Днес Тодор Колев щеше да навърши 85 г.

  • 26 август 2024 15:08

  • 314
  • 4
Днес Тодор Колев щеше да навърши 85 г.
© Булфото

Днес се навършват 85 години от рождението на големия български актьор Тодор Колев. Той е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Кръстен е на дядо си Тодор Колев. Баща му създава модно ателие за мъжки облекла „Адам“ в Шумен и получава псевдонима Адам, а малкият Тодор започват да наричат малкото Адамче. До идването му в София, а и по време на следването му всички го наричат така, пише БТА.

„От малък слушах колко добър шивач е баща ми. Впоследствие разбрах защо. Отраснал съм в семейство на човек, когото уважават заради работата му. И това, може би, подсъзнателно ме е задвижило в професията ми“, казва актьорът.

ТЕАТЪРЪТ Е МОЯТА ПЪРВА И НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ

„Театърът е моята първа и най-голяма любов“, споделя Тодор Колев.

Два пъти кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов". Първия път не го приемат: „Не бях подготвен. Бях войник и буквално от едно учение отидох на изпитите, като си мислех, че ще трогна комисията с войнишките си дрехи“. Втория път, на приемния изпит, обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото преди това разбира, че във ВИТИЗ приемат предимно актьори с „мастита фигура и мощен глас". Завършва ВИТИЗ  през 1965 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Разпределен е в Смолянския драматичен театър. Тогава става популярен с шеговитите песни, които изпълнява.

През 1966 г. Тодор Колев играе в Шуменския театър, където изпълнява главната роля в пиесата „Ние не вярваме в щъркели“ на Недялко Йорданов, спряна от властите. През 1967 г. е поканен от режисьора Крикор Азарян да се включи в трупата на Пловдивския драматичен театър, където играе редом с Цветана Манева, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев,  Руси Чанев, Северина Тенев. Дебютът му е с малка роля в пиесата „По пътя“ от Виктор Розов, следват едноактните пиеси на Иван Радоев „Автостоп“ и „Петрол“, „Уестсайдска история“ на Крикор Азарян. 

Докато е в Пловдив, Тодор Колев печели и първото си отличие. В Националния преглед на българската драма и театър през 1969 г. получава първа награда за мъжка роля за майсторското си превъплъщение в ролята на лесничея Марин в пиесата „Лодка в гората" на Николай Хайтов и режисьора Крикор Азарян. „Тази роля ми разкри какво съм всъщност като актьор. Това според мен е сценичният път на всеки артист – да разбере какво може, какво го отличава от другите, как може да каже едно нещо на хората по свой начин. Когато Хайтов видя пиесата, възкликна: „Боже мой, вие сте превърнали един реквием в джаз“, разказва актьорът. 

Същата 1969 година директорът на Пловдивския театър Слави Генев е уволнен и след като Крикор Азарян не е назначен за директор, една част от актьорите се местят в Пазарджик, а друга, сред които и Тодор Колев – в София. Тук той е поканен от директора на театър „Сълза и смях“ Иван Кондов в трупата на театъра, където играе близо две години. Принуден да напусне, Тодор Колев остава една година без работа в театъра. През това време се снима в киното. През 1971 година новоназначената директорка на театър „София“ Николина Томанова го кани в трупата. „Не те назначавам като звезда. Това да ти е ясно. Идваш обикновен артист в този театър“, разказва Тодор Колев в автобиографичната си книга. Заедно с него, в театъра са назначени Доротея Тончева, Невена Мандаджиева, Руси Чанев, Милен Пенев. В трупата играят Коста Цонев, Петър Слабаков, Леда Тасева, Ицко Финци, Доси Досев.

Шумен почита паметта на Тодор Колев с комедиен театрален фестивал

КУЛТОВИ ОБРАЗИ В ТЕАТЪРА И КИНОТО

Тодор Колев създава култови образи в театъра и киното. Христоматийни са ролите му в постановката „Човекоядката", в театър „София", във филмите „Двойникът", „Господин за един ден" и „Опасен чар".  

