясна формация разполага с политическия ресурс да й се противопостави, защото на първо място гореизброените са лишени от може би най-ценния и съществен капитал в политиката – кадровия потенциал. А това от своя страна води до липсата на адекватна партийна, коалиционна и като цяло организационна стратегия.

Всъщност докато продължава липсата на алтернатива, идейна платформа и лидерска конкуренция, дясното политическо пространство в известен смисъл ще принадлежи на ГЕРБ, защото отвъд партията на Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г ще има просто една празнина. Там ще зее една огромна синя бездна, която ще чака да бъде запълнена.
За предпочитане с европейски политики, а не с раздаване на юмручно правосъдие.

Последвайте канала на