-
07 април 2023 13:00
- 2490
- 10
Путин не иска войната да свършва, целта му е да ни върне в 40-те години на съветската ера, казва Георги Господинов в коментар за „Гардиън“, цитиран от "Площад Славейков".
Българският писател, номиниран за „Букър“ за романа си „Времеубежище“, говори пред британското издание за дефицита на бъдеще – централна тема в романа му, за опасната носталгия по едно неосъзнато минало, за поляризацията на българското общество, за надигането на популизма и национализма.
Статията на Господинов всъщност е адаптация на думите му, отправени по време на „Debates on Europe 2023“, поредица от събития в София, организирани от „S. Fischer Foundation“ и Германската академия за езика и литературата. Преводът на английски е на Анджела Родел, с която писателят работи и за превода на романите си.
„Българското общество е дивашки разцепено на две – пише Господинов. – Страната от години не е виждала подобни разпад и поляризация, влошени допълнително от социалните мрежи и публични фигури. Може би звучи твърде крайно, но понякога имам усещането, че се намираме на ръба на тиха гражданска война.“
От началото на инвазията в Украйна, започнала през февруари миналата година, разбирането за носталгия изглежда променено – чувството вече не се фокусира около място или дом, а около време, казва писателят. В този ред на мисли войните, които водим днес, са битки за миналото – наратив, който силно наподобява сюжета на „Времеубежище“, където европейските нации се затварят в границите си и провеждат референдуми за връщане в най-добрата епоха от миналото си.
„Когато излезе „Времеубежище“, публиката ме попита на едно четене: „Добре, кой период би избрала Русия?“. Тогава не бях сигурен. Ще ми се да мисля, че ще бъдат годините на Горбачов, времето на перестройката. Отговорът дойде на 24 февруари миналата година. В този невидим референдум за миналото Русия избра годините на Втората световна война, последния път, когато руснаците са се радвали на признание от света, готов да забрави Сталин, лагерите, Гладомора и жестокостите на съветската система. Разбираемо, Путин е избрал да се върне в началото на 40-те. Настоящото страдание на Русия и нейната изолация я накараха да се върне към „щастливите“ и мощни времена на Съветския съюз.“
Тъкмо тази среда, в която миналото е оставено неосъзнато, забравено или се пренаписва, създава благоприятни условия за надигането на популизма и национализма, отбелязва писателят и дава за пример президентския мандат на Тръмп отвъд океана и много по-близкия до нас режим на Путин.
„Паметта и културата са част от имунната система на Европа – посочва Господинов. – Тя трябва да осъзнае и разоръжи вирусите на колективната слепота, липсата на разум, националистическата лудост и раждането на нови диктатори. […] Надявам се, че не вървим към някакъв странен колективен Алцхаймер. Защото когато пламъкът на паметта изгасне, чудовищата на миналото затварят кръга около нас. Колкото по-малко памет, толкова повече минало. Помним, за да държим миналото настрана – в миналото.“
Но въпросът не е само в това какво помним, но и с какво чувство ни е оставило. Паметта постепенно се превръща в оръжие на популизма и национализма, отбелязва писателят, които се опитват да създадат своя версия на миналото. Господинов споделя тезата, изразена от десетки интелектуалци – Русия не е положила усилие да осмисли паметта за Втората световна война, така както го е направила Германия например, „болезнен процес, който обхваща всички слоеве на обществото“. Точно поради тази липса на осъзнатост на миналото Русия поддържа жив статута си на жертва – „алиби за нови жертви, които смята, че заслужава“.
Притеснително за писателя е и размиването на границите между истина и лъжа.
„Този фалш не само пренаписва миналото, но предопределя бъдещето. Корени се в едно преработено минало, тъкмо за да оправдае настоящите агресия и позорни действия.
