Явор Дачков за novini.bg: Джендърството е идеологически меч за налагане на нов тоталитаризъм

С известния журналист Явор Дачков си говорим за семейството, за джендърството и за някои нищо не означаващи клишета. Явор Дачков е журналист с над 30 години практика. Завършил е богословие. Кариерата му на „медиен човек” започва в Дарик радио, после е работил в БНТ, БНР, доста вестници. Женен е за журналистката Галя Дачкова, с която си създават собствен сайт - "Гласове". Имат три деца.

- Г-н Дачков, напоследък много се говори за "евроатлантически ценности". Има ли ги, съществуват ли или това е просто пропагандно клише, според вас?

 - Нищо не означаващо клише. Има ценности на западната цивилизация от реформацията насам, които произхождат от християнството. Днес

нещо като „евроатлантически ценности” няма,

а и самите хора на Запад се отрекоха от ценности като свобода на словото, равни права, свободна частна собственост и т.н. Това са думи без смисъл.

- Какво мислите за джендърството, което също твърде агресивно влезе в публичната реч?

- Джендърството е идеологическият меч на новата неолиберална идея, част от нейния инструментариум за налагане на нов тоталитаризъм. Той пълзи бавно и подмолно. Една перверзия, която се изучаваше в психиатрията като болест, през медията и културата се превръща в норма, а вече ни се натрапва и да стане и задължение. Не става дума да се гонят хомосексуалистите като в 19 век, но просто да са така добри да не ни натрапват свои възгледи и претенции.

Нямам против всеки да е какъвто иска,

но съм против да ми се налагат. Това нещо е идеология, а не природа.

Явор и съпругата му Галя Дачкова

- Какво е семейството за Вас? Смятате ли, че то все още е "основна клетка на обществото" или нравите във времената вече са различни?
- Семейството може да бъде рай, но може и да е ад. За мен семейството е божия благословия, ако Светият дух не присъства в семейството, то може да е кошмар между някакви хора, събрани заедно, които цял живот не могат да се понасят и децата им виждат всичко. Това води до отказ от семейството през годините, когато то се е превърнало в лицемерие, тръгнало от протестантизма и католическия свят, изкорубено от дух.

По времето на соца семейството беше най-важната клетка на обществото, но и това не беше достатъчно, защото само човешките усилия не стигат да поддържат една връзка жива.

За мен семейството е благословия, център на живота, спасение от всички останали социални тревоги, които могат да те сполетят.

Не мога обаче да го препоръчвам като рецепта, като панацея. То е живот, библейско е, но нямаш ли такъв мироглед и светоусещане, е просто една форма на социално общуване, която е изпразнена от съдържание. Няма ли любов, няма семейство.

- Откъде е тази страст към музиката у Вас, от семейството ли?
- От малък съм израсъл в атмосфера с пиано със свещници сред приятелите на родителите ми в Габрово, които бяха музиканти. Слушахме Гершуин, Чайковски, изобщо класическа музика. Един чуден художник от Кърджали, който вече е покойник- Петко Серкеджиев пък ми пусна Шеста симфония на Чайковски, когато бях на 13-14 години и тя ме порази. Калина и Стефан Рибарови бяха в компанията ни, той е автор на чудесната "Песничка за теб", която изпълняваха заедно с Климент Денчев. В София се запознах с големия музикант Ирина Щиглич, коята беше един от най-добрите музикални педагози. Жената на Стефан Рибаров пък беше Павлина Бешкова, дъщеря на Илия Бешков, а тя беше невероятен пианист, но за съжаление почина млада. Така че моята среда е била винаги музикантска и с течение на времето си изградих лично мой стил - слушам само класическа музика и джаз.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на