Нищо прекалено не води до нищо добро

23 януари 2024 11:43
2348
0

Реакциите покрай илюстрацията на издателство „Хермес” на корицата на сборна книжка, озаглавена „Аз съм българче”, са показателни за различните погледи в обществото ни към един факт, случай и нищо повече. Картинката е на момченце в жълто- синьо облекло. Крайно емоционалните изблици в едната или другата посока, са вредни за общественото здраве и очертават само широтата или теснотата на нечии възгледи. Нищо повече.

В социалните мрежи обаче втори ден кипят бурни страсти между хора, склонни „покрай Илия да намразят и отрекат и Свети Илия”. Дори някакъв телевизионер се бил изцепил от екрана, че само „нискоинтелигентни хора” се били възмущавали от облеклото на момченцето на рисунката, което е в цветовете, в интерес на истината - на шведското знаме – жълто и синьо.

Аз пък си мисля, че въпросният телевизионер е нискоинтелигентен, каквито повечето са, за съжаление.

Трудно ми е да определя като „журналист” някой, който не харесва, обижда и обвинява постоянно народа си.

Според мен такива чиляци са си сбъркали професията, ама нейсе, през последните години нарочно ги намножиха сякаш чрез пъпкуване.

В конкретната пренатегната ситуация бяха подценени фактите, а именно, че въпросната илюстрация от 2006 година не е променяна от самото издателство и си върви все в тези цветове. Преди, още от 2002 година, книжката е имала друга картинка на корицата си, но четири години след това е променена и досега си е все в синьо жълто.

Не се наемам да съдя дали това е добро или не като търговски прийом на пазара. Нито дали издателите трябва на всяка цена да съобразяват и динамиката в политиката за своите илюстрации.

Интересува ме само един въпрос и надявам се от него да се заинтересуват „партийните и държавни ръководители”, предвид съвсем актуалните глобални дадености:

Защо многото хора, които се възмутиха, припознавайки в илюстрацията украинското знаме, са толкова ядосани?

Дали пък отговорът не е в старото златно английско правило, че „нищо прекалено не води до нищо добро, даже прекаленото благородство”!