На сцените на Пловдивския драматичен театър и театър „София“ Тодор Колев изиграва едни от  най-запомнящите си роли – на Коля Красоткин в „Момчета" на Виктор Розов по Ф. М. Достоевски, на Васенка в „По-големият син" и на Шаманов в „Миналото лято в Чулимск" от Александър Вампилов, на Марин в „Пътеки" от Николай  Хайтов, на Поп Харитон в „Събота' 23" от Стефан Цанев, на Орландо в „Както ви харесва" по Уилям Шекспир, на Топузов в „Човекоядката" на  Иван Радоев, на Горо Горов в „Таралеж", на Цеко Цеков в „Кълбовидна мълния" на Иван Радоев, на бабата в „Зелената брадавица" по Никола Русев, на Джордж в „Догодина по същото време" от Бърнард Слей, „Имате ли огънче“ на Недялко Йорданов, „Рожден ден“ от Харолд Пинтър.

Незабравими остават ролите му в киното. Филмите, в които е участвал, са повече от 30. Сред тях са „Цар и генерал" (1966) на Въло Радев, „Случаят Пенлеве" (1968) „Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), „Козият рог" (1972), „Преброяване на дивите зайци" (1973), „Иван Кондарев" (1974), „Топло" (1978), „Двойникът" (1980), „Господин за един ден" (1984), „Опасен чар" (1984), „Смъртта може да почака" (1985), „Човек на паважа" (1987), „Нощем по покривите" (1987), „Испанска муха" (1998), както и в телевизионните сериали „Морска сол" (2005), „Приключенията на един Арлекин" (2007) и „Сутрешен блок" (2012).

ПРИЗНАНИЕ

За ролята на Пурко от „Господин за един ден" (1984) – беден селски музикант, който непрекъснато измисля нови начини да надхитри живота, за да успее да изхрани многолюдното си семейство, Тодор Колев получава наградата за най-добра мъжка роля през 1985 г. на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми в Габрово. За изпълнението си в „Двойникът" (1980), в който играе едновременно две роли – на талантливия учен доц. Денев и на братовчеда Иван, е удостоен с първа награда за мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1980 г.

Италиански вестник от средата на 80-те години на 20-и век поставя Тодор Колев редом до Чарли Чаплин: „Един българин си позволи да имитира Чаплин (става въпрос за импровизирания танц с хлебчетата от филма „Опасен чар“ (1984), в който той играе ролята на Ястребовски), но когато човек види целия филм разбира, че той има право за това". През 1988 г. филмът е отличен със Специалната награда от Фестивала на комедийния филм в  Шамрус, Франция. Тодор Колев лично получава отличието. „Интересното беше, че французите се смяха на това, на което се смяха и зрителите у нас. Това е феноменът на смеха“, споделя актьорът през 1989 г. в  интервю.

МУЗИКАТА, (СРЕЩУ) КИНОТО И ТЕАТЪРА

Музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното. От 9-годишен свири на цигулка, а впоследствие започва да се занимава със саксофон и акордеон в продължение на десет години. В младежките си години се увлича и по джазовата музика. През 1970 г. става популярен с дебютната си песен „Песента на кафето". Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 г. в зала „Универсиада" в съпровод на оркестър „Метроном". 

В новогодишната програма на телевизията, в навечерието на 1980 година, Тодор Колев става прочут със своето музикално шоу „Иръпшъните", създадено по негова идея, в което участват и Георги Мамалев, Емил Джамджиев и Боян Иванов. Следват концерти из цялата страна, където четиримата представят музикалното шоу. 

