Млади учени поискаха повече европейски пари за българската наука

Повече европейски пари в българската наука поискаха млади учени от БАН и от Русенския университет, които участваха в кръгла маса в Европейския парламент в Брюксел.

По инициатива на Ивайло Калфин Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. През 1983 година завършва 9-та Френска те представиха днес научните си открития и разработки, за да привлекат вниманието на европейските институции, към проблема с финансирането на научните изследвания у нас.

България е сред страните, които инвестират най-малко в наука и образование (3,2% от БВП) и страната се нуждае остро от допълнително европейско финансиране.

Ивайло Калфин призова правителството, което в момента преговаря с Европейската комисия за бъдещото разпределение на европейските фондове за България, да договори с ЕС нарочна оперативна програма за финансиране чрез европейските фондове на изследванията и иновациите. Кабинетът съобщи, че планира да разпредели средствата от ЕС за 2014-2020 г. в пет програми, но науката и образованието не са сред тях.

"България се нуждае от толкова големи инвестиции в тази област, че дори и правителството да имаше политика, средствата, които страната може да си позволи да задели, няма да са достатъчни", поясни Калфин.

Той добави, че ако в изследванията и иновациите спешно не се направят големи инвестиции България не само няма да се приближи към останалите европейски държави, икономиката й ще изостане безнадеждно.

Евродепутатът изтъкна, че финансирането на науката е от жизнено значение за развитието на модерна икономика в България и за подобряването на качеството на живота у нас.

Младите учени от БАН са изчислили, че България се нуждае от поне 1 милиард евро в оперативната програма за наука през следващите 7 г., за да може да прави достатъчни инвестиции в модернизацията на научните изследвания у нас.Ако нещата продължават както сега, след 10-15 г. в България ще има едва около 2000 души, които се занимават с наука (10 000 сега), а научните публикации ще намалеят 300 пъти. За това предупреди председателят на дружеството на младите учени в БАН Петко Тодоров. Той посочи, че за разлика от Белгия, която е с приблизително сходно население, годишно се защитават над 1470 научни патента, а у нас - 29.

Калфин, който е докладчик на Европейския парламент по дългосрочния бюджет на ЕС предупреди, че съюзът гледа на науката и на изследванията като на основен начин за възстановяването на конкурентоспособността на европейската икономика, и затова планира в следващия бюджет да похарчи повече средства в тази област. Но кандидатстването за тези пари ще е по-трудно, тъй като ЕС предпочита да концентрира средствата в най-силните научни центрове и в тези с голям потенциал, вместо да дава на всички. За тези еврофондове ще се състезават едновременно учени от всички държави. "За да има полза от европейското финансиране, то трябва да е подкрепено от национална политика в тази област, иначе парите изтичат в пясъка", посочи Калфин.

Младите учени се оплакаха в Брюксел от липсата на платени стажове за студенти и докторанти, от остаряло научно оборудване, от липсата на интерес у бизнеса към инвестиции в наука и от недостатъчен интерес у младите към научна кариера.

На кръглата маса младите учени представиха научни разработки в областта на пътната безопасност, подобряване на организацията на движение на градския транспорт, намаляването на разходите за поддръжката и ремонта на автомобили и патентното дело.

Последвайте канала на