Добрият, лошият и (не)дипломатичният

Изминаха почти деветнайсет месеца, откакто Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на встъпи в длъжност като петият демократично избран президент на България. За разлика от своите предшественици, които влязоха в сградата на ,,Дондуков’’ 2 със сравнително богат политически опит зад гърба си, настоящият държавен глава прекрачи прага на президентската институция единствено с престижа и авторитета на генерал от военновъздушните сили.

Всъщност именно отсъствието на какъвто и да е опит на политическо и партийно ниво беше основният аргумент, използван от повечето опоненти на Радев в рамките на предизборната му кампания. В тази връзка би било редно да уточним, че появата на аполитична фигура в политическия живот на страната ни не е чак такъв прецедент в българската история. Достатъчно е да посочим един Богдан Филов, който преди да навлезе в полето на политиката и да стигне до премиерския пост е бил отдаден изцяло на археологията. Разбира се, примерите не свършват само с него: Жорж Ганчев, Симеон Сакскобурготски, Николай Бареков Николай Тихомиров Бареков е роден на 16 октомври 1972 година в град Пловдив, България. Завършва, Веселин МарешкиВеселин Найденов Марешки е български политик и предприемач. Веселин Марешки е роден на 26 март 1967 и дори сегашният министър-председател. Всички те, легитимирали се под една или друга форма в партийното или политическо пространство у нас, не са имали никакъв или почти никакъв опит във воденето и осъществяването на политики.

Така че оглавяването на президентската институция от човек, който допреди това не е имал съществен допир с политическите реалности не е някакъв извънреден случай, за да заслужава по-сериозно внимание.

За времето, през което е държавен глава, Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на се наложи по-скоро като една противоречива фигура в обществото. Мнозина го припознаха като лидер, който по военному държи гласът му да не бъде заглушаван, а да отеква възможно най-силно и отчетливо в публичното пространство. Това своеобразно начинание до най-голяма степен бе постигнато и наложено в почти непрекъснатата конфронтация с изпълнителната власт, и в частност с премиера Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г. Друга не по-малка част от населението пък го набеляза за саботьор, който се опитва да дестабилизира политическата система в страната, именно критикувайки действията на правителството във вътрешен и външнополитически аспект.

На практика президентът в качеството си на независима и надпартийна фигура не е извършил никакъв законов грях в случаите, когато е изказвал упреци или несъгласие с кабинета. И точно защото се категоризира като отделна институция, президентът – независимо кой е той – е в демократичното си право да изразява мнение по отношение на дейността на която и да е власт в държавата. Тук обаче трябва да направим важното пояснение, че всяко едно такова мнение или становище е желателно да бъде изразено в рамките на дипломатичния и тактичен тон.

В политическата лексика всяко едно по-рязко или непремерено изказване е застрашено да бъде изтълкувано като вид провокация не само от политическия елит, но и от самото общество.

Така например към края на миналата година Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на заяви, че ,,партията на министър-председателя води институционална и медийна война срещу президентството, а парламентът се е използвал за трибунал срещу него.’’

Няма как подобно изказване да не акумулира смесени настроения сред хората, особено когато държавният глава и обединител на нацията обявява, че срещу него се води ,,война’’, а законодателните функции на Народното събрание са сравнени със съдебни.

В контекста на днешните напрегнати и динамични събития, които се случват у нас и по света, едва ли би било в интерес на България да има нов двуполюсен модел на противопоставяне. Най-вече такъв между президент и премиер. Разбира се, предвид позицията, която заема, Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на е длъжен да остане коректор на властта и неин институционален съблюдател, но не посредством търсенето на конфронтация или провокация с останалите политически субекти в управлението. Не е случайно, че една от ключовите роли на държавния глава е да бъде също така арбитър на политическата арена и да ,,тушира’’ напрежението още в зародиш, т.е. преди то да е ескалирало в конфликт.

Казано с други думи – като човек, избран да олицетворява държавата и обединява нацията по силата на Конституцията, президентът трябва да разграничава емоционалната от рационалната критика. В противен случай реториката му добива нюанси на популизъм и демагогия, а това само по себе си винаги ще разделя мненията и оценките в обществото.

В крайна сметка критиката на една власт спрямо друга е един от фундаменталните компоненти в разбирането за демократично устроена държава (въпреки че е наситена по-скоро със символични функции, по същество президентската институция все пак е изградила своя авторитет през годините и заслужила своето място в политическия процес на страната), но тя трябва да бъде поднесена на необходимото държавническо и президентско ниво.

В заключение: ако до края на мандата си Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на не съумее да намери конструктивно-критичния диалог с централните власти, със сигурност той ще остане запомнен за една част от обществото с визията на ,,добрия’’ президент, който не се плаши да критикува властта, за друга част той ще остане ,,лошият’’ президент, който единствено подкопава и ерозира устоите на властта, а дипломатичността просто ще остане неговия отсъстващ елемент – като опита, с който (не) влезе в политиката.

Последвайте канала на