Православната църква чества преподобни Бенедикт Нурсийски

Заселил се в пещера в пълно усамотение и прекарал три години в постоянна молитва, която му помагала да смири вътрешните вълнения и да понася трудовете и лишенията на отшелническия живот.

Преподобни Бенедикт Нурсийски умрял в Монте Касино при гр. Неапол в 543 г., като няколко дни по-рано узнал за своята смърт. Житието на св. Бенедикт е написано от свети Григорий Велики, папа Римски.

На 14 март Православната църква чества преподобни Бенедикт Нурсийски. Той се счита за главен основател на монашеския живот на Запад, където то се развило много по-късно, отколкото на Изток. Съставил монашески устав, приет в много обители.

Преподобни Бенедикт се родил около 480 г. в гр. Нурсия, Италия, и в юношеска възраст бил изпратен в Рим да се учи. Развратният живот в столицата го изпълнил с негодувание и на 16 годишна възраст той решил да остави света и да се оттегли в пустинно място недалеч от Рим.

Овчари случайно открили жилището на пустинника и хора от околните селища започнали да идват при него за наставления. Скоро се разчуло, че Бог му дарувал голяма духовна мъдрост и сила да лекува болести. Славата на преподобни Бенедикт се разпространила надалече, посетители се събирали на тълпи около неговата пещера.

Монаси от манастир наблизо го помолили да стане техен игумен и след дълго настояване преподобни Бенедикт се съгласил, но строгите му правила не допаднали на италианските монаси, които водели доста разпуснат живот. Щом поискал да въведе по-строг живот в манастира, някои от тях опитали да го отровят, но чашата с отровното питие се счупила, щом преподобни Бенедикт направил с ръка над нея кръстния знак.

Преподобни Бенедикт простил на злосторниците и отново се оттеглил в предишната пещера, но скоро мнозина се заселили наоколо, за да се ползват от наставленията и духовното му ръководство. Постепенно се образували манастири с по дванадесет иноци във всеки, като всички признавали началството на преподобни Бенедикт, който ги ръководел с голяма мъдрост и духовен опит.

По-късно св. Бенедикт се преселил в южна Италия, в Кампания. Там, в отдалечените и глухи места, селското население още се покланяло на идоли и не знаело за християнската вяра. Но преподобни Бенедикт започнал да ги учи на истинската вяра и скоро обърнал мнозина към Христа. Езическото капище на планината Касино било разрушено и на негово място преподобни Бенедикт построил църква в чест на св. Йоан Кръстител. Скоро там се събрали толкова много подвижници, че се образувал голям манастир, средище на цялото западно монашество. Бенедикт написал устав за своите братя, които започнали да се наричат по неговото име – бенедиктинци.