Проф. Вл. Чуков за novini.bg: От събота започна векът на Турция

.....по присъствалите на инаугурацията и новото правителство личи, че той ще е обърнат на Изток. Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

В традиционната помпозна обстановка новият стар турски президент Реджеп ЕрдоганРеджеп Тайип Ердоган - турски политик и премиер. Роден на 26  февруари 1954 г. в Истанбул. Завършва положи клетва за встъпването си в третия мандат /2023-2028/. Изборите в два тура бяха драматични, като те бяха внимателно наблюдавани от целия свят. 78 световни лидери присъстваха на инаугурацията. Съставът, както и подредбата им от турския протокол ясно открояват бъдещите външнополитически приоритети на Анкара.

На събитието присъстваха 21 държавни глави, 13 министър-председатели, 12 представители на законодателната власт, 8 председатели на международни организации, множество външни министри, а редица държави са представени от акредитираните в Анкара свои посланици.

По начина на подредбата на отделните представители се почувства погледа на турската дипломация за бъдещите двустранни отношения.

Рангът, но и значимостта на международноправния субект определят близостта на съответния представител до местоположението на Ердоган. От друга страна, турският президент  отдели по-голямо внимание на представители на държави, които имат по-нисък ранг от неговия, в сравнение с такива, които са изпратили в Анкара своите държавни глави.

Прави впечатление, че единственият държавен глава на страна-членка от ЕС бе българският президент Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на. Другият лидер от съюза е унгарският премиер Виктор ОрбанВиктор Орбан (на унгарски: Orbán Viktor) е настоящият министър-председател на Унгария,, който за учудване не беше поставен на първия ред. Германия бе изпратила своя бивш президент Кристиян Волф, Швеция - бившия си премиер Карл Билд, а САЩ бе представена от своя посланик в Анкара Джефри Флейк. Направи впечатление, че там се подвизаваха председателят на Върховната украинска Рада Руслан Стефанчук и множество президенти на африкански, централноазиатски и балкански държави. Генералните секретари на Организацията на тюрските държави и Организацията ислямско сътрудничество, също бяха в залата. Специално внимание бе отделено на венецуелския президент Никола Мадуро, на президента на Азербайджан Илхам Алиев /седнал непосредствено до Ердоган/, на премиера на Либия Абдул Хамид Дбейба, на председателя на руската Дума Вячеслав Володин и на премиера на иракски Кюрдистан Наджарван Барзани.

На Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на беше отредено място, много близко до това на домакина и отделено достатъчно време, вероятно като единствен президент на страна-членка на ЕС.

В репортажа на държавната TRT беше спестено ръкостискането с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, сякаш не се е състояло. Прави впечатление, че не присъстваше нито един арабски държавен ръководител.

До последния момент се очакваше да отиде президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед, но го замести председателят на Върховния федерален съвет /законодателния орган/. Близкият до Ердоган емир на Катар шейх Тамим бе представен от своя премиер, а останалите държави изпратиха своите външни министри, в това число Египет, Саудитска Арабия, Кувейт и Йордания. След изборната победа турският президент заяви, че ще направи „обиколка на благодарност“ в страните от Персийския залив, каквото и да значи това. Очевидно е, че в случая външнополитическата диференциация не е двустранна, а по-скоро желана от Анкара.   

Представеният малко по-късно нов 18-членен кабинет, както и новият вицепрезидент Джевдет Ялмъз поднася някои изненади. Става въпрос за разминавания с очакванията на специалистите, анонсирани в предишния ден. Погледите се насочват най-вече към ръководителите на външното, вътрешното, военното и икономическото ведомство.

Най-голямата изненада е назначаването на бившия председател на турското външно разузнаване MIT Хакан Фидан за ръководител на МВнР.

