Кое е по-добре за децата - труд или мола и улицата!? - Общество

29 август 2023 12:34
2534
0

Трудът ли е по-възпитателен или безцелното шляене и мързелуване в мола или по улиците, където дилъри на опиати зорко дебнат? Тази въпрос пали страстите в мрежата от вчера, когато в августовските жеги бе произведена огромна драма от това, че един баща взел със себе си своето дете и го учил на занаята да реди жълти павета, защото нямало кой да наглежда малчугана. Ето какво мисли по темата един човек, който цял живот се труди усилно и е постигнал не малко с това. Красимир Кумчев е земеделски производител и агроконсултант с над 40 години практика . Той бе първият номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/. Красимир Кумчев има създадени два патента - Методика за субсидиране на селското стопанство и за бутиковата ябълка. Неотдавна обявеният за "Крал на ябълковото производство" бе принуден да изкорени своите ябълкови градини, поради непукизма на държавата към родните производители. Той продължава да отглежда зеленчуци вече с участието и на своите синове.

ОБЩЕСТВО, КОЕТО ЗАКЛЕЙМЯВА ТРУДА, Е ОБРЕЧЕНО

От вчера медиите заклеймяват едни хора, допуснали дете да реди павета на улица в София.

Започвали и проверки.

И се сещам за моето, и на хората от моето поколение, време.

Бях шест-седем годишен, когато ни ВИКАХА на работа!

Силажираше се царевица, но верижните трактори, които следваше да тъпчат ямата не достигаха. И ние, хлапетата, трябваше да вършим тяхната работа!

Работата беше да си ИГРАЕМ върху ямата с вече силажираната царевица. Да тъпчем силажа.

И ние, десетките деца, РАБОТЕХМЕ.

Няколко години по-късно, девет-десет годишен, работата вече бе по-отговорна. Тютюневите посеви изискваха да се окопават с коне. Работата ми бе да водя коня в браздата, за да се избягва тъпченето на растенията. Оставах без крака, но изкарвах по 60-70 стотинки на ден.

След това дойдоха юношеските години.

И летните ваканции.

ТКЗС-то имаше около петнайсетина камиона. И всяка вечер в 20 часа диспечерът бати Данчо Караиванов даваше наряда за следващия ден.

Тридесетина момчета чакахме РАБОТА като общи работници.

Тези, които оставаха без нея, бяха разочаровани! В много от случаите и аз бях сред тях.

Шестдесет години по-късно не съм се изгърбил. Жив и здрав съм.

По сегашните ПРАВИЛА, въпреки че той никога не ме е карал да правя това, ТАТИ не трябваше да излиза от ЗАТВОРА!

Преди пет месеца разказах за три деца от Трилистник. Сирачета, без майка.

От деца работят по нивята.

Слава Богу, че хора от Агенцията за защита на децата и разни НПО-та, не наминаха през селото.

Бащата щеше да бъде санкциониран, а децата днес - по кафенетата, смъркащи дрога , необразовани и гладни.

Сега, десетина години след това, баткото Иван завършва Аграрния университет в Пловдив, а близначките кандидатстват в Медицинския университет!