Напрежението в света расте – от Венецуела, през Гренландия, до Иран, а модернизацията на армията ни спря. В речта си по време на форума в Давос канадският премиер Марк Карни заговори за нова брутална реалност, в която великите сили не зачитат правилата. За всичко това в предаването „Защо, г-н министър?“ по БТВ говори министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов.
И беше категоричен, че ако НАТО вземе такова решение за сигурността на Гренландия, ние ще го подкрепим.
Напрежението Иран – САЩ
България и Съвета за мир на Тръмп
„В момента върви планиране за създаването на тези сили и много страни вече заявяват военен принос. Тези сили трябва да заминат израелските сили в Газа, да разоръжат терористичните организации“, добави той.
Модернизацията на армията ни
„Гренландия е датска, автономна, а Крим е украински. Крим и окупираните от Русия области са предмет на преговори, така че в хода на преговорите и постигането на мирно решение на този конфликт ще дефинира по волята на украинците и руснаците принадлежността на тези райони. Те са Крим, Донбас, Донецк – в момента окупирани незаконно от Русия“, каза той.
И обясни разликата между това американският президент Доналд Тръмп да каже, че Гренландия е негова, и Владимир Путин да каже същото за Крим: „Коренно различно е. Крим е окупиран нелегално, в нарушение на международното право, докато Гренландия и сега си е автономна и свободна и заедно с Дания води преговори с американското правителство“.
И все пак уточни, че амбициите на американския държавен глава да си присвои острова създава криза в НАТО: „В случая имаме територия на Алианса, САЩ е силно притеснена от сигурността на Гренландия, от друга страна Алиансът пък прави всичко възможно да повиши тази сигурност, затова ние приветстваме започнатите преговори между Дания, Гренландия и САЩ. Евроатлантическият договор е категоричен – ако се придържаме към него трябва да спазваме международните принципи и норми, а Член 5 гарантира териториите на страните членки като неприкосновени от атаки“.
Седем европейски държави вече изпратиха свои военни в Гренландия, но в края на януари Атанас Запрянов заяви, че България няма да изпраща свои военни на ледения остров.
„Всички операции по гарантиране на сигурността на която и да е зона от Алианса се извършват с планиране на стратегическо командване на Алианса, утвърждават се от Северноатлантическия съвет, тоест ние вече имаме такива случай – това са решения на НАТО, формират се войски и се изпращат да решават определени задачи“, обясни министърът в оставка.
Междувременно напрежението на световната сцена между Иран и САЩ се нагнетява. Доналд Тръмп заяви, че Техеран води сериозни преговори, но отказа да каже дали е взел решение за военна намеса.
„Удар върху Иран означава усложняване на ситуацията в Близкия изток. Може да доведе до един конфликт, който е неуправляем и аз смятам, че все още не сме стигнали момента, в който САЩ да нанасят удари, но това зависи от Иранската страна“, каза Атанас Запрянов.
И обясни, че ще трябва иранците да променят отношението си по някои вътрешни въпроси в страната:„Репресиите, убийствата, отделно по тяхната ядрена програма. Иран трябва да бъде по-прозрачен и да следва международните правила, за да няма нови удари от американска страна“.
На въпрос дали страната ни е допуснала грешка, присъединявайки се към Съвета за мир на американския президент Доналд Тръмп, той отговори: „По никакъв начин. Не знам защо Съвета за мир беше откъснат от дебата за Резолюция 2803 от 17 ноември на Съвета за сигурност на ООН. Тази резолюция утвърди 20-точковия план на Тръмп като вече план на ООН, дефинира създаването на такъв борд като политически орган да ръководи установяването на мир в Газа и седма точка от тази резолюция е създаването на международни сили за стабилизирането на Газа“.
Попитан дали ако България и парламента ни след време ратифицира това, което премиерът в оставка Росен Желязков подписа в Давос, това би означавало, че ние ще изпратим наши военни в Газа, той отрече.
„Не, не значи. Автоматично присъединяването към Съвета за мир не изисква от България автоматично нито финансово да участва, нито с войски. Дори и парламента да ратифицира и да участваме в този борд, изпращането на войски ще изисква ново решение на българския парламент. Така че всичко е в рамките на Конституционните задължения, които правителството е приело, без да нарушава нито един елемент от задълженията си. Присъединява се, но се очаква ратификация. Ако решим да имаме принос, под някаква форма, той също ще бъде разгледан от Народното събрание“.
„Модернизацията на българската армия не е спряла, но с удължения бюджет не са осигурени средствата за 2026 г., които трябва да разходваме за заплащане на текущите проекти. Тоест, в редовния бюджет имахме заделени средства за вторите осем самолета и по корабите, но сега в удължения бюджет тези пари ги няма“, заяви Атанас Запрянов.
По думите му плащането по текущи проекти няма да бъде възможно преди съставянето на политическо правителство с гласуван бюджет, в който тези плащания да бъдат планирани и заделени към бюджета на Министерството на отбраната. А ролята на служебния кабинет ще бъде силно ограничена.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)