Той се спрягаше за поста вътрешен министър, с оглед на тежките проблеми, с които трябваше да се справя по време на своето 13-годишно управление на шпионската агенция с над милиарден доларов бюджет. Ден преди анонсирането на правителството, фаворит за наследник на Мевлюд Чавушоглу беше Ибрахим Калин, говорител на президента и тесен специалист в материята „диалог между исляма и Запада“, автор на докторска дисертация и книга на такава тема. Видно е обаче, че разузнавачът е бил предпочетен пред „чистия“ дипломат. Самият Фидан е от кюрдски произход ,осъществяваше през 2012 г. тайните контакти с представители на ПКК, преговаряше с Абдула Йоджелан, както и провеждаше срещи със сирийския си колега Али Мамлук в апогея на сирийско-турския дипломатически и политически разрив. Особено тежка бе неговата мисия с иракската страна, когато северозападен Ирак беше окупиран от Ислямска държава. Неговият относително дълъг мандат начело на MIT видя преминаване от сътрудничество в областта на сигурността с Израел и Съединените щати, към такова с Иран и най-вече с покойния ген. Касем Солеймани. Последният командваше бригадата „ал Кудс“ на иранския Корпус на революционните гвардейци, обявен от САЩ за терористичен субект.

 Очевидно е, че роденият в Анкара през 1967 г. Фидан е рекрутиран от разузнавателната агенция още след завършване на средно образование. Той влиза в института за изучаване на чужди езици към сухопътната армия. Завършва управление и политически науки в университета в Мериленд, САЩ и защитава магистърска теза на тема „Ролята на изкуствения интелект във външната политика“ в първия частен турски университет „Билкенд” в Анкара. Очевидно специализира в тази сфера, тъй като темата на докторската му дисертация е отново на сходна проблематика, а именно „Дипломацията в епохата на информационните технологии“.

 Преди да поеме MIT през 2013 г. той преминава през няколко агенции, в това число и TIKA, която е турско ведомство за раздаване на държавна помощ в различни части на света. В нея работи през периода 1994-1998 и третият кандидат за президент, националистът Синан Оган, който е от азерски произход. Той има сходна професионална кариера с тази на Фидан, но очевидно е, че кюрдският произход на новия външен министър и значимостта на кюдския проблем за Турция е по-значим от този за азерите, които са един от носителите на турския национализъм. Това определя и ревността на Оган, когато Фидан е назначен на за ръководител на MIT.

Хакан Фидан е познат и на западните външнополитически ведомства, най-вече като ревностен организатор на кампанията за издирването на привърженици на обявената за терористична организация на Фетула Гюлен /FETO/. През февруари 2017 г. по време на Мюнхенската конференция по сигурността той предава списък от 300 предполагаеми поддръжници на FETO на Бруно Кал, председател на Германската федерална разузнавателна служба, в очакване на сътрудничество. Представеният документ повече кара германските власти да предупреждават наблюдаваните хора в Германия за дейността на турското разузнаване, отколкото да ги предадат. През 2018 г. Хакан Фидан си подава оставката като директор на MIT и се вписва в листите на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, на която е член. Тогава лично Ердоган нарежда да го отпишат и върнат отново в разузнавателната агенция. Думите на лидера бяха: „Някои младежи не знаят как се изгражда държава.“ Очевидно е, че тогава обещанието на президента към Фидан, който знае твърде много тайни на държавата, е да остане още един мандат начело на разузнаването. Видно е, че сега новият стар президент се отблагодарява към този, който свърши не малко черна работа срещу обявените за терористични субекти FETO и ПКК, пенсионирайки го от разузнаването.

Не по-малко интересна е личността на новия вътрешен министър Али Йерликая.

Неговата особа представлява също изненада, тъй като се считаше, че фаворит за поста е Хакан Фидан. Биографията на родения през 1968 г. в силно консервативния град Коня Йерликая подсказва две неща. Първото е, че той е специалист по сигурност /по специално по бежанци и терористи/ и второ, че най-вероятно догодина ще се бори за загубения кметски стол от ПСР в Истанбул срещу сега успешния градоначалник от Народнорепубликанската партия /НРП/ Екрем Имамоглу.

Новият шеф на МВР получава степен по политически науки и публична администрация в Истанбулския университет. Първата му месторабота е МВР, заемайки поста на каймакамин в различни градове в Турция. Впечатляващи са назначенията му на валия в четири провинции, които непосредствено граничат с турската граница. Първото назначение е това в провинция Шернак, която е в сърцето на турски Кюрдистан и граничи с Ирак и Сирия. През 2010 г. става губернатор на Агри, която е на иранската граница, през 2012 г. - на Текирдаг, която е в близост до Гърция и България, през 2015 – на Газиентеп, която е на сирийската граница, а през 2018 г. става губернатор на Истанбул. От 18 април до 23 юни 2019 г. Йерликая е назначен временно за кмет на Истанбул. Това става след като на местните избори през март 2019 г. Висшият избирателен съвет на Турция отхвърля избирането на настоящия кмет Имамоглу от НРП за градоначалник след изненадващата му победа над кандидата на ПСР Бенали Йелдъръм с разлика от 0,2%.

