Правителството търси 5 млрд. лева назаем за 15 месеца

Ако правителството се задържи на власт, трябва да осигури ново финансиране за 5 милиарда лева в рамките само на 15 месеца. Това изчисли икономистът Георги Ангелов, пред в. Сега.

Сумата е твърде сериозна за мащабите на България, чиято икономика произвежда под 80 милиарда лева годишно, а срокът е повече от кратък за набиране на такива финансови ресурси. Наред с редовните емисии на държавни ценни книжа (ДЦК), с които покрива свои задължения, правителството наскоро обяви, че тази година ще изтегли до 360 млн. евро заем от германски банки, за да попълни фискалния резерв и да може да посрещне значителни дългови плащания през 2014 г. Според официалната прогноза на МФ тази година държавата трябва да погаси общо около 3 млрд. лв., през 2014 г. - около 2 млрд., а през 2015 г. - 3.3 млрд. лева. Т.е. 5 млрд. лв. до края на 2014 г., или общо 8.3 млрд. лева за 3 години. Следващото голямо плащане по външния дълг е на 15 януари 2015 г., когато е падежът на глобалните облигации с номинал 1 086 351 000 долара с лихва 8.25%, емитирани от ексминистъра Милен Велчев Милен Велчев е роден в София. Завършва международни отношения във ВИИ „Карл Маркс“ през 1988 преди 12 години. Парите за този падеж трябва да се осигурят през 2014 г. Наред с рефинансирането на стари дългове с нов дълг ще трябва да се финансира и планираният дефицит в държавния бюджет. Финансовото министерство вече обяви, че възнамерява да заложи дефицит от 1.8% от БВП, или около 1.46 млрд. лв.

Търсенето на финансов ресурс назаем се затруднява от несигурната политическа и икономическа среда, която може да накара инвеститорите да искат по-висока цена за предоставянето на такъв ресурс. Правителството би могло да форсира приватизацията и концесионирането, за да осигури приток на средства и да запълни поне част от финансовия недостиг. Но засега министрите и управляващите партии по-скоро са противници на частното участие в икономиката. Друг вариант са болезнените реформи, свързани със съкращения на бюджетни разходи, но и тук липсват доказателства за сериозна политическа воля. Високият размер на дълга и дефицита ще бъде основна тема при предстоящите дебати по проектобюджета за 2014 г. "От макроикономическа гледна точка трябва да се върви към намаляване на дефицита, така че да не се товарят бъдещите поколения с нови дългове. Това означава събиране на приходите и ефективни разходи", коментира Владислав Горанов Владислав Иванов Горанов е министър на финансите. Роден е на 30 април 1977 г. През 1999 г. завършва от ГЕРБ. Според него при актуализацията на бюджет 2013 се е получило обратното.
"Ще водим този разговор, но огромна част от новия дълг ще бъде за рефинансиране на настъпващи падежи по вече поети задължения", коментира председателят на бюджетната комисия в НС Йордан Цонев Йордан Кирилов Цонев е роден в село Карапелит. Завършва „Икономика и организация на от ДПС. На въпроса не следва ли да се заложи в този случай по-нисък дефицит Цонев коментира, че не дефицитът, а липсата на доходи и растеж са най-голямата заплаха за финансовата стабилност.

Според икономиста Емил Хърсев ще е пагубно, ако управляващите се поддадат на натиска за по-щедра социална политика и вдигане на стандарта на българите чрез трупане на дълг. Колкото до намирането на огромните за мащабите на България пари назаем, Хърсев е оптимист. По думите му управлението на държавния дълг е въпрос на техника, а България има за премиер човек, които "добре разбира от тази работа", тъй като професионалната му кариера в голямата си част е преминала именно в тази сфера. България е държава със сравнително ниско дългово бреме на фона на много други страни в Европа - под 20% от брутния вътрешен продукт (БВП). Но дори сега лихвите, които плаща, тежат, а се очертава нарастване на задълженията. Според стратегията за управление на държавния дълг лихвените плащания през 2012 - 2014 г. се очаква да варират годишно в диапазона 580 - 880 млн. лв. Това означава, че на всеки българин - от пеленачето до столетника, тежат по 100 лева годишно лихви по държавни борчове. Като процент от БВП лихвените плащания се движат в границите между 0.9% и 1.1% от БВП, пише още в стратегията. За сравнение това е двойно повече от всички годишни разходи на бюджета за научноизследователски и развойни дейности (НИРД), които са под 0.5% от БВП. Повече е и от средствата, които държавата отделя за култура - те са 0.5-0.6% от БВП.

Само от началото на годината до края на август по вътрешния държавен дълг (различните видове ДЦК) са изплатени близо 168 млн. лв. лихви и отстъпки, става ясно от специализирания бюлетин на МФ. Засега кабинетът "Орешарски" не изпълнява част от стратегията, която предвижда "осъществяване на операции по обратно изкупуване и замяна на дълг". В документа пише, че тези операции са от ключово значение наред с развитието на вътрешния пазар на ДЦК.

Последвайте канала на