Д-р Юрий Асланов за novini.bg: Партийната система е като болен човек, ако отказва да се лекува, ще легне на смъртния си одър

Ако е в сравнение с 11 юли – да, при всяко едно положение. Навярно ще бъде по-близка до активността на 4 април. Сиреч сравнително невисока, но традиционна за парламентарните избори през последните 10-12 години.

Борисов никога не е правил нещо различно и е всепризнат майстор на тази техника. Той употребява цялото си време, но със завидна енергия да говори глупости, но говори на хората. Останалите тънат в разправии помежду си.

В България изборите винаги са се печелили по един и същи начин: прицелваш се в средностатистическия избирател, който познава и по-добри дни, и му казваш кой е виновен за сегашното му положение.

Това е логична присъда за неспособността, за неумението на всички останали да комуникират с хората. Ще кажа нещо, което съм споделял и друг път.

Той е осъзнал, че истината няма никакво значение, а само онова, което хората си мислят, че е истина. А когато само един говори с хората, те просто не обръщат внимание на никого от останалите.

Изборите ще дадат ли развръзка на политическата криза, в която е обществото ни? Разговарям с известния социолог Юрий Асланов, управител на агенция "Афис". Той е доктор по икономика и по социология.

Вероятно ще има балотаж, на който ще участват действащият президент и кандидатът, подкрепен от ГЕРБ. Радев обаче запазва съществена преднина пред всички останали кандидати, а дистанцията между него и неговия основен опонент е в съотношение близо две към едно. Логично е да очакваме в крайна сметка победа на Радев и втори мандат, но това може би ще се случи на втори тур.

Високата степен на отчуждение на хората от политиката, безпрецедентното недоверие към институциите и държавата изобщо се дължат именно на тази криза, тъй като хората много добре разбират, че партиите формират поведението на институциите. Партийната система е болен човек, който ако продължава да отказва да се лекува, ще легне на смъртния си одър. И тогава политическата система може да рухне неочаквано под напора на извънредни събития, на стихията на народния гняв. Това е опасността, която може да изведе на преден план на политическата сцена екстремистки настроени играчи и демократичните устои на държавата да бъдат поставени под въпрос.

Не искам да съм песимист, но не очаквам развръзка на кризата. Възможно е през пролетта да минем през още един служебен кабинет и нови избори. И е напълно възможно поредният краткотраен живот на парламента да преструктурира по такъв начин политическото пространство, че в навечерието на поредните нови избори ситуацията да има твърде малко прилики със сегашната.

Не, но може за известно време да има краткотраен спад на политическото напрежение, тъй като вероятността за съставяне на редовен кабинет е по-висока в сравнение с предходните избори. От друга страна обективните фактори, подхранващи кризата – пандемията, ценовият шок и прочие – няма да изчезнат, заради което мандатът на новото правителство да се окаже горещ картоф и поелите отговорността за съставянето на кабинета да понесат тежки щети.

Разбира се, че не е нормално, но не защото има само една лява партия, а защото поведението на нейното ръководство не убеждава ляво-ориентираните хора, че заслужава да бъде техен говорител и техен изразител на интересите им. И сто леви партии да има, ако те не се възприемат като леви, положението щеше да е същото.