            В качеството си на валия на Газиентеп той е оценен като твърде толерантен към заловените от властите джихадисти от ИДИЛ. В публично изявление по повод съдебно производство на член на терористичната организация Йерликая слага към името му уважителното в турския език „бей“. Нещо повече, по време на неговото управление много често по улиците на града се развяват черните знамена на организацията и се провеждат сватбени церемонии по традициите на салафитите. През Газиентеп минаваше един от основните канали за преминаването на ислямските радикали от цял свят към Сирия. Видно е, че през оставащите 10 месеца до местните избори в Турция новият вътрешен министър ще „диша във врата“ на най-активния и най-атрактивния представител на загубилата президентските и парламентарни избори НРП Екрем Имамоглу.

Третият министър, който заема ключов пост е този на отбраната, а именно досегашният началник на Генералния щаб /ГЩ/ на турската армия генерал Яшар Гюлер.

Фаворит за поста се считаше генерал Юмит Дундар. Последният беше началник на ГЩ само за един ден /15-16 юли 2016/, когато тогавашният началник на ГЩ и досегашен министър генерал Халуци Акар беше заложник в ръцете на превратаджиите. Експерти бяха на мнение, че на практика именно генерал Дундар спаси в решаващия момент президента Ердоган. В деня на метежа командващият Първа армия, разположена на европейската част на Турция и някога най-елитната по времето на Студената война и противопоставянето НАТО-Варшавски договор, обяви, че застава зад законно избрания държавен глава. Вероятно, при сегашната наредба на кабинета в частта за определяне на военен министър Ердоган е отстоявал наложения от него през 2010 г. кадрови принцип, че ще подбира началник на ГЩ личност, на която има доверие, но и която не идва директно от Първа армия. Така през въпросната година след генерал Илкер Башбуг, чието име беше замесено в делото Ергенекон /опит за преврат срещу цивилната власт/ за началник на ГЩ беше назначен за пръв път командващ турската жандармерия, а именно генерал Ишик Кошенер. Прави впечатление, че генерал Гюлер е заемал различни постове във военната йерархия, в множество мисии зад граница, командвал е и Четвърта /Егейска армия, чийто щаб е в Измир и е дислоцирана срещу Гърция/, военното разузнаване, жандармерията, но не и въпросната Първа армия.

 Най-трудна ще е задачата на новия финансов министър Мехмед Шимшек на фона на повече от 40% годишна инфлация и продължаващото обезценяване на турската лира. Счита се, че до края на 2023 г. стойността на местната валута ще намалее с около 7%, ако се запази същата тенденция Шимшек бе единственият кандидат-министър, който е поставил своите условия пред Ердоган, за да бъде включен в министерски съвет. Повече от очевидно е било да има самостоятелност и да си гарантира ненамеса на самия президент в управлението на публичните финанси.

Роденият през 1967 г. икономист е от кюрдски произход. Той е заемал вече тази длъжност през периода 2009 – 2015 в правителствата на Ердоган и Ахмед Давутоглу. Наред с икономическото образование в университета Гези в Анкара, Шимшек получава магистърска степен по икономика и финанси от университета Екзетер във Великобритания. Работи седем години в Мерил Линч, отговарящ за новите пазари в Европа, Близкия Изток и Африка, както и за различни други финансови институции. След 2015 г. Шимшек е част от предизборния икономически екип на ПСР, влизайки в остър сблъсък с опозиционната НРП. През 2015 г. Ердоган сменя Шимшек с Нажи Игбал, а през 2018 г. в министерството влиза зет му Берат Албейрак, който обаче се задържа на поста едва до 2020 г. През 2013 г. Шимшек е определен от списание „Форен полиси“ като един от 500 най-влиятелни хора в света.                

Последвайте канала на