Европарламентът свали депутатския имунитет на Станишев

Европарламентът гласува току що за свалянето на депутатския имунитет на Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e председател на Националния съвет на БСП, министър-председател на. Искането бе отправено от главния прокурор Сотир Цацаров Сотир Цацаров е роден на 28 септември 1966 г. в гр. Пловдив. Средното си образование завършва в. Самият Станишев в писмо до шефа на ЕП Мартин Шулц през ноември м.г. поиска процедурата да се задвижи по-бързо.

Вчера правната комисия на ЕП с пълно мнозинство гласува проекторешението за свалянето на имунитета на Станишев, информира "24 часа".

Ето какво пише в него:

Европейският парламент

– като взе предвид искането за снемане на имунитета на Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e председател на Националния съвет на БСП, министър-председател на, предадено от главния прокурор на Република България на 24 ноември 2014 г. (реф. НАХД № C-280/2013) и обявено в пленарна зала на 15 декември 2014 г.,

– като изслуша г-н Станишев съгласно член 9, параграф 5 от своя правилник,

– като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 към Договора за функционирането на Европейския съюз за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

– като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г. и 17 януари 2013 г.(1),

– като взе предвид член 70 от Конституцията на Република България,

– като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A8-0045/2015),

А. като има предвид, че главният прокурор на Република България предаде искане на Софийска градска прокуратура за даване на разрешение за продължаване на наказателното преследване срещу Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e председател на Националния съвет на БСП, министър-председател на за престъпление по чл. 358, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България (НК);

Б. като има предвид, че съгласно член 8 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им;

В. като има предвид, че съгласно член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент притежават на територията на своята собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

Г. като има предвид, че съгласно чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава – на председателя на Народното събрание, освен в случай на заварено тежко престъпление; като има предвид, че съгласно чл. 70, ал. 2 от Конституцията на Република България разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител;

Д. като има предвид, че единствено Парламентът може да вземе решение по даден случай за снемане или отказ от снемане на имунитета; като има предвид, че Парламентът може да вземе предвид позицията на съответния член на ЕП, в рамките на разумно основателното, при вземането на решение за снемане или отказ от снемане на неговия имунитет(2);

Е. като има предвид, че предполагаемото нарушение няма пряка или очевидна връзка с изпълнението от страна на г-н Станишев на неговите задължения като член на Европейския парламент, нито е изразено от него мнение или подаден от него глас при изпълнението на задълженията му като член на Европейския парламент по реда на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

Ж. като има предвид, че досъдебните производства срещу Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e председател на Националния съвет на БСП, министър-председател на са започнали дълго време преди той да стане член на Европейския парламент и като има предвид, че въпросното наказателно преследване следователно не е свързано по никакъв начин с качеството му на член на Европейския парламент;

З. като има предвид, че първо по време на мандата си като министър-председател и впоследствие като член на Народното събрание Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e председател на Националния съвет на БСП, министър-председател на е подал две писмени заявления до председателя на Народното събрание, в които дава съгласие за възбуждането на наказателно преследване срещу себе си в съответствие с чл. 70, ал. 2 от Конституцията на Република България;

И. като има предвид, че в случая Парламентът не откри доказателства за fumus persecutionis, а именно достатъчно сериозно и точно подозрение, че делото е било заведено с намерението да се причини политическа вреда на съответния член на Парламента;

1. взема решение да снеме имунитета на Сергей Станишев;

2. възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на Република България и на Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e председател на Националния съвет на БСП, министър-председател на.

(1)
Решение по дело 101/63 Wagner/Fohrmann и Krier, EU:C:1964:28; решение по дело 149/85 Wybot/Faure и други, EU:C:1986:310; решение по дело T-345/05 Mote/Европейски парламент, EU:T:2008:440; решение по съединени дела C-200/07 и C-201/07 Marr/De Gregorio и Clemente, EU:C:2008:579; решение по дело T-42/06 Gollnisch/Европейски парламент, EU:T:2010:102; решение по дело C-163/10 Patriciello, EU:C:2011:543; решение по съединени дела T-346/11 и T-347/11 Gollnisch/Европейски парламент, EU:T:2013:23.
(2)
Дело T-345/05 Mote/Европейски парламент (цитирано по-горе), параграф 28.

