Писателят Емил Йотовски за истините в живота ни в „Басни”

Преди дни излезе от печат новата книга на писателя Емил Йотовски, озаглавена просто „Басни”, издадена от издателството "Изток-Запад" и илюстрирана от Николай Русев. От сайта на самото издателство всеки ценител на езоповския език може да си поръча новото произведение.

Кой да предположи, че ще дойдат времена, в които за да бягаме от цензурата, ще посягаме отново към верния, изпитан и доказан начин да се казва и чете истината – басните!

Познавам отдавна Емо Йотовски – той е талантлив с безпощадно остро перо наш колега, работил е в много печатни и електронни медии, за кратко писа и за рубриката КоментарНО тук. „Басни” не е първата му книга, преди това той впечатли читателската аудитория със „Синдромът на сварената жаба”, „Жестоко”, „Разкази с неочакван край”, „Нарочни приказки”, „Зависимите”. Негови пиеси радват публиката на наши и чужди театри.

Попитах Емо кога и защо един писател посяга към писането на басни. Ето талантливият му коментар пред мен:

„Басни се пишат тогава, когато другото не е позволено, не се одобрява или обижда общността на розовите понита. Басните са последния бастион на истината.

Първите закони надраскани върху глинени късове от двуречието са имали задача да дефинират какво трябва да представлява законът. Дефиницията е била:

„ Законът трябва да пази бедните от богатите и слабите от силните.“

За пет хиляди години развитие ние сме се отдръпнали от тези основен принципи на справедливостта и днес обилно запълваме празнината с генно модифицирана нискокачествена храна, обилно полята с вредни напитки на промоция. Но това не е достатъчно.

Тук, на помощ, идват басните. Техният смисъл никога не е бил да измъчват учениците от трети клас, а да дават отпор на глупостта на силните и богатите облечени в дрехите на надменността.

Така е било през последните четири хиляди години.

Днес живеем в почти свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неудобна истина се приема като неуместен, незаконен или нарушава стандартите на някаква общност. В същото време се радваме се свободата да творим по зададените ни параметри. Поощрявани сме да мислим извън „кутията“, но не и да я напускаме… да не я напускаме дори в мислите си. Вечер, преди лягане се чувстваме успешни и за да преглътнем този успех пием приспивателни.  Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме кога падаме в тенджерата и се превръщаме в яхния.

Но дори в този абсолютно прекрасен нов свят има малки пукнатини, в които започва да се трупа мисловен хумус. Точно това е почвата, в която басните пускат корени и дават плод.

На пръв поглед безобидни и дори глупави, тези малки истории успяват да кажат повече от средно голяма корпорация за информационно обслужване.

Кратки текстове, на чиито обем би се присмял всеки стандартен договор с мобилен оператор, но напълно достатъчни да кажат това, което трябва да се каже без да се казва и да се чуе това, което не бива да се чува.

Нека припомним, че буквално басня значи лъжа. Но за да живее истината понякога трябва да се преоблече като лъжа.

Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и басни.

Самоопределете се и добре дошли в XXI век.

Векът, в който имате право да нямате право на избор”.

Последвайте канала на