Фермерският съюз пита за "изчезнали" над 3000 малки язовира

Слушай новината

Български фермерски съюз (БФС) иска да се помисли за водата в над 3000 малки язовира. За тази цел те трябва да бъдат включени в системата за напояване.

Става въпрос за бивши "текезесарски" водоема, на които трябва да се направи инвентаризация, оценка на състоянието и прилежащата напоителна инфраструктура, обяви Георги Стоянов, председател на организацията. 

От БФС призовават да се пристъпи спешно към комплексна оценка и инвентаризация на тези ценни активи, като предлагат и своята помощ. Част от тези язовири се използват като частни, най-вече за водни площи пред нечии имения, за риболов или за напояване само на нивите на някой местен. Георги Стоянов изказва съмнение обаче, че МЗХ разполага с нужните специалисти, за да може да извърши една качествена оценка.

Тези язовири ще са нужни и могат да дадат гръбнак на микронапояването в няколко хиляди села и цели райони, особено с оглед повишаването на температурите и засушаването, което се очаква в следващите десетилетия.

От съюза напомнят, че към 1989 година са напоявани към 12 млн. декара. Към 2000 г., държавното предприятие "Напоителни системи" ЕАД управлява 235 системи, които са проектирани да обслужват над 7 400 000 дка поливни площи. Хидромелиоративната инфраструктура включва 168 язовира и водоема с общ капацитет от 3,1 милиарда кубични метра вода, 168 напоителни помпени станции, 6 435 км открита канална мрежа и 9 269 км подземни тръбопроводни мрежи. По това време реално годните за напояване площи възлизат на 5 375 000 дка, от които по-малко от половината (2 473 000 дка) се захранват гравитачно, а останалите (2 902 000 дка) - помпено. Около 1 575 390 дка напоявани площи са оборудвани с отводнителни мрежи както от открити канали, така и от подземни дренажи. Дренажни води се извеждат и чрез принуда от 94 помпени станции.

Общата дължина на отводнителните канали възлиза на 2 334 км, а на дренажите съоветно на 11 192 км. В допълнение към съоръженията за напояване и отводняване, близо 817 280 дка земеделска земя е защитена от вредно въздействие на водите (наводнения) посредством 635 км защитни диги, включително 268 км по течението на река Дунав. До 2000 г. са коригирани речни корита с обща дължина от 3 164 км. Около 3 000 малки язовира предоставят допълнителен водосъхраняващ обем, като тяхното управление се прехвърля на общините след ликвидацията на кооперативите и държавните земеделски стопанства.

Пет язовира във Варненско са рискови

Към днешна дата реално напояваните площи, обслужвани от "Напоителни системи" ЕАД, са се свили още повече до 350 000 - 500 000 дка, в зависимост от годината и валежите. Около 150 000 декара са оризищата, откъдето всъщност се генерират и основните приходи на държавното дружество. Там отива около 90% от консумацията на вода. Всъщност единствено "Напоителни системи" ЕАД направи и невъзможното, като помогна да се подготви Мярка 125 от ПРСР 2007-2014, която не беше приложена заради изключително лошите решения, взети от тогавашния отговорен заместник-министър на земеделието. Благодарение на упоритостта на дружеството и качествения екип, работещ в периода около 2020 година беше достигнато до защита на мярка 4.3 и дори до обществени поръчки за строителство и рехабилитация. След това отново всичко се върна в изходна точка, защото не се мисли за общественото благо, а само за политически и бизнес интереси. С днешните цени на строителството, вероятно в заявените 24 обекта ще се изпълнят половината дейности.

Последвайте канала на