Ето ги и мотивите от доклада на правната комисия на ЕП

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1. Контекст

Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e председател на Националния съвет на БСП, министър-председател на е обвинен, че е изгубил, докато е заемал длъжността министър-председател на Република България, седем документа, съдържащи информация, представляваща държавна тайна по реда на българския Закон за защита на класифицираната информация (наричан по-долу „ЗЗКИ“) в периода от 4 ноември 2005 г. до 27 юли 2009 г. Твърди се по-конкретно, че г-н Станишев е предал въпросните документи в нарушение на установените правила, тъй като това е станало без надлежно деловодно оформяне в регистратурата за класифицирана информация на Министерски съвет.

Прокуратурата твърди следователно, че Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e председател на Националния съвет на БСП, министър-председател на не е положил дължимата грижа за съхранението, предаването и движението на документите, съгласно разпоредбите на ЗЗКИ, правилата за неговото прилагане (ППЗЗКИ) и Вътрешните правила за работа с класифицирана информация на администрацията на МС. Деянието съставлява престъпление, което е наказуемо по реда на чл. 358, ал. 1 от НК (престъпление във връзка с информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация), във връзка с чл. 26, ал. 1 от него.

На 3 ноември 2009 г. заемащият длъжността главен прокурор на Република България е изпратил до Народното събрание искане за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу министър-председателя Станишев. Г-н Станишев незабавно е дал съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу себе си, като е подал писмено заявление до председателя на Народното събрание в съответствие с чл. 70, ал. 2 от Конституцията на Република България.

След започването на наказателното преследване през 2010 г. то е трябвало да бъде спряно поради факта, че междувременно г-н Станишев е станал член на Народното събрание и следователно е придобил нов вид имунитет. Г-н Станишев отново е дал съгласие за продължаването на наказателното преследване и производството е било възобновено на 4 ноември 2013 г.

На 19 декември прокуратурата е предложила г-н Станишев да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 358, ал. 1 от НК, като вместо това му бъде наложено административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78 А от НК. Вследствие на това е било образувано наказателно дело от административен характер (НАХД). Когато обаче г-н Станишев е бил избран за член на Европейския парламент през май 2014 г., съдът е взел решение да прекрати производството поради този нов вид имунитет.

На заседанието от 15 декември 2014 г. председателят обяви съгласно член 9, параграф 1 от Правилника за дейността, че е получил писмо от главния прокурор на Република България с искане за снемане на парламентарния имунитет на г-н Станишев във връзка с продължаването на наказателното производство срещу него.

Съгласно член 9, параграф 1 от Правилника за дейността искането е препратено от председателя до комисията по правни въпроси. Г-н Станишев вече беше изслушан от комисията на 9 март 2015 г. в съответствие с член 9, параграф 5.

2. Право и процедура относно имунитета на членовете на Европейския парламент

Членове 8 и 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (Протокол № 7) гласи:

Член 8

Членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им.

Член 9

По време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават:

а) на територията на тяхната собствена държава – имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

б) на територията на всяка друга държава членка – имунитет от всякаква форма на задържане или съдебно производство.

Имунитетът действа по подобен начин и по отношение на горепосочените членове по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на Европейския парламент.

Не може да има позоваване на имунитета, когато член на Парламента бъде заловен на мястото на извършване на нарушението и имунитетът не е пречка за Европейския парламент да упражни правото си за отнемане на имунитета на някой от неговите членове.

Член 6, параграф 1 и член 9 от Правилника за дейността на Европейския парламент гласят следното:

Член 6

Снемане на имунитет

1. При упражняването на правомощията си, свързани с привилегиите и имунитетите, Парламентът работи за запазване на неприкосновеността си на демократична законодателна асамблея и осигуряване на независимостта на своите членове при изпълнението на техните функции. Всяко искане за снемане на имунитет се оценява в съответствие с членове 7, 8 и 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и с принципите, посочени в настоящия член.

(...)

Член 9

Процедури, свързани с имунитета

1. Всяко искане за снемане на имунитет, отправено до председателя от компетентен орган на държава членка, или искане за защита на привилегии и имунитети, отправено до председателя от действащ или бивш член на ЕП, се обявява в пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия.

Настоящият или бивш член на ЕП може да бъде представляван от друг член на ЕП. Искането не може да бъде отправено от друг член на ЕП без съгласието на засегнатия.

2. Комисията разглежда своевременно всички искания за снемане на имунитет или за защита на привилегии и имунитети, като същевременно отчита относителната им сложност.

