Георги Първанов наложи вето в защита на дипломатите - ченгета

Президентът наложи вето на Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, съобщиха от прессектретариата на държавния глава.

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът Георги Първанов Георги Седефчов Първанов е президент на България през периода 2002-2011 г. През 2002 г. встъпва в върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, приет от НС на 14 юли 2011 г.

В мотивите си държавният глава изтъква, че приетият през 2007 г. Закон за дипломатическата служба предостави съвременна законодателна уредба на принципите, организацията и дейността на тази важна част от държавната администрация. През годините на своето действие законът се доказа като добра правна основа за функционирането и развитието на съвременната българска дипломация при новите глобални реалности и мястото и ролята на държавата като член на ЕС и НАТО. Законът регламентира и необходимото задължение на дипломатическата служба да подпомага Народното събрание, Президента на Републиката, Министерския съвет и министъра на външните работи при осъществяването на техните правомощия в областта на външната политика и международните отношения на Република България, с което допринася за координация в дейността на държавните институции в контекста на принципа за разделение на властите, посочва Първанов.

Президентът обаче критикува, че част от законовите промени водят до „монополизиране” на правомощия от министъра на външните работи и навлизане в компетентността на други държавни институции, като например: възложеното осъществяване на външната политика на Република България, което по конституция е прерогатив на Министерския съвет или осъществяването на официални връзки с акредитираните в Република България дипломатически и консулски представителства на други държави и мисии на международни правителствени организации  всички тези правомощия влизат в компетентността и на други държавни органи (т. нар. споделена компетентност) като – президент, Министерски съвет, други министри.

Според Първанов законът създава възможности за субективни кадрови решения на министъра на външните работи – на базата на неясни или занижени критерии при подбор и назначение на кадрите. В преобладаващата част от съответните текстове на новия закон осезателно са занижени изискванията към дипломатическите служители за заемане на ръководни длъжности. Например - за генерални директори изискуемият ранг от „посланик” става „пълномощен министър”, заличено е изискването кандидатът да е изпълнявал ръководна длъжност в МВнР, не се изисква и определен минимален срок, през който да е бил ръководител на задгранично представителство (поне три години по действаща уредба), а е достатъчно и за кратко време да е ръководил дипломатическо представителство в каквото и да е качество (временно управляващ, генерален консул и др.).

Създава се възможност за генерален директор да бъде назначено лице, което изобщо не притежава дипломатически и задграничен опит. Освен това е предвидено министърът да назначава на тези длъжности и лица извън дипломатическата служба, като за това ще е необходима само преценката на министъра за „доказана квалификация и опит”. Аналогичен е подходът и към изискванията за главен инспектор (срв. чл. 15, ал. 1), директор (срв. чл. 14, ал. 2), началник отдел (срв. чл. 14, ал. 3), директор на Дипломатическия институт (срв. чл. 83), както и към служителите, които постъпват в дипломатическата служба чрез конкурс за конкретна длъжност (срв. чл. 26, ал. 2). Занижаването на изискванията за назначаване ще е във вреда на професионалния характер на дипломатическата служба, ще въведе „двойни стандарти” и субективизъм, а оттам - и демотивиране на кариерните дипломати.

С горепосочените норми практически се заобикалят и нарушават действащи организационни принципи, включително принципите за стабилност, прозрачност и кариерното развитие в дипломатическата служба, твърди Първанов.

Според държавния глава противоконституционно се въвежда забрана за определен кръг лица да бъдат назначавани или да продължават да заемат публични (ръководни) длъжности в дипломатическата служба - посланици, генерални консули и заместник-ръководители на дипломатически мисии, както и други ръководни длъжности - от началник на сектор до генерален директор и главен (постоянен) секретар в централната администрация на МВнР. Нормите, които въвеждат подобна забрана, са в пряко нарушение на редица конституционни норми – чл. 4, ал. 1 и ал. 2, и чл. 6 във вр. с чл. 5, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от конституцията, смята Първанов. След повече от двадесет години от началото на демократичните реформи у нас обществото ни следва да е превъзмогнало примитивните противопоставяния и е недопустимо законодателният орган да създава нови законови предпоставки, водещи до разделение. Още по-неприемливо е чрез закона да се провежда държавна политика на дискриминация.

С редица свои решения Конституционният съд е имал възможност да се произнесе допустимо ли е принадлежността към службите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да бъде основание за въвеждане на забрана за заемане на определена длъжност (например: Реш. № 10 от 1997 г. по к.д. № 14 от 1997 г., Реш. № 11 по к. д. № 13 от 2009 г.). Предвид на установената трайна практика на Конституционния съд, с която законодателят би следвало да се съобразява, всички норми в ЗИД ЗДиплС, определящи действието на забраната за заемане на длъжности в дипломатическата служба въз основа на принадлежност към бивши служби по сигурността, противоречат на Конституцията на Република България – чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 6, ал. 2. Тези норми противоречат и на забрани за допускане на дискриминация, определени от международни актове и договори, по които Република България е страна, например: Всеобщата декларация за правата на човека; Европейската социална харта; чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи; чл. 2, т. 2, чл. 25, б. „с” и чл. 26 от Международния пакт за гражданските и политическите права; чл. 20 и чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и др, изтъква президентът.
 

Последвайте канала на