Проф. Вили Лилков за "Стопанските абсурди на българския комунизъм"

26 април 2022 13:52
1464
11

Миналото трябва да се разказва спокойно, без емоция и освен като знание, то трябва да послужи и като критерий за добро и лошо, каза в студиото на Радио София проф. Вили Лилков, по повод книгата му "Стопанските абсурди на българския комунизъм".

"Икономическата матрица на комунизма беше една и съща, с малки различия. В някои държави от социалистическия лагер се запази частната собственост върху земята, в други – не. В България тя беше ликвидирана. В някои държави се запазиха някои занаяти и се остави известна свобода на занаятчийството, дребното предприемачество и дребната търговия. В България всичко беше сложено под контрола на държавата. Ако някъде е имало в по-чист вид комунизъм, като идеи икономически, то това бяха България и СССР, но не е тайна, че България копираше едно към едно, това което се случваше в СССР", каза проф. Вили Лилков.

В "Стопанските абсурди на българския комунизъм", проф. Лилков представя секретни донесения на ДС, доклади на Комитета за държавен и народен контрол и на местни партийни секретари. В книгата са използвани и спомени на лица от висшата номенклатура.

Професор Вили Лилков изследва "стопанските абсурди" по време на комунизма

По думите му е вярно, че в онези години България е произвеждала много и се е индустриализирала. Били са развити много отрасли, което се е отразявало положително и на износа.

"И е абсолютно вярно, че милиони хора са ходели на работа съвестно, спазвали са работно време, произвеждали са, предавали са си продукцията, но в крайна сметка има един голям въпрос, който всеки един, който се занимава с някакво производство си задава и той е следният: "Колко струва всичко това?" Оказва се накрая, че огромна част от предприятията са работили с планирана загуба. Това е един абсурд", добави проф. Лилков.

По думите му, нарастването на брака като процент през седмата петилетка, от 1976 до 1980 г., е по-високо от нарастването на размера на производствените фондове, т.е. инвестициите, които държавата прави в индустрията и в стопанството като темпове са по-ниски от темповете на нарастването на брака и като цяло бракът в българската индустрия надвишава два пъти пределно допустимия брак, каза проф. Вили Лилков.

В книгата си той пише и за дълговете, които България изплаща след управлението на Тодор Живков.

"Те бяха изплащани до 2015 г. Последният транш на този дълг от около 11 млрд., който става малко след 1989 г., е изплатен през февруари 2015 г. България е живяла като е взела заем за сметка на едно или две поколения след себе си", каза авторът.