3. Комисията прави предложение за мотивирано решение, с което препоръчва приемане или отхвърляне на искането за снемане на имунитет или за защита на имунитет и привилегии.

4. Комисията може да поиска от съответния орган да й предостави всяка информация или обяснение, които тя счете за необходими, за да прецени дали имунитетът следва да бъде снет или защитен.

5. На засегнатия член на ЕП се дава право да бъде изслушан;

той може да представя всякакви документи или други писмени доказателства, които счита, че имат отношение към случая. Той може да бъде представляван от друг член на ЕП.

Членът на ЕП не присъства на разискванията относно искането за снемане или защита на имунитета му, освен на самото изслушване.

Председателят на комисията отправя покана за изслушване към члена на ЕП, като посочва дата и час. Членът на ЕП може да се откаже от правото си да бъде изслушан.

Ако членът на ЕП не присъства на изслушването съгласно поканата, се счита, че той се е отказал от правото си да бъде изслушан, освен ако не поиска да бъде освободен от изслушване на предложената дата и час, като посочи причини за това. Председателят на комисията решава дали такова искане за освобождаване може да бъде прието с оглед на посочените причини. Не се допускат жалби по този въпрос.

Ако председателят на комисията одобри искането за освобождаване, той отправя покана към члена на ЕП за изслушване на нова дата и час. Ако членът на ЕП не се яви съгласно втората покана за изслушване, процедурата продължава, без той да бъде изслушан. Не се приемат други искания за освобождаване от изслушване или за изслушване.

(...)

7. Комисията може да изрази мотивирано становище относно компетентността на въпросния орган и допустимостта на искането, но при никакви обстоятелства не може да се произнася относно вината или невинността на члена на ЕП, нито по въпроса дали приписаните му мнения или деяния дават основание за наказателно преследване, дори и ако при разглеждането на искането тя подробно се е запознала с фактите по случая.

(...)

Член 70 от Конституцията на Република България гласи следното:

(1) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава – на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава – председателя на Народното събрание.

(2) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.

Член 358, алинея 1 от Наказателния кодекс на Република България гласи следното:

Който загуби документи, издания или материали, съдържащи информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Член 78, алинея 1 от Наказателния кодекс на Република България гласи следното:

1. Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; и

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

3. Обосновка на предложеното решение

Въз основа на гореизложените факти настоящият случай е в съответствие с изискванията за прилагане на член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.

Съгласно посочената разпоредба на територията на своята собствена държава членовете на ЕП притежават имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти. От друга страна, член 70 от Конституцията на Република България постановява, че за възбуждането на наказателно преследване срещу народните представители се изисква предварително разрешение от Народното събрание. Следователно е необходимо Европейският парламент да вземе решение дали разрешава възбуждането на наказателно преследване срещу г-н Станишев.

Парламентът прилага свои собствени установени принципи, за да реши дали да снеме или да откаже снемането на имунитета на свой член. Един от тези принципи е, че имунитетът обикновено се снема, когато престъплението въобще не е свързано с изпълнението на задълженията на члена на ЕП – тъй като попада в обхвата на член 9 от Протокола, при условие че не е налице fumus persecutionis, т.е. достатъчно сериозно и точно подозрение, че делото е било заведено с намерението да се причини политическа вреда на съответния член на ЕП.

От гореизложените факти става ясно, че предполагаемото престъпление е извършено по времето, когато г-н Станишев е бил министър-председател на Република България, и единствено във връзка с тази длъжност, както и че досъдебното производство е било започнато дълго време преди той да стане член на Европейския парламент. Следователно наказателното производство, което предстои да бъде възбудено срещу Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e председател на Националния съвет на БСП, министър-председател на, по никакъв начин не е свързано с настоящия му мандат като член на Европейския парламент.

Освен това в хода на предишните етапи от разследването г-н Станишев вече два пъти е дал писменото си съгласие за възбуждане на наказателно производство срещу себе си във връзка с гореизложените твърдения. От съгласието, дадено от г-н Станишев, може да се заключи, че самият той признава липсата на fumus persecutionis.

Предвид гореизложеното комисията не откри доказателства за fumus persecutionis в настоящия случай.

4. Заключение

Въз основа на горните съображения и в съответствие с член 9, параграф 3 от Правилника за дейността комисията по правни въпроси препоръчва Европейският парламент да снеме парламентарния имунитет на г-н Станишев.

Последвайте канала на