Всички станаха журналисти и коментатори (Епизод 2)

Това, което четете, все още е само началото на една рубрика, която няма да има конкретна дата, ден и час на излизане, а ще се появява, когато има нужда да се появи. Това ще е нещо като „право на отговор на редактора“. Досега обикновено читателите са имали нужда от право на отговор, но откакто ролите се обърнаха и всички станаха критици и информационни гурута и се заливат един друг с коментари и „мнения“, се налага…

Целта ѝ е да дава отговор на „въпроси“, за които хората смятат, че: 1. Нямат отговор; 2. Отговорът е прекалено очевиден, но е обществена тайна; 3. Са открили топлата вода. 

***

Сега: защо въобще трябва да се отговаря на някои въпроси в най-безсмисленото място за водене на дискусии – социалните медии?

Добър въпрос. 

Защото:

Ще започна от далеч…

Появи се една (търговска) мания – хора, които не умеят да рисуват, да ходят по разни студия, където им показват „техники“, с които да рисуват, а после да се снимат с рисунката си и да се фукат, че са като художниците и да казват: „ТОВА аз го нарисувах!“

Не виждам какво би било удоволствието в това, хората си знаят, аз виждам само какво е удоволствието у фирмите, които го предлагат: печелят пари. 

Но, както се появиха художници, които не умеят да рисуват – под път и над път – по същия начин, с появата на дигиталните камери и слагането им във всеки телефон… се появиха и милионите фотографи, които не умеят да снимат и имат усещане за естетика колкото торба с пясък. После сложиха софтуер за филтри и всеки стана фотограф и дизайнер, почнаха да си „обработват“ снимките. Ефектът е, че се постигна едно море от гнусна посредственост във фотографията и то става еталон, а вече ми се повръща от това. 

Същата работа стана и с интернета и компютъра във всеки дом – всеки стана „писател“. А, както казах – вече ми се повръща.

Със социалните медии обаче съвсем разплискахме легена и хората се на**аха, защото всеки стана журналист, коментатор, експерт, политолог и всичколог, а на мене вече много ми се повръща!

Човешкият мозък има един опасен рефлекс – доверието по подразбиране – щом го е прочел в интернет, значи е вярно (нова форма на: щом го показват по телевизора, значи е вярно).  

„Щом са го написали, значи е вярно“ се съчетава с „Много ми се иска да е вярно, значи е ОЩЕ по-вярно!!!“ и става мазало в главите на поглъщачите на мазна фейсбук помия. 

Така се създава море от заблуда. То пък се използва от хитри политици и бизнесмени, които правят цели сайтове, които пълнят с помията, която копират от хорските нагласи и настроения. 

Преди всеки имаше някаква социална роля, днес всеки е специалист по всичко: нестаналият от дивана вече 30 години чичак с три бирени шкембета, четири гуши и два чифта женски гърди – едни отпред и едни под мишниците – разбира най-много от спорт, а по чудо завършилият техникум по обществено хранене с три и петдесет по милост, сега е главен фейсбук експерт по ваксини, биткойни и международното положение. 

Преди имахме филтър: това е умно, това е глупаво. Информацията идваше от големи канали, и се опитвахме да ги държим отговорни за начините им да си набавят информация. Тоест: ако кажат, че нещо е добро или лошо, искахме да разберем ТЕ откъде и защо го знаят. Сега леля Гицка от Бусманци пише, че НАТОвските самолети разполагат с техника за дисперсионно наноботично фреймиране на ДНК фингърпринт с джипиесен достъп през 14 различни сателитни фокал поинт достъп точки…

… и всички си казва: Бах маа му! Чекай да го споделъ и аз, звучи сериозна раутата!!!

Или с други думи, просто натискаме ОК бутона и одобряваме информацията, безкритично.

Когато четем научни данни, вече сме подходили с дадено настроение към статията, защото или ни харесва, или не – и според това реагираме на заключението. А, ако е нещо съвсееееем ново за нас, го заклеймяваме, че е тъпо, неинтересно и че ни занимават с глупости. Докато не дойде някой, когото ние харесваме, и не се изкаже за нещото. Ако се изкаже положително, веднага го харесваме, ако ли не – логично, не го харесваме. 