[…] По време на детството и младостта ми в България в училищата се преподаваше, че Русия е нашият голям брат, без който не можем да се справим (като всички големи братя, и този може да натупа лошите деца от квартала, които ни тормозят). Разбира се, моето поколение тайно мечтаеше за другите нации, за онези желани чужди страни на запад от нас. И това е една малка справедливост – СССР никога не се превърна в мечтана дестинация, въпреки пропагандата.“
Независимо от причините, проруската пропаганда днес работи активно в България. Преобладава чувството на благодарност към двукратните ни освободители (и както се оказва, двукратни поробители, отбелязва Господинов), но се наблюдава и нежелание от страна на високопоставени политици категорично да заемат страната на жертвата: Украйна.
Няма яснота как ще приключи войната, но вероятно това ще се случи много след като и последният куршум бъде изстрелян.
„Но литературата има своята роля: най-малкото може да ни научи на устойчивост и емпатия; да ни предложи инструментите, с които да разпознаем пропагандните лъжи; да запази личните истории от епицентъра на болката; да създаде памет, която няма да бъде опетнена и ако е възможно, да ни утеши. Нито една пропаганда не може да бъде по-силна от паметта за малкото момче, бягащо от войната с телефонен номер, надраскан на ръката си.“
Последвайте канала на
Свързани новини
Георги Господинов и Захари Карабашлиев са писатели на годината
17 януари 202310:05
Георги Господинов: Алеко Константинов е сред най-европейските български писатели
01 януари 202319:48
Писателят Георги Господинов е предложен за Нобелова награда
25 май 202217:40
Роман на Георги Господинов оглави престижна италианска литературна класация
11 декември 202121:40
Георги Господинов спечели най-престижната италианска литературна награда "Стрега"
18 октомври 202109:35
Георги Господинов стана носител на престижната награда на фестивала Узедом
17 април 202121:15
Руската критика: „Времеубежище“ е предупреждение за Русия
26 май 202315:56
„Времеубежище“ на Георги Господинов влезе в краткия списък с номинации за „Букър“
18 април 202314:30
Два отменени гола в добавеното време донесоха радост на Крумовград срещу Славия
България допусна обрат от Черна гора и се отдалечи от ЕвроБаскет 2025
Кириякос Георгиу разказа за премеждията си в Спартак (Варна)
ПФК Ботев: Ситуацията около Антон Зингаревич става все по-странна и лишена от прозрачност
Салах: Разочарован съм, по-скоро съм вън от Ливърпул, отколкото вътре
Областна администрация София-град и Столична община подписаха договора за прехвърляне на собствеността на "Герена"
Коментари 10
Добави2023.04.07 | 15:31
2023.04.07 | 14:13
2023.04.07 | 14:00
2023.04.07 | 13:50
2023.04.07 | 13:47
2023.04.07 | 13:38
2023.04.07 | 13:38
2023.04.07 | 13:01
2023.04.07 | 13:12
Добави коментар
Водещи новини
Петър Чобанов: Минималната заплата крие повече рискове, отколкото решения на проблеми
25 ноември 202420:50
От прокуратурата искат постоянен арест за трима от биячите в мола
25 ноември 202418:09
Шофьор на тролей е със счупени нос и ръка след побой от пътник в София
25 ноември 202418:11
Юлиян Попов: Цената на водата в България е ниска, трябва да се инвестира в напояване
25 ноември 202418:46
Общини напират да вдигнат цената за паркиране
25 ноември 202422:30
Водещите новини! Бабикян: Борисов води разговора с Пеевски, а не с ПП-ДБ. Войната в Украйна доведе до нова ескалация между Запада и Москва (и още…)
25 ноември 202419:18
Нетаняху може да бъде арестуван, ако пътува до Германия
25 ноември 202419:28
Белият дом: Преговорите за спиране на огъня между Ливан и Израел вървят към споразумение
25 ноември 202422:53
Осло не откри доказателства за връзка между норвежеца, собственик на българска фирма, и взривените пейджъри на "Хизбула"
25 ноември 202420:41
2023.04.07 | 22:13