През 1982 г. песента „Някога по дългия бряг“, по музика на Константин Ташев, в негово изпълнение печели първа награда на конкурса „Бургас и неговите трудови хора“. Солист е на биг бенда на Българското национално радио, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с Георги Борисов и неговите оркестри „Динамит брас бенд" и „Борисов брас бенд". През 80-те години на 20 век изпълнява редица шлагери, сред които „Жалба за младост" по музика Морис Аладжем през 1983 г.

Преди промените от 10 ноември 1989 г. му приписват сентенцията „Трима Тошковци веселят народа – Живков, Козарев и аз".  Навръх 10 ноември отначало апокрифна, после всенародна, става песента „Как ще ги стигнем американците" – за откраднатите чистачки от неговата скромна кола по мелодията на песента Let it be на Beatles. 

По стихове на поета Борис Христов е песента „Самотният човек", включена в първата му грамофонна плоча „Тодор Колев“ (1982) и превърнала се в лична изповед на актьора, както и песента „Петима музиканти", включена в албума му „Немам нерви“ (1990).  През 1983 г. грамофонната му плоча „Тодор Колев“ набира невиждан дотогава тираж. В деня, в който му съобщават, че е на първо място по продажби, спират плочата. Той има издадени още три албума – „Фалшив герой" (1995), The best (1999), „Най-доброто" (2001).

10 години от кончината на Тодор Колев

ДЕПУТАТ БЕШЕ МОЯТА НАЙ-КРАТКА РОЛЯ

„Депутат беше моята най-кратка роля“, казва Тодор Колев. В началото на 90-те години на 20 век той не остава равнодушен към демократичните промени в България и се включва в политиката. От 19 юли 1990 до 2 октомври 1991 г. е депутат от Съюза на демократичните сили  в VII Велико народно събрание.

От 1992 година е съветник по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада. През май 1993 година доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към актьорската професия. „Заех се, защото знаех, че дълго няма да продължи. А това е най-кратката роля, която играх, като се има предвид, че 11 години представяхме „Човекоядката“, шест години – „Догодина по същото време“, а тук едва година и нещо…Когато става въпрос за работа, се отнасям дори педантично. За съжаление, доста скоро разбрах, че нищо сериозно не се прави в Народното събрание“.

Последната му роля в театъра, преди да замине за Канада, е през 1991 г. в театър „Възраждане“ в постановката на Недялко Йорданов „Трендафил Акациев – поет на социализЪма и демокрацията“. „Когато бях в Бургаския театър, направих един малък рецитал по стиховете на Трендафил Акациев и го записах на магнетофон. Тодор Колев беше направо полудял и започна да рецитира негови стихове на концертите си. А когато след 10 ноември 1989 г. театър „Възраждане“ беше пред закриване, Тодор дойде при мен и направихме спектакъла „Трендафил Акациев – поет на социализЪма и демокрацията“. Това беше почти тричасов спектакъл, който писах цяло лято. Успехът беше огромен и това спаси театъра от фалит“, разказва Недялко Йорданов.

През 1994 г. Тодор Колев се завръща отново в театъра в ролята на бай Санди или другаря Топузов в пиесата „Упи, или театърът в края на века“ на Иван Радоев и режисьора Крикор Азарян в Театъра на българската армия и в „Суматоха“ на Йордан Радичков в Народния театър „Иван Вазов“. 

През 1999 г., след десетгодишна пауза, Тодор Колев се завръща и на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ в постановката „Любов в Мадагаскар“ – в ролята на неудачника Джони,  заедно с Анета Сотирова. 

НАЗАД КЪМ КУЛТУРАТА

През септември 2004 г. в Пловдивския драматичен театър е премиерата на спектакъла на Тодор Колев „Назад към културата“, на който той е автор на текста, сценографията и режисурата. Освен това изпълнява и главната роля в него. Историята е за човек, който излиза да разкаже това, което е научил през последното лято, запълвал е пропуските си в областта на културата и сега се представя в завършен интелектуален вид. Спектакълът е посрещнат с възторг от публиката. На въпроса ще има ли нова подобна авантюра, той отговаря: „Не, това е последното. Шарл Азнавур казва: „Трябва да умееш да станеш от масата, когато любовта е отсервирана“. Винаги съм се стремил да служа на тази максима“. Същата година играе и в постановката „Умирай лесно“ в „Театър 199“.

