Безграничните класации от типа пунта мара

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Novini.bg

Понеже една неправителствена организация преди дни обяви, че медиите у нас били станали по-свободни, реших да се възползвам и да изразя мнението си по този въпрос. Мисля, че подобни класации, в които някакви хора, щедро финансирани от частни и правителствени органи, по неясни критерии подреждат държавите като свободни и несвободни в словото, са пълна пунта мара.

Друго твърдение в доклада на международната фондация е, че освен не особено свободни в словото, тук сме били и дезинформирани от страна на Русия?! Изглежда нещо са били заблудени от недоброжелатели, защото нали, за да бъдеш дезинформиран, по-напред трябва да си информиран, а всички руски източници бяха забранени и затворени още преди година и отгоре. Примерно, аз сред всички канали, за които плащам на кабеларката, имам само един руски канал и той е за лов и риболов...

И коректно да обясняват как и кой ги информира от съответната държава, как си набират информацията за своите класации. Отговорът е прост –едни и същи частни организации финансират както „Репортери без граници”, така и медии и фондации от които събират данни в отделните държави.

И така НПО „Репортери без граници” преди три дни ни осведоми, че „България се изкачва с 12 позиции в световната класация за медийна свобода, но… остава на дъното на Европейския съюз”. Страната вече е на 59-то място в ранглистата, като преди бе на 111-то място.

Но искрено се радвам, че ЮНЕСКО присъди своята Световна награда за свобода на медиите на всички палестински журналисти, отразяващи събитията в Газа, които повече от шест месеца рискуват живота си под ударите на израелската офанзива в анклава след атаката на "Хамас" срещу южната част на Израел.

Още в самото начало е редно да уточним, че „Репортери без граници” е международна НПО със седалище във Франция, която се финансира от различни други частни и правителствени структури. Според официална информация това са частни групи като Санофи-Авентис (€ 400 000, 10% от бюджета[7]), Франсоа Пино, Фондация за Франция, Института „Отворено общество“ на Джордж Сорос, Sigrid Rausing Trust, Бенетон или Центъра за свободна Куба (който дарява € 64 000 през 2002 г.). Освен това агенцията Saatchi & Saatchi реализира безплатно различни комуникационни кампании на РБГ и т.н. Твърди се също така, че парични постъпления идват и от продажба на албуми и книги, издавани от представителства на въпросната организация, чиито класации и класификации често се оспорват от други организации по света.

Ясно е, че НПО-тата следват интересите на своите собственици и в това няма нищо лошо, стига императивно

в условията на тотални ограничения , цензура и забрани кое може и не може да се пише, говори и коментира. И под надзора на „фактчекъри”, които се оказаха до един бивши служители все на едни и същи медии, които не блестят нито с опит, нито с професионализъм в журналистиката, та не знам кого могат да респектират! А може ли да се чувстваш по-свободен, когато в държавата ти изобилстват делата, наречени „шамари”, които самозабравили се политици и пишман демократи водят срещу журналисти?