Агент "Пикадили": соченият за убиец на Георги Марков се възхищавал на Хитлер, карал проститутки да му позират в нацистки униформи

Основният заподозрян за убийството на българския писател Георги Марков в Лондон се е възхищавал на Хитлер и на голи жени. Това разкрива книга на датския журналист Улрик Скоте, който близо 30 години разследва едно от най-дръзките физически ликвидирания на дисидент по време на Студената война.

Марков е прострелян със сачма с отрова през септември 1978 г. Блъснат е, докато върви по моста “Ватерло”, от мистериозен мъж с чадър, който бързо след това се качва в такси. Писателят усеща леко убождане в крака, но продължава към работното си място в Би Би Си. Вечерта започва да се чувства зле. Приет е в болница, където сред четири дни умира.

При направената аутопсия в крака му е открито миниатюрно топче от платина с две дупки, от които се предполага, че е излязла отровата. Британската полиция започва незабавно издирване на убиеца, но така и не успява да събере безспорни доказателства срещу него, макар да открива, че е работил за българската Държавна сигурност (ДС).

Улрик Скоте се захваща да разследва мистериозното убийство на Марков, след като се запознава с Джанфранко Инверници. Живеещият в Копенхаген италиански режисьор му разкрива, че знае кой е убиецът с чадъра. Познава го и мечтае да направи филм за него. Става въпрос за италианеца с датски паспорт Франческо Гулино, известен още като агент Пикадили на ДС, пише "24 часа".

Скоте е начинаещ репортер и много се запалва по историята, но така и не се стига до съвместен филм с Инверници, тъй като режисьорът не е достатъчно откровен в споделянето на информация. Журналистът се оттегля от общия им проект, но решава да се върне към случая “Марков” през 2018 г. Събира екип и започва собствено разследване. Първо прави документален филм “Убийството с чадъра”, който е излъчен по датската телевизия миналата година, а сега пуска и едноименна книга във Великобритания.

Публикувани откъси от нея в английски вестници разкриват, че Скоте успява да се срещне и разговаря не само с Гулино преди неговата смърт през 2021 г., но и с дългогодишния комунистически лидер на България Тодор Живков, по чиято поръчка се твърди, че е убит Георги Марков. От вдовицата на Инверници пък получава солиден архив от снимки и документи, разкриващи какъв човек е бил основният заподозрян за отравянето на писателя.

Последният шеф на Шесто управление на ДС Димитър Иванов със секретна информация за Тодор Живков

Франческо Гулино е роден през 1945 г. в италианския град Бра. Още като много малък остава сирак и е отгледан от леля си, която ръководи бардак. През 1970 г. българската милиция го арестува за контрабанда и незаконна търговия. Внасял автомобили втора ръка, които продавал за части, но май и наркотици. По време на разпитите е открито, че има потенциал за агентурна работа, и е вербуван от ДС. Предложена му е сделка – да не лежи в затвора, а да работи за ДС.

Според водещите му офицери тяхното обучение затвърдило “прогресивното му мислене и критиките му към капитализма”. В книгата Гулино е описан като заклет фашист, който непрекъснато препрочита “Моята борба” на Хитлер. В архивите, които Скоте получава за него, има стотици снимки на голи жени. Гулино карал проститутки да му позират в нацистки униформи и със знамена. Също така се представял за агент на модели, за да прави порнографски снимки на красавици и да получава секс от тях.

Когато датският журналист стига до него, той е на 66 г. Води отшелнически живот в западнал апартамент в австрийския град Велс. Вече е разпитван от британската полиция за отравянето на Георги Марков и от датската за друго убийство. Отрекъл е всички обвинения, представяйки добре подготвено алиби, макар някои от твърденията му след това да се оказват фалшиви. Представя се за търговец на произведения на изкуството.

Любомир Стефанов: Да сложиш Тодор Живков преди Аспарух и след Вазов, сигнализира за колосален проблем

След като на първото почукване не отговаря, Скоте се опитва да се изкатери по фасадата на блока и да погледне в апартамента му. Тогава Гулино отваря вратата. Приема да разговаря с датския журналист по-скоро за да разбере колко той знае за убийството на българския дисидент, отколкото да му отговаря на въпросите. Скоте е наясно с това и започва да му показва серия от документи, с които разполага. Сред тях има части от досието на агент Пикадили в ДС и един от паспортите му, с които репресивната комунистическа служба го е била снабдила, за да изпълнява задачите ѝ по света. Журналистът редува изваждането им с ласкателства към Гулино, но той продължава да отрича и да лъже. Чак когато споменава името на ръководителя му от българското разузнаване, се спира и пита дали е още жив, издавайки се, че го познава. По подобен начин реагира и когато му показва снимки на медалите, с които е награден от ДС.

“Имам два, а? Дадоха ми два медала”, проронва Гулино. “Знаеш ли защо”, пита го Скоте, на което той отговаря: “Да, получаваш медал, защото правиш нещо много добре”.

“Какво си направил”, продължава журналистът, докато събеседникът му внезапно маха с юмрук и отсича: “Бум, с чадър, хайде”.

“На лицето му се появи изражение, което не бях виждал преди. За първи път в нашия разговор той изглеждаше горд като момче, което току-що е разбрало, че се е справило много по-добре от очакваното на изпит”, пише Скоте в книгата си. Когато той и екипът му напускат апартамента на Гулино, размишляват върху случилото се. “Дори да не бяхме намерили начин да извлечем чисти самопризнания от него, вече нямахме никакво съмнение, че е лично отговорен за смъртта на Георги Марков и на моя приятел Франко. Разбрах, че съм по-близо до историята от всеки друг и че може би съм последният, способен да я сглоби”, разкрива датският журналист, цитиран от “Сън”.

Предишният опитал да го направи - Джанфранко Инверници, умира през 2005 г. “Оказа се, че е снимал документален филм за убийството на Марков и е говорил за Гулино. Ръководителите на продукцията обещават да запазят анонимността му, но не го правят както трябва. Гулино е бесен. Смята, че приятелят му Франко го е предал. Двамата излизат на вечеря. На другия ден Инверници се събужда с ужасно чувство и след два дни в болница умира”, пише Скоте.

Той има записан тричасов разговор с Гулино. Няколко месеца след срещата им италианецът умира. Но и още преди това да се случи, датският журналист осъзнава, също както и Инверници преди него, че Гулино никога няма да бъде съден, защото няма убедителни доказателства срещу него. Вярно е, че е бил в Лондон през септември 1978 г. и е бил разпитван от британски и датски следователи през 90-те години за Марков, но нищо повече. Винаги е отричал всичко, до което разследващите са успявали да достигнат през годините. Те много разчитат да получат някаква уличаваща го информация от самата България, след като комунистическият режим в нея пада, но се оказва, че досието на агент Пикадили в ДС е щателно прочистено точно за периода около убийството с чадъра в Лондон.

При разпитите от британската полиция Гулино се измъква с трикове, научени по време на агентурното си обучение в ДС, като контравъпроси, недомлъвки и липса на спомени. Обявява досието “Пикадили” за фалшиво, както и съдържащите се в него международни паспорти с неговата снимка.

Скоте обаче продължава да вярва, че този много хитър човек все пак някъде е оставил нещо, което по безспорен начин да го свързва с убийството на Георги Марков. Допуска, че може да е направил самопризнания и даже сключил сделка с тайните служби на Дания или Австрия, където необезпокоявано е живял дори след като е уличен като основен заподозрян за отравянето на писателя, разкрил уродливото лице на диктаторския комунистически режим в България със задочните си репортажи за родината.

Последвайте канала на