Красимир Кумчев – човекът, който можеше да реформира земеделието, отказа зам.-министерски пост

Сега системата е направена така, че да издържаме едни хора в министерството, които нищо не разбират от земеделие, ама могат да пишат проекти и този порочен кръг от години се върти в една посока - невярната.

Ябълки родно производство се търкалят по калдаръма на Стария град в Пловдив...

Впрочем, кой може да го вини, че не иска да поддържа една калпава система в селскостопанската политика, довела до затриването на много производства в този иначе важен, стратегически за оцеляването ни сектор.

Днес реших да се консултирам за пореден път с Краси, когото познавам отдавна и случайна го „уцелих” минути след срещата му с новия земеделски министър Кирил Вътев.

Е, Краси Кумчев не е в тези групи и не му трябва, защото хората с респект и симпатия отдавна го номинираха като Краля на ябълките.

Земеделецът е убеден, че може да е полезен на сектора и без да сяда в топло министерско кресло. Неотдавна предложи на предходни управляващи в ресора методика за ограничаване на кражбите в земеделието. Сподели също, че

Какво повече му трябва на човек!?

Причината – нежелание от страна на производителя, отглеждал над 40 години ябълки и изкоренил градините си преди месеци, да се занимава с политика, да участва пряко в нея.

„Преди вече 10 години патентовах методика за индивидуално разпределение на субсидиите в селското стопанство, политиците знаят за нея, одобряват я, но не я прилагат. Разговарял съм с представители от всички политически партии у нас, както и с много началници в министерствата.

„Аз съм отдал целият си живот на нашето селско стопанство и твърдя убедено, че при наличието на плодородните ни земи, слънцето, което ни огрява, водите - трите фактора за добро развитие на селско стопанство, ние без субсидии можем да увеличаваме производството и да задоволим на 100-процента вътрешния си пазар, както и част да изнасяме”, е категоричен производителят, който след като изкорени ябълките си, защото търговците тук плащат повече на чуждите, отколкото на родните земеделци по стандартите на ЕС, запретна ръкави и заедно със синовете си продължава да работи и да отглежда зеленчуци в Златна Тракия.

Вече съм склонен наистина да вярвам, че не я приемат, защото тя не допуска кражби. Ако политиците ни имат нещо по-добро от нея, което да доведе до спиране на кражбите и увеличаване на българската продукция, то нека да го покажат и приложат.
Няма такова нещо.

Засега не виждам индикация за преодоляването на пороците в цялост в нашата икономика – продължава да се работи на парче, запушват се пробойни, но се отварят други, дават се пари на порции и се обещават права и привилегии на онези производители, които спорадично се вдигат на протести. Потушава се общественото напрежение, където възникне и така си я караме вече над 30 години. А аз, както казват моите приятели, съм като един Дон Кихот и се боря с вятърни мелници. Но не мога да публично да не споделям своята визия за развитие на селското ни стопанство. Тя е плод на знания и опит, натрупани през над 40-годишната ми дейност в земеделския отрасъл. Какво? Да я държа за себе си ли? Затова споделям, не спирам да говоря, те чуват, но не правят нищо.

Твърдя убедено, че аграрна реформа може и трябва да се направи. Моето ноу- хау, което съм сигурен, че ни трябва, обаче явно плаши хората от властта, има един „недостатък”, че, ако се приложи, никой няма да може да краде. И затова вече близо две петилетки отлежава в прашни чекмеджета. А същевременно българите ядем скъпи, пластмасови плодове и зеленчуци и сме най-болната нация в Европа”.

Има хора като земеделския производител с над 40 години практика и агроконсултант Красимир Кумчев, които и днес могат да опровергаят иначе правдивите писания на Константин Иречек като това, че сред българите „всеки иска да стане министър”…

Такива са професионалните коментари на човека, който от над 40 години изкарва своята и чужда прехрана на полето и в градините. Той не ламти за кратковременната измамна слава на заблудените, за които пак Иречек преди години написа : „България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри”.