Кунева: Искам силен и ефективен антикорупционен орган, с ясна отговорност

Искам силен, ефективен, оперативен орган, с абсолютно ясна отговорност. Необходима ни е сила и оперативност, заяви вицепремиерът Меглена Кунева Меглена Кунева е български политик, първи европейски комисар от България. Кунева е родена на 22 пред журналисти днес, след като кабинетът одобри законопроект за предотвратяване на корупцията по висшите етажи на властта.

Той предвижда създаването на Национално бюро за предотвратяване на корупцията, което да проверява имуществото и конфликта на интереси по високите етажи на властта. Националното бюро обединява и доразвива функциите на сегашните Комисия за конфликт на интереси, Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и дирекцията на Сметната палата, която събира и проверява имуществените декларации.

Предлага се директорът на Бюрото да се определя от Министерския съвет и да се назначава с указ на президента. Всяка година органът ще представя доклад за дейността си на Народното събрание. В текста е регламентирано служителите на бюрото да преминават през входящи, годишни и внезапни проверки за почтеност. С новия закон се разширява кръгът на лицата, длъжни да подават декларации, спрямо сега действащия Закон за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни и други длъжности.

Сред новите категории лица, които ще бъдат проверявани, са общинските съветници, главните архитекти на общините, началниците на митници, митнически бюра и митнически пунктове. Сред проверяваните ще бъдат и лицата, определени да администрират и управляват средства от ЕС, директорите на болници, финансирани от НЗОК, ректорите на държавните университети. Сред новите категории проверявани лица са и членовете на управителните съвети на държавни предприятия по Закона за горите, както и лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки да организират и провеждат процедурите по възлагане на обществени поръчки и сключват договори.

Със закона се създава задължение за всички служители в администрацията и членовете на органите на управление или контрол на държавните и общинските търговски дружества и предприятия да подават декларации за имущество и интереси пред органа по избора или назначаването. Те подават същите декларации, но проверките се осъществяват от инспекторатите. Лицата, заемащи публични длъжности, ще декларират своето имущество, това на съпрузите си и децата, ненавършили пълнолетие, както и на лицата, с които са във фактическо съпружеско съжителство.

Разширява се и кръгът на обстоятелствата, които трябва да се декларират. Декларациите ще се подават при встъпване в длъжност, всяка година до 30 април, при напускане на длъжността и една година след напускане на длъжността. Законопроектът предвижда две фази на проверка - една стандартна за всички, която ще сверява данните от декларациите с реалното имущество през засичане на регистрите на други държавни органи. Втората фаза ще стартира при откриване на несъответствие от 10 000 лева между декларираното и реалното имущество. Националното бюро ще може да започва и задълбочена проверка по сигнали или медийни публикации, съдържащи достатъчно данни и доказателства за необяснимо богатство и корупционно поведение. При подобни констатации Националното бюро трябва да сезира Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, а при установяване на данни за престъпление - прокуратурата.

По думите на Кунева бюджетът на Бюрото няма да надхвърля бюджета на подобните сега структури, а изграждането на информационната система ще се реализира по оперативна програма "Добро управление". Тя посочи, че по време на обсъждането на закона са получени 350 бележки, като част от тях не са отразени като например увеличаване на броя на проверяващите, или идеята органът да не бъде едноличен и да се назначава от парламента. Не са приети и бележки за увеличаване на броя на лицата, които ще бъдат обект на проверка, защото според Кунева усилията трябва да се концентрират по високите етажи. Останалите са в обсега на инспекторатите.

Основните субекти на този закон са лица на високи публични длъжности, такива които боравят с много голям публичен ресурс, като например европейските фондове или рискови групи, като например хората, занимаващи се с производство и продажба на дървесина или директори на болници, които имат достъп до средства от НЗОК, отбеляза вицепремиерът. Не може 63 процента от проверките да са за така наречените "малки риби", а това което наистина притеснява хората - високият корупционен риск, публичната длъжност и достъпът до публичен ресурс да остават в страни от нашето внимание, заяви още Кунева. Комисията за конфликт на интереси има много ниска успеваемост, посочи вицепремиера.

Последвайте канала на