Преди си казвахме: това не го разбирам, дали не съм тъп?

Сега си казваме: това не го разбирам, значи то е тъпо! 

Мултиплицирането на „мнения“ и „коментари“ от неквалифицирани за целта е опасно; не толкова опасно, колкото да те оперира обущар хирург-любител, разбира се, но в дългосрочен план… опасно си е!

След като обясних целта на занятието, ето и втората серия от него:

Уважаема Лили Иванова, в статията се говори за инсулти, за причини и начини за превенция. Хората трябва да знаят какви са признаците, както и какво да правят, за да не се стига до опасното развитие. Факт е, че в България има ниска здравна култура и скапано здравеопазване. Един от резултатите е първо място по смъртност от инсулти. 

НИКЪДЕ не се споменава COVID. Никъде. Говори се за инсулти. 

Вашият опит за сарказъм е много НЕ на място – на гърба на жертвите и на двете болести. Разбирам, че се опитвате да кажете, че ви е писнало да четете за COVID, но хумореската ви е много витиевата. А близките на тези хора – починали от инсулт (моят дядо, например) – също четат, да си знаете. Както и близките на починалите от COVID. 

Освен това, коментирайки под статия, посветена на ИНСУЛТИТЕ, в която не се споменава и дума за COVID… та, коментирайки под нея как ВСИЧКО е COVID, буквално доказвате, че дори не внимавате достатъчно в час. Звучите като хората, които имат всички платформи на света – медии, социални медии, лични сайтове, профили – и те ги използват, за да се оплакват, че ги цензурират.

Самият факт, че статията е за инсулти, е доказателство, че не всичко е COVID. 

Дори няма да се напрягам да предположа дали сте я чели и дали в ежедневието си правите нещо по отношение на превенцията. 

***

Един подобен пример за изместване на фокуса е ето тук:

Николай Буров, никъде в статията дори не се намеква, че печката ви на дърва е виновна за потъването на Джакарта. Никъде. Вашата хумореска също е прекалено витиевата. И не на място. Това е елементарно натрупване на факти, които нямат нищо общо помежду си, с цел да се направи умишлено грешно заключение. Като го подклаждате с не много добър сарказъм. Искате да кажете, че печките на дърва са безопасни, говорейки за потъването на Джакарта. Ето как звучите наистина: „Древните римляни са хора и индианците са хора, съответно древните римляни са индианци“. 

Нищо общо с нищо общо!

А печките не са безопасни, особено, когато ги натъпчете с гуми. Така вредите на въздуха не на Джакарта, а на което там населено място обитавате. А, ако искате да кажете, че замърсяването на въздуха с фини прахови частици няма нищо общо с промените в климата, тогава всякакъв въпрос/отговор/довод са безсмислени. 

А, Диян Димитров – с мнението отдолу. Щом в една новина за това, че част от света, от нашия свят, нашата единствена планета потъва, заради климатична катастрофа, причинена от човека, видяхте само заплаха от мюсюлмански нашественици… вие сте щастлив човек значи, над нещата сте. 

И още веднъж обратно при инсултите. 

За да сте подготвени и да знаете какво да правите. И да спрете да мрете от инсулти. 

По същата причина, поради която автомобилните производители слагат лампичка за маслото, която светва, когато дойде време да се сменя, слагат лампичка за горивото, която светва, като почне да свършва, че да не се окажеш наред пътя с празен резервоар. Слагат всякаква сигнализация за накладките например и други евентуални проблеми по колата. 

Ако хората разсъждаваха като вас – щяха да си махнат лампичките от колите, щото, видите ли, нямат нужда от такъв негативизъм в живота. И след година-две щяха да се окажат с бракуват двигател. Щото те така работят нещата. 

Що било нужно да им се казва…….???????.........
 
Толкова от епизод 2. 

Скоро – епизод 3.
------ 

А пък Епизод 1 е  >>>>> ЕТО    Т У К<<<<<<
Всички станаха журналисти и коментатори (Епизод 1)

Последвайте канала на