Нова евродиректива: Минималната заплата е справедлива, ако осигурява достоен живот

Всеки работник трябва да има достоен доход и да може да осигури прехраната на себе си и на семейството си. Това изискване е залегнало в дългоочакваната директива за минималните работни заплати в ЕС, посочват от пресцентъра на КНСБ.

Докладът с компромисните изменения на евродепутатите Агнес Йонгериус и Денис Радтке е бил приет вчера от Комисията по заетостта и социалните въпроси на Европейския парламент. Измененията надграждат по същество предложените текстове от Европейската комисия. Променено е и името на нормативния акт като новото е Директива относно адекватните и справедливи минимални работни заплати в Европейския съюз.

Вариантът на ЕК беше представен преди повече от година - на 28 октомври 2020 г. Одобрените вчера изменения е възможно да са позицията на Парламента при преговорите за окончателния текст на директивата.

Тя ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Съдържа критерии за определяне на адекватни за съответната страна минимални възнаграждения, така че да няма работник, който с труда си да не осигурява приличен доход за себе си и семейството си.

Минималната заплата да е 50% от средната, настоява КНСБ

Адекватността на законоустановените минимални работни заплати се определя според националните социално-икономически условия, включително ръста на заетостта, конкурентоспособността, както и регионалното и секторното развитие. Тяхната адекватност следва да се оценява по отношение на покупателната им способност, връзката им с равнището на брутната работна заплата, разпределението и растежа.

В Чл. 5, ал. 1 от съдържанието на директивата се гарантира, че определянето на националните критерии за задаване и актуализация на равнището на минималната работна заплата ще е съгласувано със социалните партньори. По-нататък в чл. 5, ал. 2 се посочва, че тези критерии трябва да включват най-малко следните четири елемента: 1) покупателната способност на МРЗ, включително издръжката на живота, базирана на национална кошница от стоки и услуги по реални цени, включваща и ДДС, осигурителните вноски и обществените услуги; 2) общото равнище на брутните работни заплати и тяхното разпределение; 3) темпът на растеж на брутните работни заплати; 4) равнището на бедност и по-специално равнището на бедност при работещите.

Прагът 50/60 от средната/медианната работна заплата е заложен като ориентировъчна референтна стойност за оценка на адекватността на минималната заплата. Той не може да бъде наложен като задължителна за спазване мярка, тъй като това противоречи на европейското право. Държавите членки на ЕС следва да имат автономност при определянето на равнището на заплащането и поради това всяко налагане на конкретни стойности или съотношения е в пряк конфликт с Договора на общността.

АИКБ: Определянето на минималната работна заплата трябва да се ръководи от икономическата реалност

В съображенията на директивата пише, че почти всички държави членки със законоустановена минимална работна заплата не достигат тези показатели, като същевременно всички предприемат мерки за забрана на експлоативно ниските нива на заплащане. Освен това за определяне на заплатите може да бъде полезна националната кошница от стоки и услуги по реални цени.

Акцент е и насърчаването на колективното договаряне като инструмент за постигане на по-високи възнаграждения, премахването на пречки пред присъединяването на работниците към синдикална организация и сключването на колективни договори, защитата на работниците.

По повод на националните планове за действие се въвежда изискване държавите -членки всяка година да докладват на ЕК какъв е прогресът и ефективността на мерките, предприети за увеличаване обхвата на колективното договаряне до 80 процента. Първоначално предложеният праг беше 70 на сто обхват на колективно трудово договаряне. В същата точка се предвижда държавите да докладват всяка година и какъв ефект има политиката по обществените поръчки за повишаване на обхвата на колективното договаряне.
 

Последвайте канала на