Разкостиха първо държавата, ламтят за общинските пари и така до пълното унищожение на Родината ни

Някои от тях първо опоскаха каквото можаха от държавния бюджет в мътните времена на криминалния преход, който съсипа и разруши из основи дъравата и вече се насочиха към общинските управи.

я има и съществува до днес, защото всички ние, които ни и се определяме като народ, електорат, позволяваме. Такива са фактите. А когато фактите говорят и боговете мълчат.

Чърчил, 18 юли и 2 август, 1944 г.:

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Novini.bg

Започна лютата битка за местните избори и мераклиите да папкат от бюджетната софра се активизираха. Без оглед на това кой какво може и дали има качества да се кандидатира. Партийно- листовата избирателна система ни ги натрапва, тя може и магарета да подреди в своите списъци, но докато си трайкаме и се снишаваме ще е така.

Това особено ясно си личи и от постовете и коментарите на трагично некомпетентни хора, които не познават нито историята, нито настоящето, маргинали, доказали се със своята върла гола партийщина и прочее амбициозни неможачи. Не могат, ама пък са нахъсани - най-вече да мразят и омаскаряват всеки, който мисли различно от тях.
А пък какво се случва извън София, в малките населени места, фантазия не ви стига да си представите всички, които живеете само в своя балон.

Едни го правят с подставени лица по места чрез близки и роднини, а други без грам свян сами се натрапват на отчаяните, бедни и безразлични местни хора. Способни са буквално дори да стъпчат род и Родина, да стигнат до дъното, за да заграбят последното, което е останало от обществената хранилка. Демек вземат и на босия цървулите, заслепени от алчност и лакомия.
И затова макар и циничен Чърчил е бил много прав в изводите си, направени по негови впечатления от това, което имаме като елит. Тази

„Тоя народ от трудолюбиви и честни селяни два пъти се нарежда, въпреки чувствата си, на страната на противниците на Великобритания. За негово нещастие, той се оглавява от чужда на националните му интереси династия и се ръководи от корумпирана и подкупна интелигенция… Малко време му остава, за да избегне нова национална катастрофа, от която мъчно ще може да се вдигне отново… Моментът на разкаянието още не е отминал, но той бързо минава…Какво ще бъде мястото на България на подсъдимата скамейка, когато нещастната и подла роля, която тя играе в тая война, се открие и народите на Югославия и Гърция чрез техните представители покажат на масата на примирието със съюзниците мрачната картина на делата на българската армия, извършени в техните страни от българите като жестоки лакеи на падналата нацистка сила… Народите трябва да бъдат съдени с оглед на ролята, която те играят… Българският народ трябва да бъде сурово наказан, не само защото е германски съюзник, но и защото не е в състояние да предложи на световната история нищо друго освен посредствени политици, които през всяка нова генерация го водят към нови и нови провали“.