Благовест Кирилов пред novini.bg: Кой ще определя стандарта за истина? E-министърът ли, който е политическо лице!

Благовест Кирилов е бивш заместник-министър на електронно управление в кабинета на Гълъб Донев, съветник на служебния вицепремиер Иван Демерджиев по изборния процес, бил е народен представител на 45-о, 46-о, 47-о Народно събрание. Само на 37 години, Благовест е предприемач в сферата на информационните технологии и изнесените услуги. Председател на управителния съвет на Българската асоциация на секторите софтуер и изнесени услуги. През годините трупа опит в управлението в някои от най-големи компании в сектора на информационните технологии. През 2017 година напуска света на големите корпорации и се отдава на собствени проекти. През свободното си време се занимава и със социални проекти. Един от създателите на гражданската инициатива „Бъди човек - Подари Коледна вечеря на пенсионер в нужда“ и „Бъди човек - Подари Великденска вечеря на пенсионер в нужда“. 

- Г-н Кирилов, В последните дни широка дискусия предизвика законопроект, внесен от ПП-ДБ, който според тях цели да ограничи дезинформацията. Съюзът на българските журналисти обаче алармира за цензура. Какво е вашето мнение?

- В общи линии ситуацията може да се обобщи така – добри намерения, които за съжаление се прави опит да се реализират по Гьобелс. Министерство на електронното управление /МЕУ/ и Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ се превръщат в своеобразно Министерство на истината, защото ще имат възможност да спират съдържание, ако го определят като дезинформация.

Много лесно ще може да се злоупотреби с този закон – никъде в него няма дефиниция за дезинформация

и как се определя какво е това. Министърът на електронното управление ли ще решава кое е истина? Той ли ще определя стандарта за истина? Министърът е политическо лице, как ще преценява дали основните му политически опоненти дезинформират например относно критиките към него. Друг притеснителен аспект е намесването на изборите в законопроекта. Напомням, че там има друг регламент, който касае рекламата по време на изборите.

Трябва да се има предвид, че в момента на европейско ниво тече дискусия за това как да се бори дезинформацията по време на избори. В самото обсъждане един от основните въпроси е как да не се стига до злоупотреби. И се налага категорично мнението, че контролът трябва да бъде на платформите. Защо? Защото един министър е политическа фигура.

Борбата с дезинформацията несъмнено е изключително важна. Аз съм с две ръце за да спрем хора, които се опитват да печелят от страховете и болките на хората. Самият аз като заместник-министър имах изключително ползотворна комуникация на МЕТА, за да намерим начин да спрем неща като фалшивите реклами за уж чудодейни лекарства, дийпфейк видеа и т.н.. Важно е да кажем, че на ниво европейски съюз вече е въведен регламент, а законопроект на Министерския съвет предлага този европейски регламент да се въведе и в българското законодателство. И тук изниква въпросът – защо авторите на обсъжданите от нас текстове дописват европейска директива?

- Като експерт, Вие имате ли представа как са станали шашмите с изчезналите флашки от машинното гласуване на местния вот в столицата и защо и този начин на гласоподаване беше така тежко компроментиран, при все, че лично министър Йоловски обяви, че е наблюдавал процеса?

- Какво се е случило с изборните материали е много важен въпрос и ако има липсващи такива, трябва да се види къде е проблемът. В случая с флашките доколкото разбирам ЦИК не могат да ги предоставят. Въпросът е дали след обработката си в „Информационно обслужване“ АД те са предадени към Централната избирателна комисия и ако не са – защо? Ако да – къде ги съхранява ЦИК? И тук се отваря един много важен въпрос. Министърът на електронното управление, който явно е готов да работи и при следващите избори, не осъзнава отговорността си. Според министър Йоловски МЕУ няма голяма роля за вота. Това просто не е вярно.

Сн.булфото

Министерството на електронното управление не само отговаря за удостоверяването на машините за гласуване, но и за цялостната обработка на резултатите от всички видове избори, без значение дали са с машини или не, чрез „Информационно обслужване“ АД. Ако това не е основна роля, не знам кое е.

Чух го да казва, че машините са отпаднали от изборния процес, защото е нямало „20 дни по закон, в които да се удостоверят“. Искам да припомня, че на всички предходни избори е доказано, че е напълно възможно това да се случи в много по-кратък срок.