През 1994 г. се появява шоуто „Как ще ги стигнем...", на което Тодор Колев е автор и водещ. В началото се излъчва като предаване по радио "Витоша". На  24 октомври 1994 г. по Българската национална телевизия (БНТ) е излъчено първото телевизионно шоу, в което участват Георги Мамалев, Росица Кирилова, Мая Новоселска и Кръстю Лафазанов. „Идеята дойде от Хачо Бояджиев, но истината е, че аз винаги съм искал да направя нещо свое, някакво телевизионно шоу, като тези, които съм виждал в чужбина. В това шоу ще показвам, че на този свят може да се живее и с чувство за хумор и така вероятно е по-леко“, споделя Тодор Колев. За четири години телевизионното шоу има 163 издания, в които гости са предимно хора на изкуството и културата, защото „ако нещо може да спаси страната, и ако тя с нещо може да се похвали пред света, то това са именно те“, казва Тодор Колев.

През 1998 година той спира по свое желание шоуто „Как ще ги стигнем…“. Последното е излъчено на 17 август. „Ако на човек не му е интересно вече това, което прави, то не е интересно и за зрителите“, казва Тодор Колев. През юли 1998 г., когато обявява, че ще започне да води ново шоу – „Вход свободен“, което представлява хроника на живота в миналото и днес. Рубриките в него са различни - „Кинопреглед“, „Къде са те сега“, „Хора с идеи“. Първото е излъчено на 26 октомври 1998 г.  по „Канал 1" на БНТ. В прощалното шоу на „Вход свободен“ на 30 октомври 1999 г. е изпълнена мечтата на Тодор Колев от неговия ученик Стефан Вълдобрев не да води шоуто, а самият той да бъде гост. През 2009 г. Стефан Вълдобрев режисира телевизионния спектакъл „100 години Тодор Колев”, а през 2010 г. получава покана от своя учител Тодор Колев да режисира сценичната и телевизионната версия на юбилейния му концерт „100 години Тодор Колев“ в зала 1 на НДК. По това време двамата започват работа и по съвместен игрален филмов проект, базиран върху трагикомичен разказ по действителен случай от 70-те години на 20 век. Тодор Колев умира, преди сценарият да бъде финализиран и продукцията готова за снимки.

Тодор Колев е водещ и на първото издание на Dancing Stars през 2008 година. 

ВАРНЕНСКОТО СОФИЯНЧЕ ОТ ШУМЕН

В продължение на 25 години, Тодор Колев преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Започва през 1978 година, от 1992 е доцент. Негови ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова.

През септември 1999 г. излиза от печат неговата автобиографична книга „Варненското софиянче от Шумен – живот и страдания грешнаго Тодора" в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни. През 2005 година Тодор Колев е удостоен със златен знак на община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен. През 2011 г. той получава награда „Икар" на Съюза на артистите в България  за изключителен принос към българския театър. 

Тодор Колев умира на 15 февруари 2013 г., на 73-годишна възраст, след продължително тежко боледуване. Година след смъртта му, на 11 юли 2014 г., в градската градина, в Шумен, е открит паметник на Тодор Колев с цигулка и кадър от филмова лента. Автор на монумента е проф. Младен Младенов, а паметникът е до известното в миналото заведение „Казиното", където Тодор Колев е работил като музикант. На 25 юни 2024 г.  в Шумен е открит първият комедиен театрален фестивал „Тодор Колев“, създаден по идея на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“.  

Последвайте канала на

Константин Тодоров
314 4

Свързани новини

Коментари 4

Добави коментар

2024.08.26 | 15:30

1
ПОКЛОН!!Няма такива артисти в България!!!

