Център за анализи и маркетинг: ГЕРБ пред БСП с 0,9%

На евроизборите 28,4 на сто от твърдо решилите на гласуват декларират, че биха подкрепили ГЕРБ, 27,5 процента - Коалиция за България, а 15,4 на сто - ДПС. Това показва национално представително проучване на Центъра за анализи и маркетинг, направено между 1 и 6 март сред 1016 души. Данните бяха представени днес в Пресклуба на БТА от директора на Центъра Юлий Павлов.

Според изследването Реформаторският блок би получил 6,4 на сто, "България без цензура" - 5,9 на сто, АБВ - 5 на сто, НФСБ - 3,4 на сто, "Атака" - 2,6 процента от гласовете на твърдо решилите да отидат до урните.

Павлов уточни, че преизчислените гласове са на базата на въпрос с шоукарта, тоест с посочен отговор. Според него, ако  евроизборите бяха тази неделя, ГЕРБ и БСП щяха да имат по шест евродепутати, ДПС - трима, Реформаторският блок - един. Последният мандат е въпросителна, не можем да кажем за кого ще бъде, коментира Павлов и не изключи преразпределение.

Той обаче е категоричен, че ГЕРБ и БСП не могат да паднат под пет евродепутатски места, а ДПС - под три. Реформаторският блок  ще вкара поне един евродепутат, смята Павлов. Той посочи, че на 25 май остава да се води борба за три места - и от "България  без цензура", и от НФСБ и АБВ, и от първите три политически сили. Павлов каза, че не му се струва вероятно "Атака" да може  да прескочи бариерата.

На открит въпрос за евроизборите, без посочен отговор, ГЕРБ получава подкрепата на 14,7 процента на сто от всички  анкетирани, Коалиция за България - на 13,5 на сто, ДПС - на 5,8 на сто, Реформаторският блок - на 3,3 на сто, "България без  цензура" - на 2,7 процента, НФСБ - на 2,4 на сто, АБВ - на 2,3 на сто, "Атака" - на 1,4 на сто. Няма да гласувам отговарят 9,7 процента, а делът на "без отговор" е 36,1 процента.

42,3 на сто отговарят, че със сигурност ще гласуват на евроизборите и са решили за кого, 22,5 процента ще гласуват, но  се колебаят за кого. 19 процента няма да гласуват, а 14,3 процента се колебаят дали да отидат до урните.

Павлов прогнозира, че избирателната активност ще бъде между 2 500 000 и три милиона души. Той коментира, че има силно разочарование от политиката, хората трудно намират за кого да гласуват и гласуват "с отвращение".

На въпрос за вота на парламентарни избори, зададен с шоукарта, 18,7 процента от анкетираните отговарят, че биха гласували за  ГЕРБ, 17,6 на сто - за Коалиция за България, 8,3 на сто - за ДПС. Реформаторският блок би получил 5,4 на сто, "България без цензура" - 4,4 процента, АБВ - 3,7 на сто, НФСБ -3,2 на сто, "Атака" - 1,6 на сто.

Кристалина ГеоргиеваКристалина Иванова Георгиева е родена на 13 август 1953 година в София. Средното си образование традиционно има най-високо доверие - 32,5 на сто. След нея в първата десятка са Росен Плевнелиев Росен Асенов Плевнелиев е президент на Република България и бивш министър на регионалното /31,6 на сто/ , Йорданка Фандъкова Йорданка Асенова Фандъкова е родена в Самоков. Завършва средното си образование в 35-а руска /28,4 процента/, Пламен Орешарски Доц. д-р ик. Пламен Василев Орешарски е български финансист, преподавател и политик. Роден е на 21 /28,1 на сто/, Георги Първанов Георги Седефчов Първанов е президент на България през периода 2002-2011 г. През 2002 г. встъпва в /24 на сто/, Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г /22,3 процента/, Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e председател на Националния съвет на БСП, министър-председател на /21 на сто/, Ивайло Калфин Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. През 1983 година завършва 9-та Френска /15,8 процента/, Меглена Кунева Меглена Кунева е български политик, първи европейски комисар от България. Кунева е родена на 22 /13,2 на сто/, Красимир Каракачанов  /13 процента/. Няма политик, при който одобрението да е по-високо от неодобрението, отбеляза Павлов.

БПЦ се ползва с 44,5 на сто доверие, полицията - с 42,3 на сто, правителството - с 25 процента, а Народното събрание - с 20,3 на сто.

Според данните 60,3 процента от анкетираните по-скоро подкрепят идеята част от народните представители да се избират  мажоритарно, а 19,5 на сто не са й привърженици. 46,2 процента одобряват въвеждане на задължително гласуване, а 40,6 на сто -  не. 46,1 процента по-скоро подкрепят електронното гласуване, срещу 35,8 процента, които не го одобряват. 52,8 на сто  декларират, че биха участвали в референдум по тези въпроси. 59,3 на сто заявяват, че биха се възползвали от правото си да гласуват с преференция, както е предвидено в Изборния кодекс.

Последвайте канала на