Нещо повече, това е било възможно и на местния вот през есента. Докладът на екипите е бил готов на 26.10, а Решението е било подписано от другите законово компетентни институции ден преди МЕУ да благоволи да го направи. Изборният кодекс казва, че удостоверяването се случва „в срок до 20 работни дни“, а не за поне 20 дни. На втория тур на изборите, когато по думите на министъра той „лично“ е ръководил процеса, резултатите са видими – оспорване на резултатите пред съда. И тук идва една много важна констатация – некомпетентността ражда чудовища. В случая тези чудовища изядоха доверието в изборите. Това е един от най-тежките удари срещу демокрацията.

- Защо не се чува гласа на е-министъра в последно време, какво се случва с него – имате ли информация?

- Министърът на електронното управление изчезва винаги, когато около него има наистина важни въпроси и се появява, когато трябва да размъти водата. Александър Йоловски изчезна по време на провеждането на местните избори – процес, в който МЕУ има ключова задача, и се появи четири месеца по-късно – точно преди ротацията. С действията или бездействията си министър Йоловски – министърът, призван да пази авторитета и интегрира технологиите, унищожи доверието в машинното гласуване.

Машините не са проблемът, проблемът са хората и техните компетенции. И очевидно компетенциите на министъра.

В рамките на последното си интервю министърът влезе в конфликт с коалицията мандатоносител – ПП-ДБ, както и оспори решения на премиера. Дали някой ще реагира? Вече седмица никой не го прави. Защо? Чия свещена крава е Александър Йоловски?

- Без отговор като че ли остана и скандалът за натиск за възлагане на обществени поръчки?

- Да, министърът отказва да говори по темата. Около изборите премиерът акад. Николай Денков заяви, че ще  изясни случая веднага след вота. Аз не разбрах нещо да е изяснено. Преди седмица Александър Йоловски каза, че в Министерството на електронното управление се изпълняват проекти за повече от 1 млрд. лв. Чу се и конкретната сума от 640 млн. лв. за дадени проекти. Според министъра има и „проблемни“ поръчки, които трябва да се пренапишат с „правилна“ техническа спецификация. Кой пише тези поръчки и защо са проблемни не стана ясно. Липсва и отчет на дейността на министерството за последните месеци.

Не стана ясно и какви мерки е взел Йоловски, за да спре тези проблемни поръчки. Но пак отказа да отговори на всякакви въпроси относно твърденията за натиск върху него. Говорим за твърде сериозна сума, за да останат толкова въпроси без отговори. Вече призовавах Министерство на електронното управление, както и председателя на комисията по електронно управление в Народно събрание, Божидар Божанов, да внесат яснота относно казуса и предприетите мерки, за да изчезне всяко съмнение дали едни пари отново ще потънат. За сега не го правят.

- Не са ли твърде големи възможностите за фалшификация на вота, ако някой ден тук се въведе изцяло електронното гласуване, предвид ширещата се склонност към измами?

- Пак опираме до хората и  техните възможности. Електронизацията ни дава много такива, въпросът е дали управляващите процесите имат потенциал и желание да ги използват. След компрометирането на машинното гласуване много трудно можем да убедим обществото да пристъпим към изцяло електронно гласуване. По-скоро трябва да работим да върнем доверието в процеса. Преди време заедно  с група експерти предложихме като първа стъпка да се въведе електронно преброяване на гласовете чрез специални машини-скенери. Преброяването с електронни устройства ще съкрати времето и човешкия ресурс многократно. Огромният процент невалидни бюлетини, особено при местни избори, се дължи, както на технически грешки на избирателите, така и на основателните съмнения за неправилно отчитане на бюлетини с „неправилен“ избор. При устройства за преброяване тези съмнения ще отпаднат и всеки избирател при пускането на бюлетината – от машина или хартиена, ще вижда как се отчита гласа му.

- Нормално ли е частните фирми „Сиела норма” и „Информационно обслужване” да организират целия изборен процес, вместо държавни организации?