2024.08.26 | 17:25

2
пак ли за тоя бездарен мизерник, ве? аман.

2024.08.26 | 17:29

3
Напълнo нoви yсeщания в ceкca: поcтояннa еpекция в пpодължение на някoлкo чaса, издpъжливoст като бик, зacилва ycещанията, yдължaва оpгaзма, пoдобpява кaчeствoто на вкyса и цвeта на cпepмата. Toва е наиcтина гoтино нeщо, жeна ми наиcтина го хаpеса. Кyпиx тyк----> use.my/estoy
ИБАНИЯ ПСИХИЧНО БОЛЕН ИЗРОД КАТИЛА

2024.08.26 | 17:48

4
Скандалният терорист и отявлен шизофреник Мирослав Блажев-Атилката е станал ревностен мюсюлманин, подкрепящ идеите на терористични групировки, показа проверка на "България Днес". От профила му във Фейсбук става ясно, че Атилката ежедневно контактува с български фенове на Световния халифат, част от които се намират в арабските страни. Блажев и приятелите му водят ожесточени дискусии, в които често се появяват призиви за джихад, изтребление на евреите и всички останали неверници. В тях българите често са наричани гяури или нещастни неверници, които с добро или насила трябва да бъдат накарани да приемат радостите на Аллах. Драстичната промяна в съзнанието на някогашния националист и член на ВМРО настъпва по време на престоя му в затвора, където Атилката попадна заради отвлечения от него автобус с 37 пътници. Невижданият до момента в България екшън се разигра през януари 2009 г. на магистрала "Хемус". Преди отвличането на автобуса в блога си Атилката се обявява за православен християнин и призовава към въоръжена революция за спасяването на България. Възгледи, които похитителят бързо забравя, за да прегърне каузата на Аллах и „Ислямска държава". Шокиращия си душевен обрат Блажев преживява зад решетките, става ясно от негов коментар във Фейсбук. Откровението си той прави под публикация, свързана с арестуваните от ДАНС фенове на групировката "Ислямска държава" в Пазарджик. Според спецслужбите феновете на джихада са ръководени от скандалния имам Ахмед Муса, който вече има две присъди за подобни престъпления. Именно възможността идолът му да попадне в затвора провокира Атилката да се изкаже, че това ще е полезно за каузата им. "Е, брат, трябва да има и такива, които да посвещават във вярата и по затворите. А наясно ли си колко много такива хора има по затворите, които искат да се запознаят с исляма, а не могат, понеже няма кой да ги запознае. А известно ли ти е, че решението ми да приема исляма дойде именно докато бях в затвора, благодарение на един ходжа. Та той ме запозна с принципите на вярата в Allah. Така че Ахмед Муса много по-голяма работа ще свърши в затвора за четири години, отколкото, ако е навън. Не му мисля лошото на човека, а само казвам, че и в затворите живеят хора, търсещи пътищата на Allah", пише Атилката под публикацията на своя приятел. Водач на БГ муджахидините . Освен писания във Фейсбук аверът на Атилката поддържа и два профила в сайт за споделяне на видеоклипове. Там псевдонимите му са неособено невинните , (Воин на Аллах от България) (Българският муджахидин). Чрез профилите си мистериозният проповедник е публикувал няколко клипа, възхваляващи Ислямския халифат. Жената, заради която отвлече автобуса, не иска да го види 33-годишният Мирослав Блажев – Атилката, който на 27 януари т. г. (2009 ) -отвлече автобус с 37 пътници, двама шофьори и стюардеса, за кратко време е станал звезда в Ловешкия затвор. Пандизчиите са готови пари да броят, за да го видят. Все им е в устата. За едни е герой, за други – глупак. И първите, и вторите обаче го жалят по причина, че от каквито и мотиви да се е водил, ще има да мачка пандизчийската кушетка. „Съжалявам за стореното. Каквото реши съдът, ще го приема. Направих спонтанно това деяние поради невъзможността да получа справедливост за бременната си приятелка Розинка, която миналата година Петър Ганев от с. Хераково удари с кола. Действах под напрежение от този инцидент. Не исках да наранявам никого в автобуса. Пишман терористът ,се посещава само от майка му Ирена Димитрова. Жената, заради която беше отвлечен автобусът, е заявила, че не иска да се среща с него. Психолог и психиатри извършват специално наблюдение над Атилката. Целта е да се установи дали не страда от разстройство на личността-шизофрения. Възможно е травмата, която е получил през 1997 г., да е отключила психичните му проблеми. След нараняването преди години Атилката се оплаквал от напрежение, тревожност, емоционална лабилност и невъздържаност. Охранителят А т и л к а т а , с рождено име Мирослав Блажев бил гард без пистолет. Работодателите му и в двете охранителни фирми, в които бил нает през последната година и половина, изпитали недоверие към резкия му и избухлив характер. Затова никога не го сложили въоръжена охрана, твърдят източници от "С е к ю р и ти БГ" и "Ф о р с делта". Иначе можел да охранява АЕЦ "Козлодуй", който е един от обектите, с които "С е к ю р и т и БГ" има договор. Негови бивши колеги подозират, че Блажев силно е страдал от този факт. Затова и бързо напускал фирмите, където работел. Чувствал се винаги недооценен. Едва по-късно се въоръжил. Първо преработил газов пистолет в боен, след това незнайно как се сдобил и с ПСМ. Точно с тези оръжия Блажев отвлече във вторник автобуса с 36 пътници. МВР изиска вчера от двете фирми всички документи, с които Блажев е получил работата си. Според проверката на експертите от "Охранителна полиция" всичко било перфектно. Имало документ от лекар, който удостоверявал моментното психическо състояние, съдебно свидетелство, че е с чисто съдебно минало.В документите не е отразено обаче, че през 1996 г. Мирослав Блажев е бил лекуван от личностно разстройство. Най-вероятно и двамата лекари, които са издали документа за моментно психично състояние, са "забравили" да питат лудницата за минали психични заболявания, смятат запознати. "Проверих и се оказва, че лудницата не е издавал документ, удостоверяващ, че лицето е психично здраво", заяви директорът на психиатричната болница в града д-р Цанко Цанков. "На всяко лице, което е лежало в психиатрична болница, му се съставя досие, което се пази в продължение на 50 години". Според д-р Цанков в случаите, когато се налага издаване на медицинско удостоверение за психично здраве, психиатри по местоживеене трябва да упоменат, ако лицето страда от психично заболяване, и посочат моментния му статус.19-годишната Розинка Костова, приятелката на Мирослав, призна, че Петър Ганев, който стана причина за действията на Мирослав Блажев на 27 януари, наистина се e опитал да я прегази с кола на 1 август м.г в София. Тя била бременна, отишла до магазина, който е до дома му, и тогава той се опитал да мине с колата си през нея. По думите на Розинка, има свидетел на инцидента, но той не искал да говори, защото бил приятел на Петър. Според нея Петър Ганев искал чрез нея да причини страдание на Мирослав заради конфликт между двамата. На 27 януари 33-годишният Мирослав Блажев от Севлиево отвлече автобус с 37 пътници на фирма Биомет, пътуващ по линията София-Варна. Той бе въоръжен с пистолет със заглушител и поиска да му бъде доведен Петър Ганев, за да говори с него. Малко повече от час след отвличането Блажев се предаде на полицията. Впоследствие Районният съд в Ловеч наложи на похитителя на автобуса мярка "постоянно задържане под стража", като разпореди той да бъде въдворен в психиатричното отделение на Ловешкия затвор. А т и л к а т а, е роден в Плевен през 1975 година. Розинка Костова е от дом за умствено изостанали хора ! Има дете умствено изостанало-ИЗРОДИ !!!

Добави коментар

Водещи новини