- Тук отново стигаме по-скоро до възможностите на управляващите. Не е проблем частни фирми да подпомагат изборния процес. По закон той се организира от Централната избирателна комисия и Министерския съвет, определя се и ресорен министър или вицепремиер, който да следи всички процеси. Ако това се направи правилно, няма проблем. По време на двата служебни кабинета, в които аз участвах първо като заместник-министър на електронното управление и после като съветник на вицепремиера Демерджиев, който отговаряше за изборите, ние бяхме в постоянна комуникация с  ЦИК и с всички участници в изборния процес. За това и два вота, проведени в рамките на 6 месеца преминаха абсолютно гладко. Държавата има възможност да следи процеса, ако разбира се, управляващите имат желание да го правят. Давам пример – машините са собственост на държавата, „Сиела норма“ предоставя поддръжка и софтуер. Този софтуер подлежи на проверка, вече говорихме и за процеса на удостоверяване на машините. Не така обаче стоят нещата при „Информационно обслужване“. Това е частно дружество, което има най-вече държавен капитал – странен хибрид. Софтуерът на „Информационно обслужване“, с който се отчита резултатът и се броят гласовете, никога не е одитиран. Защо? Законодателят не е сметнал за нужно да го запише в Изобрния кодекс. Аз лично, ако имах тази възможност, бих направил стъпки в тази посока.

сн. pixabay

- Не мога да не ви попитам - заплаха ли е за естествения изкуственият интелект? 

- Сегашната дискусия около изкуствения интелект силно напомня онази от началото на новото хилядолетие – може ли мишката да изяде книжката.

Изкуственият интелект не може да заплаши естествения.

Правилно използван той може да улесни значително ежедневната ни работа, както и да увеличи продуктивността. Изкуственият интелект е процес на развитие – като технологизирането на земеделието, индустриализацията, развитието на производствения процес.

Важно е обаче да въведем необходимите регулации, за да не предизвикаме сътресения. За съжаление, ето тук държавата ни закъснява. Не виждам никакви стъпки за нормативна дейност в тази посока, а в Европа това вече се случва. Това носи риск за икономиката ни. Обяснявам защо -  да, ако ние останем остров, в който регулации няма, това може да предизвика краткотраен бум на инвестиции, но ще става дума предимно за нискоквалифициран труд в компании, които местят седалището си, за да избегнат рестрикциите. Второ – подобно действие несъмнено ще доведе до отговор от останалите държави, ако не и до санкции на ниво ЕС. Трето – икономиката ни отново ще тръгне в  грешна посока – вместо да се развива като дестинация за продукти с висока добавена стойност, ще станем някаква своеобразна офшорна зона. Държавата трябва да търси отговор на модерните предизвикателства. Вместо това създава анкетни комисии.

- В кои професии, според Вас, изкуственият интелект няма да може да замести изцяло или въобще човека?

- Изкуственият интелект е заплаха основно за нискоквалифицирания труд и това важи за всяка сфера.

Ефектът ще е, че започващите работа ще получават по-ниски възнаграждения, защото не работят с изкуствен интелект, доколкото опитните кадри, ползващи го, ще получават още повече. За да избегнем това разделение моят съвет е хората да не се притесняват от него, а да помислят за повишаване на квалификацията. Можем да дадем много примери, дори от моя сектор. Изкуственият интелект няма как да замени един добър програмист, може обаче да го направи по-ефективен. Може да замени част от хората в кол-центровете и то тези без добри технически познания. Същото е и във вашата професия. Изкуственият интелект не може да замени един добър анализатор или един добър разказвач на истории. Може да замени човек, който просто създава съдържание-пълнеж.

- Вярна ли е информацията, че в IT-индустрията свалят заплатите и съкращават хора и на какво се дължи този обрат?

- Това е последица от кризата. Макар и не толкова видима за хората, финансовата криза е налице, междуфирмената задлъжнялост се покачва във всеки един сектор, не са само в ИТ-индустрията. На това се дължи голяма част от свиването на пазара.

Другата причина е, че вече има доста квалифицирани кадри. Няма как да се върнем в ситуацията от преди години,  когато с един изкаран курс човек на 23-24 години можеше да си намери работа в сферата на доста добра заплата, просто защото няма кой друг да бъде нает. Информационните технологии и изнесените услуги продължават да са една от най-добре платените сфери и ще останат такава, но ако хората искат да са конкурентни и да запазят местата си, трябва да надграждат знанията и уменията си. Конкуренцията на пазара вече е факт и всъщност това е добра новина.

Последвайте канала на